Определение № 459 от 18.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Сливен, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20242200600665 по описа за 2024 година За да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 341 и следващите от НПК във вр. с чл. 270, ал. 4 от НПК, като е образувано по частна жалба на адвокат Н. Г. от АК – С., в качеството му на защитник на подс.П. И. А. по НОХД № 117/2024 г. по описа на Районен съд – К. срещу Определение № 99 от 06.11.2024 г., постановено по посоченото дело, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за изменение на наложената на подс. А. мярка за неотклонение"Задържане под стража" в по-лека такава.

В жалбата се твърди, че обжалваното Определение е немотивирано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Липсвали каквито и да било мотиви относно продължаване действието на наложената на подс. А. мярка за неотклонение, с което се нарушавало правото на защита на подсъдимия. Първоинстанционният съд направил опит да мотивира съдебния си акт посочвайки, че не били налице данни за изменение на мярката за неотклонение в по - лека такава, поради това, че „ ... все още е налице реална опасност подсъдимият А. да се укрие или да извърши друго престъпление, което е видно от съдебното му минало, а и от правната квалификация на деянието по което той е обвинен ...“, като така изложеният мотив показвал явна предубеденост към подсъдимия и изхода на делото, което все още не било започнало. Жалбоподателят счита, че не били налице кумулативно всички законови предпоставки за продължаване действието на най - тежката форма на процесуална принуда - задържането под стража.

Неправилно районният съд не посочил налице ли е най - важната предпоставка по делото, а именно обосновано предположение за извършено умишлено престъпление.

От доказателствата по делото било видно, че липсвали такива, подс. А. да е отнел процесните чужди движими вещи. Недопустимо било обремененото съдебно минало да се взима под внимание при изграждането на изводите относно възможното авторство на престъпно деяние. Обоснованото предположение за извършено престъпление не следвало да се презюмира, а да се основава на конкретни доказателства събрани по реда на НПК, каквито не били налице в настоящия случай.

Подсъдимият взел активно участие в извършваните процесуално - следствените действия и не бил ставал причина за забавяне на разследването, нито създавал пречки 1 за неговото законосъобразно протичане. Сам доброволно се явил пред органите на досъдебното производство и с цел доброволното уреждане на спора заплатил стойността на вещите, за които се твърдяло, че липсвали. Не била налице опасност подсъдимият да извърши друго престъпление, поради това, че повдигнатото обвинение било за тежко престъпление. Въпреки обремененото му съдебно минало, от същото не можело да се направи извод за наличието на такава опасност. Така изложените обстоятелства били подминати от първоинстанционният съд при определяне на мярката. Касаело се за млад мъж, обществено отговорен, семеен, с установен адрес, което следвало да се отчете при преценката за наличието или липсата на опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Искането е окръжният съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени взетата по отношение на подс. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.

Сливенският окръжен съд след като съобрази приобщените по делото доказателствени източници, както и като прецени възраженията и доводите на защитата, приема иницииращата настоящото производство частна жалба да е подадена в законоустановения за това срок от надлежна страна, като във връзка с правния спор, предмет на настоящото дело, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Подс. П. И. А., с регистриран постоянен адрес в с. Ракита, общ. Червен бряг, ул.

„Фильовска“ № 13, понастоящем се намира в Затвора – Б., е предаден на съд за това, че на 10.08.2022 г. в гр. К., при условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ в съучастие като съизвършител с Р.М.Ю. и С.А.С. отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 230.60 лв., а именно :

1 брой монитор LG 24 инча, M2452D-PZ /употребяван/-230.00 лв.

1 брой барабанче /употребявано/ - 9.00 лв.

1 брой видеокамера „Сони“ FULL HD /употребявана/ - 160.00 лв.

2 бр. тонколони /прир. „Сони“ 60 W 2 бр. всеки по 42.50 лв. или общо 85.00 лв. и всичко на обща стойност 484.00 лв. собственост и от владението на СУ „Г.С. Раковски“ гр. К. представлявано от директора Стефан Панайотов Дондев;

1 бр. ъглошлайф 900 W / прир. Син „Бош“ 125 мм/ , употребяван – 120.00 лв.

1 бр. бормашина винтовер „Райдер“ мод, RDP - SCD 20, употребяван – 117.00 лв..

1 бр. удължител оранжев 20л.м. / 3x1 кв. мм/ употребяван - 30.00 лв.

1 бр. миксер за разбиване на лепило /прием .ел./ употребяван -76.00 лв.

1 бр. винтовер /прир. „Примиум“ 12 V / употребяван/ - 66.00 лв.

Кабел / прир. /ШВПС 3x1,5 кв.м. / 20 л.м. х 2,58 лв./м - 51.60 лв.

1 бр. бормашина /прир, „Айхел“ 550 w/ употребявана- 72.00 лв. макара с кабел 30 м, - 2 бр. х 107 лв./бр. - 214.00 лв. и всичко на обща стойност 746.60 лв. собственост и от владението на „Владивосток“ ЕООД гр. С. представлявана от управителя В.В.Д., без съгласие на съответните длъжностни лица, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т,4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Образувано е НОХД № 117/2024г. по описа на РС – К., по което е депозирана молба с правно основание чл. 270, ал. 1 от НПК от защитника на подс. А. за изменение на взетата по отношение на последния в хода на досъдебното производство с Определение № 63 / 10.07.2024г. по ЧНД № 83/2024г. по описа на РС – К., потв. с 2

Определение № 299 / 16.07.2024г. по ВЧНД № 419 / 2024г. на СлОС, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека такава.

С обжалваното Определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като неоснователна, излагайки мотиви, че не са налице обстоятелства, които да налагат изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение "Задържане под стража". Настоящата съдебна инстанция намира този краен правен извод на съда за правилен, като доводите в тази връзка са следните:

По реда на чл. 270 от НПК съдът се произнася без да преценява обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние (поради което критиките в частната жалба, че районният съд не е посочил налице ли е обосновано предположение за извършено умишлено престъпление, са неоснователни).

Т. е. съдът следва да прецени само налице ли са в настоящото производство опасностите, визирани в чл. 63 от НПК, а именно подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление и налице ли са нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за неотклонение. В настоящото производство обвинението против подс. А. е за тежко умишлено престъпление, извършено в условията на опасен рецидив и в съучастие с други лица и въпреки, че той има постоянен адрес, с цел осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия, реалната опасност да се укрие е налице, предвид тежестта на санкцията, предвидена за престъплението, за което му е повдигнато обвинение - наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.

В частната жалба срещу атакуваното определение не са наведени настъпили нови обстоятелства, нито доказателства, установяващи такава промяна, които да обуславят изменение на мярката за неотклонение на подс. А.. Наведените доводи, че подсъдимият има постоянен адрес, че не се е укривал, че е взел активно участие в извършваните процесуално следствени действия и не е ставал причина за забавяне на разследването, нито е създавал пречки за неговото законосъобразно протичане, че е заплатил стойността на липсващите вещи (сумата от 245 лв. е заплатил на 17.06.2024г., преди на 10.07.2024г. по отношение на него да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“), не са нови и не представляват промяна в обстоятелствата.

Подс. А. не е семеен (противно на твърденията в частната жалба). Няма основания обусловени от здравословното му състояние или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от изменение на мярка за неотклонение в по – лека.

Единственото новонастъпило обстоятелство е изтеклият период от време, през който подсъдимият е бил с тази мярка за неотклонение, но в случая не е налице нарушение на изискванията на НПК и ЕКЗПЧОС относно разумността на срока на задържане. Производството е в началото на своята съдебна фаза, в която фаза не е установен максимален срок на задържане. Не е налице недобросъвестно поведение на първоинстанционния съд, водещо до прекомерно забавяне развитието на наказателното производство.

Напротив, след преминаване на наказателното производство в съдебна фаза, първостепенният съд е съблюдавал процесуалните срокове за насрочване на делото и спрямо него не могат да бъдат отправени упреци досежно процесуалната активност за приключване на делото в разумен срок.

С оглед високата степен на обществена опасност на престъплението, в което е обвинен подс. А., както и високата степен на обществена опасност на самия подсъдим (с оглед многобройните му осъждания все за кражби), преценката на РС - К. относно вида на мярката за неотклонение е правилна и съответна на разпоредбите на чл. 56, ал. 3 и чл. 57 от НПК.

Въззивната инстанция намира, че не са налице, новонастъпили обстоятелства по 3 смисъла на чл. 270, ал. 1 от НПК, които да водят до необходимост от изменение на мярката за неотклонение, изпълнявана по отношение на подс. А., поради което определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 270, ал. 4 НПК, СлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 99 от 06.11.2024г., постановено по НОХД № 117 / 2024г. по описа на Районен съд - К., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на защитника адв. Н. Г. от АК – С. за изменение на взетата по отношение на подс. П. И. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по – лека такава.

Определението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4