Решение № 230 от 16.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 551/2026
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
- Чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 7 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Сливен, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100551 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на С. А. К. срещу лицето, с което с което живеят на семейни начала, с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдени актове на домашно насилие, извършено на 15.02.2026 г. от ответника спрямо молителката, изразяващи се в нанасянето на ритници в областта на долните крайници, хващане за врата и стискане здраво за него, отправяне на вербална агресия с думите: „боклук“, „курва“, че „ако слушкаш няма да ядеш бой“.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита Заповед за незабавна защита: № 8/16.02.2026 г, с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му се забрани да приближава молителката на разстояние по - малко от 50 м., както жилището й, работното й място, домът на родителите й и учебните заведения, които посещава.
В съдебно заседание молителката, редовно призована, се явява лично.
Представлява се от адвокат, който поддържа депозираната молба и моли да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва твърдяното.
Признава си, че е извършил деянията.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след 1 преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство.
Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат ответникът и молителката.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 15.02.2026 г. ответникът е упражнил спрямо молителката актове на домашно насилие, изразяващи се в нанасянето на ритници в областта на долните крайници, хващане за врата и стискане здраво за него, отправяне на вербална агресия с думите: „боклук“, „курва“, че „ако слушкаш няма да ядеш бой“.
Съдът намира, че твърдените актове на домашно насилие спрямо молителката, са доказани посредством подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
2
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника, напротив същият не оспорва настъпилия между страните инцидент на 15.02.2026 г.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката за осъществените актове на домашно насилие от ответника спрямо нея се подкрепят в пълна степен и от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът е изискал и справка за съдимост на ответника, видно от която същият има наложено наказание по реда на чл. 78а от НК за престъпление с правна квалификация 354а, ал. 5 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона, ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1. В случая видно от приетата справка за други водени дела по реда на този закон се установява, че извършителят има образувани и водени други две дела.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира нейната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето.
Следва да се наложат и мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН, а именно да се забрани на ответника да доближава молителката на разстояние по - малко от 50 м., както жилището й, работното й място, домът на родителите й и учебните заведения, които посещава.
Мерките, след извършено приспадане на срока на действието им по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат 3 наложени за срок от седемнадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на бъдещите им извънпроцесуални отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 12,78 € по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/. а на молителката направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на евро Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. К. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес с. Крушаре, УЛ. .................., общ. Сливен, обл. Сливен е осъществил спрямо С. А. К., ЕГН: ********** на 15.02.2026 г. акт на домашно насилие, изразяващ се в нанасянето на ритници в областта на долните крайници, хващане за врата и стискане здраво за него, отправяне на вербална агресия с думите: „боклук“, „курва“, че „ако слушкаш няма да ядеш бой“.
НАЛАГА на Х. К. Х., ЕГН: ********** следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Х. К. Х., ЕГН:
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. А. К., ЕГН:
********** с адрес гр. Сливен, КВ. .................., общ. Сливен, обл. Сливен.
ЗАБРАНЯВА на Х. К. Х., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката С. А. К., ЕГН:
**********, както и жилището й на адрес гр. Сливен, КВ. .................. работното й място - брокерска агенция в гр. Сливен, ул. .................., домът на родителите й в гр .Сливен, кв. .................. и кв. ..................; магазин „Еко 4
Асорти”, „Мерканато“ „Лидъл“ в кв. „Дружба", Детска ясла №13 в кв.
„Дружба“, която посещава детето й Александър, „Рител парк“ в кв.“ Българка“; ТУ - София - филиал гр. Сливен, кв. „Младост“, където учи ЗА СРОК от 17 /седемнадесет/ месеца, считано от 16.03.2026 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на С. А. К., ЕГН: ********** с цитираните мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя Х.
К. Х., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х. К. Х., ЕГН: **********, с. Крушаре, УЛ. .................., общ. Сливен, обл. Сливен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 12,78 € /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ - държавна такса за производството по делото.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, ж.к.
.................. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К., ЕГН: **********, сумата 500 /евро/ лева/,представляваща адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5