Решение № 469 от 11.12.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1320/2025
- Вид
- Решение № 469
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.18, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.26, ал.2, т.1, б."а", предл.2 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 469 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201320 по описа за 2025 година Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Х. И. с местоживеене в с.Б, чрез адвокат А.
К., против НП№9581/27.08.2025г., издадено от Началник отдел“Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“към Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура/АПИ/гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37,ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за доказано такова деяние, се счита, че случаят е маловажен по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт. В съдебно заседание се претендират и сторените по делото съдебни разноски.
Административно-наказващият орган
1 чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и поддържат, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което като такова следва да се потвърди от съда.
Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призована в процеса, не ангажират представител и становище по жалбата.
Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и анализира събраните доказателства в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, но то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, нарушителят, може да обжалва издаденото му НП по чл.59д от същият закон, в 14-дневен срок , от връчването му. В казуса, обжалваното НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 03.09.2025г., с известие за доставяне, а жалбата срещу НП е подадена с пощенска пратка на 15.09.2025г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
Със събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че 11.08.2025г. около 10.00 часа, на път I-1, км.376+600, в посока Благоевград –гр.Кресна, жалбоподателят е управлявал МПС/автомобил с марка „М“, , модел „А“ с рег.№/, когато на отбивна площадка на това място е бил спрян за проверка от свидетелите Е. С. и Г. Т., двамата служители /инспектори/ при санкционният орган. В хода на проверката е установено, че жалбоподателят превозва с автомобила си трошен камък, което е счетено за дейност в рамките на специално ползване на пътищата по чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, за каквато дейност обаче водачът нямал разрешение. Този извод на проверяващите лица допълнително е обоснован и с направено на място измерване с електронна мобилна везна на масата и поосовото натоварване на управляваното МПС, която везна е била модел PW2 10№К0200007, както и с ролетка №1304/18/5м, при което било констатирано, че разстоянието между осите на превозното средство е 1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.100т. при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б“в“ от Наредбата или констатираното в случая превишение на натоварването било от 12.100 тона. Констатирано е също така, че автомобила е бил с 3 оси и с две управляеми оси. За това измерване е съставен и нарочен Протокол от датата на проверката, приложен към делото и съдържащ именно отразените в акта и НП данни за измереното разстояние между осите и натовареност.
Отчетено било също така, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата, при всяко превишение на максимално допустимите норми за натовареност по чл.7 от нея, се приема, че съответното ППС е тежко и движението му по пътищата, както и превоза с него се приема като дейност за специално ползване на пътищата по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Заради последното и след като жалбоподателя не представил в хода на проверката, разрешително за специално ползване на пътищата, неговото поведение било квалифицирано като нарушение на тези норми и за това деяние на 11.08.2025г., св.С., в присъствието на колегата си св.Т., съставил срещу жалбоподателя С. И., АУАН №0010869г. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и на датата на съставянето му.
Въз основа на този АУАН, на 27.08.2025г., Началникът на отдел“Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“към Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура/АПИ/-гр.София, съставил срещу жалбоподателя обжалваното НП№9581, с което му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 3000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37,ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Санкцията е обоснована и с нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. НП е връчено на жалбоподателя, чрез известие за доставяне и пощенска пратка на 03.09.2025г. и в законния срок по ЗАНН, срещу това постановление е подадена и 3 настоящата жалба по делото.
Безспорно за страните е, че жалбоподателят е правоспособен водач, включително и за товарен автомобил, като управляваното от него МПС към датата на проверката не е било негова собственост, а е такава на фирма „ГМ ТРЕЙД 2019“ООД, със седалище и управление в с.П, Община-С / в тази насока е и свидетелството му за регистрация на процесното МПС/.
Видно от представения в хода на проверката Пътен лист за дата 11.08.2025г., жалбоподателят е управлявал товарния автомобил по маршрут гр.Бобов дол –с.Струмяни в РБългария в полза и за сметка на собственика „ГМ ТРЕЙД 2019“ООД
Надлежното въвеждане в експлоатация и техническа изправност на ползваната везна в случая се удостоверява с представени по делото Заповед №А-333/29.05.2014г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №А616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, Заявление за проверка от 09.06.2025г.,Сертификат за одобряване на тима средство за измерванеелектронна везна, с дата на издаване на сертификата 19.04.2016г., ЕОДекларация за съответствие от 25.06.2018г. По делото е безспорно установено, че св.С. е бил и предварително обучен за работа с процесната везна, за което е представен и нарочен Протокол за обучение от 30.08.2019г.
По отношение въвеждането в експлоатация и точността на ползваната ролетка, също се представиха убедителни доказателства за техническата изправност и на това средство за измерване, а именно: ЕС Декларация за съответствие от 20.01.2017г., Потвърждение за поръчка и доставка на такова измервателно средство от 08.05.2018г. и Сертификат.
Материалната компетентност на издателя на НП се удостоверява в процеса с представени Заповед №РД-11-560/02.05.2025г.на Председателя на УС на АПИ, със Заповед №РД-11-97/29.01.2025г. на същия издател се възлагат правомощия по контрол по републиканската пътна мрежа на свидетеля Е. С., в качеството му на главен инспектор при наказващия орган .
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с цитираните писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите – очевидци С. и Т.. Двамата свидетели са категорични, че лично извършили проверката на водача И. на процесната дата и място, измерили натовареността на управлявания от него автомобил с процесната везна, която отчела 4 превишението на допустимата маса за такова ППС, измерили разстоянието между осите на автомобил с процесната ролетка и така констатирали, че се касае за тежкотоварен автомобил, за движението на който счели, че се изисква разрешение за дейности при специално ползване на пътищата, каквото водачът С. И. нямал . Последното било квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което му бил съставен АУАН на мястото на проверката, връчен лично на дееца.
Тези писмени и гласни доказателства напълно кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и годни за изясняване на обективната истина в процеса.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът намира, че незаконосъобразно с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл. 8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 на ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. В тях се съдържат всички изискуеми се и задължителни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН като ясно и недвусмислено са посочени : дата и място на издаването им и длъжностно лице – издател, дата и място на констатиране на нарушението и на извършването му, начин и фактически обстоятелства за извършване на твърдяното нарушение, като изрично е описан управляваният товарен автомобил, в това число с брой оси, брой управляеми оси и максимално допустима маса за натовареност. Посочена е ясно и правната квалификация на твърдяното нарушение, както и доказателствата, с които се счита за установено.
Същевременно съдът констатира, че НП е издадено от некомпетентен 5 административен орган. След като в казуса безспорно се установи, че жалбоподателя, който е бил водач на процесния товарен автомобил, с констатирано негово претоварване /превишение на максимално допустимото натоварване на осите/, не е негов собственик на това ППС, то компетентен орган да установи нарушение и издаде АУАН, във връзка с това претоварване, не са служителите на санкционния орган при АПИ, а полицейските служители, които са компетентни да контролират и установяват нарушения по чл. 177, ал.3, т.1, във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от ЗдВП, защото такова деяние може да се квалифицира именно по тези законови норми, а не като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, както незаконосъобразно е сторено с НП и в тази насока е ТР№2/08.10.2025г. на ОСС от НК на ВКС и 1-ва и 2-ра колегия на ВАС по тълк.дело №5/2023г.
Липсата на материална компетентност на издателя на обжалваното НП, винаги е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за неговата отмяна поради процесуална недопустимост на такова Постановление, тъй като изначално е нарушена законовата процедура за надлежно издаване на административен акт, както и реда за неговото обжалване.
Отделно от горното, съдът констатира, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства в процеса, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“,чл.8, ал.1 и ал., и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно нормата на чл. чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/316024a4-32c4-4b55-8d98-bf0b3b4b8fca