Решение № 467 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503502 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 264660 от 12.07.2021г., постановено по гр.дело № 4805/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 22 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. против Апелативния специализиран наказателен съд иск за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение в размер 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, чрез нарушаване правото на ДЕС и Хартата на ЕС по внчд №91/2019г. на АСНС.

Въззивна жалба против решението е подадена от Е. Д. М., чрез назначения от съда особен представител адв. И. Ю.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е и недопустимо, тъй като съдът е приел, че гражданският съд не може да осъществява контрол по отношение на актовете на наказателния съд, особено по висящо дело и вместо да остави иска без разглеждане се е произнесъл по съществото на спора. Сочи се, че съдът не е обсъдил доводите на ищеца и не е изложил мотиви относно твърденията, че ответникът АСпНС по процесното наказателно производство не е изследвал въпроса налице ли е обосновано предположение от доказателствата по делото, ищецът да е извършил деянието за което е обвинен и има ли реална опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление. Поддържа се, че по делото е установено категорично, че в нарушение на разпоредбите на ЕКЗПЧ, ответникът произволно е задържал ищеца, не го е призовал в открито съдебно заседание, не е разгледал има ли наличие на фактически данни, които да обосновават подозрение, че същият е извършил престъпление. Предвид всичко изложено се иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено 1 друго, с което предявеният иск бъде уважен.

По делото са постъпили лично от Е. Д. М. допълнения към въззивната жалба, в които въззивникът поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е нарушил националния закон и разпоредбите на ЕКЗПЧ, като не е съобразил, че по процесното наказателно производството ответникът АСпНС е осъществил „тайно правосъдие”. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е отчел и, че Р България вече е осъждана по сходен казус- „К. против България”, което е в сила от 22.08.2008г.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемия ответник Апелативен специализиран наказателн съд, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Д. М. с искова молба, с която против Апелативен специализиран наказателен съд е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр.с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева, причинени по внчд № 91/2019г.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2019г. по внчд № 91/2019г. ответникът АСпНС в разрез със закона, в производство по чл. 270 НПК нарушил правото на ищеца на справедлив съдебен процес, тъй като съдът не разгледал наличието на обосновано предположение дали ищецът е извършил деянието за което е обвинен и има ли опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. Сочи се, че ответникът нарушил правото на ищеца на честен съдебен процес, тъй като го е лишил от възможността на използва ефективни правни средства за защита- въпреки изразеното от ищеца желание да участва в производството по делото, което е имало за предмет искане на М. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ същият не бил призован в открито съдебно заседания, а съставът на АСпНС се произнесъл в закрито заседание. Твърди се, че по този начин ответникът нарушил правата на ищеца по чл. 5 § 3 и §4 и чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, нарушени били разпоредби на ДЕС, на Конституцията на РБ и други цитирани норми на международното право. Според ищеца съставът на АСпНС не изпълнил задълженията си да разгледа делото в открито съдебно заседание, подкрепил Прокуратурата на РБ и го поставил в понеизгодно положение, чрез дискриминация и злоупотреба с право, като по този начин осъществил

„тайно правосъдие” умишлено недопускайки ищеца и процесуалния му представител в открито съдебно заседание. Твърди се, че ответникът не спазил основните принципи на равенство на страните в процеса и на състезателност.

Ищецът твърди, че с тези действия служителите на ответника го подложили на жесток психически тормоз, разрушено било здравето му, засегнати били честта и достойнството му, изпитал негативни емоции, развил паник-атаки, депресия, хипертония, изпитвал страх и ужас, разрушена била вярата му в правосъдието.

2

Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му прати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Апелативен специализиран наказателен съд не взема становище по иска.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приети в първоинстанционното производство са копие от искане-жалба с вх.

№ 2833 от 22.02.2019г. по описа на СпНС и копие от жалба с вх. № 2868 от 25.02.2019г., подадени против определение от 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018г. на СпНС, 6 състав.

След извършена служебна справка, съставът на САС установи, че внчд № 91/2019г. състав на АСпНС е било образувано по повод цитираните частни жалби от подсъдимия по нохд № 3555/2018г. по описа на СпНС, Е. Д. М. и упълномощения му защитник адв. И. Ю. против протоколно определение, произнесено в открито съдебно заседание на 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018 г. на СпНС, 6 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на изпълняваната спрямо М. мярка за неотклонение „задържане под стража”.

В производство по реда на Глава Х, чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 270, ал. 4 вр. 1 НПК, съставът на АСпНС по внчд № 91/2019г. на 28.02.2019г. се е произнесъл с определение № 34 от 28.02.2019г., с което е оставил без уважение искането на подсъдимия М. за отвод на членовете на съдебния състав и е потвърдил определението от 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018 ., по описа на СпНС, 6 състав, с което е оставено без уважение искането на М. за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Определение № 34/28.02.2019г. по внчд № 91/2019г. на АСпНС е постановено в закрито съдебно заседание и същото е известно на страните по настоящия съдебен спор.

Представено в първоинстанционното производство е писмо от зам.председателя на ВКС и председател на НК на ВКС, адресирано до наказателните колегии в апелативните и окръжните съдилища, съдържащо указания относно производството по чл. 345, ал.1, пр.2 НПК.

Други относими и допустими доказателства по делото не са ангажирани.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави следните изводи:

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.

3

В случая ищецът твърди и се домогва да докаже, че е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания, поради това, че ответникът, чрез своите служители, е нарушил правото му на защита и честен съдебен процес, прогласено от чл. 6, § 1 и § 3, б. „б”, вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС, вр.с чл. 47 от Хартата на ЕС, чл. 270, ал.4 от НПК, Конституцията на РБ и други международноправни актове, тъй като ищецът не бил изправен пред съд и съдебният състав се произнесъл в закрито съдебно заседание, като и поради това, че съдебният състав, противно на вменените му в НПК задължения не извършил преценката за наличието на обосновано предположение дали ищецът е извършил деянието за което е обвинен и има ли опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Съгласно чл.6 §1 ЕКЗПЧОС всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок. Критериите за справедливост на съдебния процес по чл. 6 от КЗПЧОС са: достъп до правосъдие, равенство на страните/средствата, мотивиране на съдебните актове, публичност на процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, решаване на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, правилото „Всеки е невинен до доказване на противното”, гарантиране на конкретни процесуални права на подсъдимия/обвиняемия.

Правото на публичен процес намира израз основно в изискването за непосредственост и устно изслушване на страните при гледане на делото, възможността за присъствие на обществеността (включително медии) в съдебната зала (гледане на делото при открити врати), както и в публичното обявяване на съдебните решения.

Според чл. 20 НПК съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в кодекса.

В чл.64 НПК са уредени правилата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство, според които явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора (чл. 64, ал.2 НПК). В разпоредбата на чл. 65, ал.1 НПК е посочено, обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража; според ал. 2 на чл.65 НПК искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда, а според ал.3 на чл.65 НПК (Доп. ДВ, бр. 98 от 2020 г.) делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

В чл. 270 НПК са уредени правилата за произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство, като е посочено, в ал.1, че въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство и ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. Според ал.2 в редакцията от ДВ, бр. 63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г. е посочено, че съдът се произнася с определение в открито заседание.

Според чл. 270, ал.4 НПК определението по ал. 2 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

4

Според чл. 345, ал.1 НПК въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец.

Този състав на САС, като съобрази очертаната нормативна уредба на производството по налагане и обжалване на мерките за неотклонение в досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателното производство, както и данните по настоящото дело, намира, че не е налице противоправно действие/бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неразглеждане в открито съдебно заседание на жалбите на Е.М. и процесуалния му представител, подадени против определението на СпНС, с което е оставено без уважение искането им за изменение на мярката „задържане под стража”.