Определение № 423 от 09.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕ. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500297 по описа за 2024 година С Определение № 624/16.05.2024 г. по гр. д. № 335/2024 г., Великотърновският окръжен съд върнал на осн. чл. 130 ГПК като процесуално недопустима исковата молба, подадена от М. Д. С. от гр. В. Търново против Д. А.

Д. от гр. В. Търново, с която е предявен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземанията по изпълнителен лист № 36/07.03.2014г., издаден въз основа на Решение № 47/10.05.2013 г. по гр. д. 1408/2012 г. на ВТОС, по който е образувано изп. дело № 122/2015 г. по описа на СИС при ВТРС и прекратил производството по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата М. Д. С. с искане за неговата отмяна. Предпоставките за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК са промени, които изменят или погасяват материалното право, установено с решението, по което е издадено изпълнителното основание, като тези промени следва да се основават на новонастъпили факти. Съдът неправилно приема, че решението на ТЕЛК не представлява новонастъпил и новоткрит факт по см. на чл.

439 от ГПК. Искът е допустим и следва да бъде разгледан.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба, първоначално предявена пред РС – Велико Търново, ищцата М. Д. С. твърди, че след приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1408/2012 г. по описа на ВТОС е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.

1 дело № 122/2015 г. по описа на ДСИ при ВТРС, по което ищцата е длъжник, а ответникът Д. А. Д. е взискател с вземане в размер на 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 1 524 лв. разноски. По изпълнителното дело е открит документ – Решение на ТЕЛК – Велико Търново, издадено през 2017 г., според което, на 06.12.1995 г. ответникът Д. А. Д. е освидетелстван с диагноза „биполярно разстройство“ – 100% с чужда помощ. Този документ не е представен по гражданското дело. Новооткритият факт и новото доказателство водят до материална незаконосъобразност на решението по гр. д. № 1408/2012 г. по описа на ВТОС и образуваното въз основа на него изпълнително дело. Моли съда да бъде обезсилен изпълнителния лист и да бъде прекратено изпълнителното дело.

В процедура по отстраняване на нередовности на исковата молба, проведена пред Окръжен съд – Велико Търново, пред когото делото е пренесено с оглед родовата подсъдност на спора, ищцата е уточнила, че нито съдебномедицинската експертиза, нито свидетелите, допуснати в производството по гр. д. № 1408/2012 г. за установяване на влошеното здравословно състояние на ответника, съобщават, че той страда от биполярно разстройство още от 1995 г., когато е инвалидизиран.

Експертното решение на ТЕЛК и фактът, установен в него (че заболяването датира от 1995 г.), са новооткрити и като такива са основание за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК. Информацията за здравословното състояние на лицето е била конфиденциална и ищцата не е разполагала с нея.

От представеното по делото Решение № 47/10.05.2013 г. на ВТОС по гр. д. № 1408/2012 г. се установява, че М. Д. С. е осъдена на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на Д. А. Д. сумата 30 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Решението е влязло в сила и за присъдените суми е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 122/2015 г. по описа на ДСИ при ВТРС.

За да върне исковата молба на осн. чл. 130 от ГПК поради недопустимост на иска и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че твърдяния от ищцата факт – психичното заболяване на ответника, датиращо още от 1995 г., няма характеристиките на новонастъпило обстоятелство, нито може да измени или погаси присъденото вземане.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но е неоснователна.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на 2 съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Видно от исковата молба, ищцата обосновава недължимост на вземането, за събиране на което е предприето принудителното изпълнение, с факт, който е настъпил преди постановяването и влизането в сила на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист. В хода на производството по предявения от взискателя (ответника) иск с правно основание чл. 45 от ГПК жалбоподателката е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу иска и конкретно – срещу твърденията за обема и интензитета на търпените от ищеца по този иск неимуществени вреди. За установяване на влошеното здравословно състояние на ищеца по този иск са били събрани доказателства чрез гласни доказателствени средства и заключение на съдебномедицинска експертиза, които жалбоподателката е следвало да оспори и да проведе насрещно доказване. Видно от протокола от съдебно заседание на 21.01.2013 г. по гр. д. № 1408/2012 г. по описа на ВТОС, пълномощникът на жалбоподателката е поставил изрично задача на допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза относно началния момент на заболяването на ищеца, по която задача вещото лице е дало отговор.

С оглед на това, твърдяния от ищцата факт – че заболяването на ответника датира още от 1995 г., т. е. че влошеното му психично състояние не е пряка последица от нейни противоправни действия, е преклудиран със силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което искът по чл. 45 от ЗЗД е уважен.

Той не представлява новонастъпил по см. на чл. 439 от ГПК факт и поради това защитата на ищцата срещу изпълняемото право на това основание е недопустима.

В самата искова молба, както и в уточняващата молба, ищцата твърди, че фактът, установен от новото доказателство (експертното решение), й дава основание за установителен иск за „неправилност и незаконосъобразност“ на издадения изпълнителен лист и на изпълнителното дело, което сочи на искане за преразглеждане на спора по гр. д. № 1408/2012 г. по описа на ВТОС, разрешен с влязло в сила съдебно решение, а не на основанията за оспорване на изпълняемото право по реда на чл. 439 от ГПК.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за недопустимост на предявения иск по чл. 439 от ГПК, поради което обжалваното определение, с което исковата молба е върната на осн. чл. 130 от ГПК, а производството по делото е прекратено, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 624/16.05.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 335/2024 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4