Решение № 1375 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20221100512966 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10270/21.09.2022 г. по гр. д. № 31 119/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в, ответникът по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 361 ТЗ сумата 3 422,69 лева e осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на договор за спедиция, сключен през месец януари 2021г. във връзка с извършването на транспорт на 3650 използвани укрепващи колани от гр. Бермео, Испания до гр. Бургас, България, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата

Също така за неоснователно като разгледано по същество е прието възражението за прихващане сторено в срока по чл. 131 ГПК от ответника за отхвърляне на предявения иск частично за сумата от 293,37 лева - обезщетение за провалено товарене, заплатено на „Татари 2” ЕООД, ведно със сумата от 31,87 лева – обезщетение за забава за периода от 25.02.2021 г. до 21.03.2022 г.

Подадена е въззивна жалба в № 238892/04.11.2022 от ответника „Е.Т.Е.Г.” ЕООД против решението. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че сключеният между страните договор е спедиционен, като всъщност той бил договор за превоз, по който въззиваемият е товародател, а ответникът, сега въззивник, превозвач. Излага, че страните са в трайни търговски отношения по см. на ТЗ, в каквато връзка е представил доказателства пред първата инстанция. Поддържа заявеното от него и с отговора, което не е прието в обжалваното решение, че договорът е сключен на 20.01.2021 г. / а не на 19.01.2021 г. както е прието в решението/, с изпращане от страна на въззивника на заявка за транспорт № 20211000239/20.01.2021 г.

1

На второ място излага, че постигнатото съгласие на страните е било товародателят да осигури чрез изпращача на товарния адрес в Испания, от където въззивникът е следвало да натовари стоката, стоката да бъде опакована в биг бег, а не в насипно състояние. Товарът съставлява използвани укрепващи колани, които са хлъзгави и меки и трудно се закрепят, поради което по настояване на ищеца – товародател се постигнало съгласие превозът да бъде осъществен чрез брезентов камион. Въззивникът не спори да се е развила представената от ищеца писмена кореспонденция /стр. 3 от въззивната жалба/, не оспорва и допълнителни уговорки относно състоянието на товара да се осъществели по телефон /стр. 5 и стр. 16 от отговора/, но поддържа заявеното и в отговора, че въззивникът изрично е заявил на товародателя, че стоката не може да се превози от Испания до Бургас през Сърбия в брезентов камион в насипно състояние, а следва да е опакована в биг бег. Това се налагало поради изискването на сръбските власти брезентовият камион да не е издут; поради опасността да се наложат санкции на превозвача дори и до отнемане на камиона, понеже стоката имала вид на „отпадък“ в насипно състояние; стоката неопакована и в насипно състояние могла да увреди останалите превозвани стоки, като превозът е групажен и от 13,6 товарни метра на камиона процесните използвани укрепващи колани заемат товарни метра; коланите били мокри на товарния адрес и не могли да се укрепят с брезента. Оспорва да се е съгласявал по време на телефонните разговори да коригира заявката си, според която стоката следва да е опакована, а не в насипно състояние. Оспорва да му е изискван поправен вариант на заявката от ищеца – товародател. На следващо място сочи, че неправилно показанията на свид. Д. относно горепосочените обстоятелства /вкл. уговорен вид на стоката – в биг бег или в насипно състояние/ не са били кредитирани, като този свидетел за разлика от другите разпитани свидетели вече не е служител при ответника и съотв. показанията му са по-достоверни. На четвърто място излага, че не само че стоката – укрепващи колани, е била неподходяща за превозване в насипно състояние, но на място се установило, че тя и мокра. Това обстоятелство било от значение за спора. Намокрени коланите се раздули и щели да заемат по-голям обем от камиона, съотв. брезентът да се издуе и да придобие непрегледен вид, което е забранено на сръбска територия. Мокри коланите имали вид на „отпадък“ /стр. 8 от въззивната жалба/, поради което правилно водачът на камиона отказал да ги натовари на камиона. Ищецът след разговори с изпращача /лицата на товарния адрес отказал да опакова стоката в биг бег. Въпреки че видно от представените от самия ответник заявки по предходни поръчки между страните въззивникът е осъществявал превози на подобна стока в насипно състояние, то се касаело за различни маршрути. В случая не било възможно с оглед насипното състояние на стоката и общия й вид според ОУ на ответника тя да бъде превозена в брезентов камион по уговорения между страните маршрут. На пето място оспорва ищецът да е сключил договор с друг превозвач относно процесната стока; оспорва размера на иска като разлика между уговорената по втория договор цена и цената по процесния договор. Излага и че неправилно е било отхвърлено по същество възражението за прихващане. Ответникът, сега въззивник, е заплатил на дружеството, на което е възложил превоза, сумата от 293,37 лв. неустойка за провалено товарене, която сума ищецът му дължал на осн. 22, изр. 2 ОУ на ответника.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Б.Ш.С.” ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че преди сключване на спедиционния договор между страните уговорено стоката да е на товарния адрес в насипно състояние, като ищецът е поискал поправка на заявката. Именно поради непредставяне на коригирана заявка ищецът не я 2 подписал чрез законния си представител, но по време на телефонните разговори страните се съгласили стоката да не е опакована. Сочи, че ответникът добавил в документите пощенския код на испанския град, където е товарният адрес. Излага, че коланите са от пластмасова материя и не се раздуват при намокряне, а и са били съхранявани в склад на товарния адрес.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Така предявеният иск от доверителя срещу спедитора на осн. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 361 ТЗ за заплащане на ответника на сумата от 3 422,69 лв. без ДДС – обезщетение за неизпълнен спедиционен договор от м. 01.2021 г. за организиране от ответника като спедитор на превоз по суша на товар – 3 650 бр. използвани укрепващи колани с тегло около 7-8 тона, от Бермео, Испания до Бургас в насипно състояние с брезентов камион, е допустим.

Ищецът твърди, че по силата на този договор ответникът като спедитор се задължил срещу възнаграждение от свое име, но за сметка на доверителя да сключи договор или договори за превоз на товар за превоз на товара от товарен адрес в Бермео, Испания до Бургас. Страните се уговорили коланите, които се използват в търговското мореплаване, да бъдат превозени до пристанището в Бургас и то в насипно състояние.

Въпреки постигнатите уговорки ответникът да организира транспорта срещу възнаграждение от 3 716,09 лв. без ДДС то на дата 22.01.202021 г. когато камион на „Татари 2“ ООД /превозвач, нает от спедитора ответник/ пристигнал на товарния адрес товарът на бил качен на камиона по мотиви, че следвало товарът да е опакован в големи товароносими торби /биг бег/. Според ищеца това не били уговорките на страните. Поради проваления превоз ищецът организирал превоза на стоката, отново в насипно състояние, от друго дружество Трансленд, но срещу по-висока цена, а именно 7 138,78 лв. без ДДС; претендира от ответника обезщетение за неизпълнение на договора в размер на горницата над уговорената цена от 3 422,69 лв. без ДДС по процесния договор до сумата от 7 138,78 лв. без ДДС или искът е предявен за сумата от 3 422,69 лв.

Ответникът оспорва иска при твърдения, че така сключеният договор е такъв за превоз. Излага и че уговорките на страните са били стоката да е в биг бег, понеже съществуват изисквания брезентовият камион, с който се осъществява превозът, да не е издут; да не предизвиква проверки по границите. Също така на място се установило, че коланите са мокри и издути, замърсени и така ще заемат повече място в камиона, като превозът е групажен; ще повредят другата стока в камиона. Твърди и че мокри коланите не могли да бъдат укрепени. Ответникът оспорва и ищецът да е сключил последващ договор за превозване на стоката на сочената от него цена, оспорва превозвач по него да е дружеството Трансленд.

Действително исковата молба е подадена на 20.04.2021 г., като преди това на дата 11.02.2022 г. настоящият ответник и въззивник, като ищец, е предявил отрицателен установителен иск срещу доверителя за признаване за установено, че спедиторът не дължи на доверителя сумата от 1500 лв. – претендирана от последния неустойка за неизпълнен договор. Видно от исковите молби обаче предметът на делата 3 не идентичен. В настоящото пр-во се претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а в другото пр-во се претендира признаване за установено недължимост на неустойка.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя /товародател/ и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. По силата на този договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение от свое /на спедитора име/, но за сметка на доверителя да сключи договор или договори за превоз на товар. Страни по договора или договорите за превоз на товар са изпращачът и превозвачът. Не е задължително именно изпращачът да предаде стоката на превозвача. В динамиката на търговските отношения качеството изпращач се придобива с възлагане на превоза, който е не реална, а консенсуална сделка. При сключен спедиционен договор правата и задълженията по договорите за превоз възникват в правната сфера на спедитора и той се представя като страна по тези договори. Отделните договори за превоз се извършват от съконтрактори на спедитора или от самия него – чл. 362 ТЗ. Със сключването на договор по чл. 361 и сл. ТЗ доверителят срещу съответното възнаграждение си осигурява превозване на товар от едно място до друго, като е освободен от това да сключва отделни договори за превоз сам; да следи за тяхното изпълнение; и при евентуални вреди от договорно неизпълнение насочва претенцията си към едно лице – спедитора, а не към отделни превозвачи. Впоследствие след изпълнение на договора за превоз спедиторът прехвърля правата на доверителя – чл. 361, ал. 2 вр. чл. 356, ал. 1 ТЗ.

В случай че правният субект, който по поръчка на доверителя организира превоза, сключва договорите за превоз от името и за сметка на доверителя, то не е налице същински спедиционен договор. Налице е мандатно правоотношение, включващо и упълномощителна клауза, с която на довереника се предоставя представителна власт да действа направо от името и за сметка на доверителя.

Следва обаче да се посочи и че много често в товарителницата или коносамента не присъства името на спедитора като изпращач, а това на доверителя; но това не води автоматично до извода, че е налице договор за поръчка. Невинаги спедиторът присъства при предаване на стоката и за улеснение е възможно като изпращач в товарителницата или коносамента да се впише името на доверителя, като по природа договорът продължава да е спедиционен. Така Решение № 38 от 2.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60030/2016 г., IV г. о., ГК.