Решение № 4860 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4860 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330118046 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Д. М., против „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между ищеца и първия ответник, както и да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от **** г. сключен между ищеца и втория ответник.

В исковата молба се излагат твърдения, че на **** г. между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *****, по силата на който на ищеца е предоставен заем от 600,00 лв. при лихвен процент по кредита в размер на 36,00% и ГПР от 48,40%, като ищецът е усвоил изцяло предоставената му в заем сумата. На същата дата се твърди ищецът да е сключил и договор за възлагане на поръчителство с втория ответник „Кредит Гаранция“ЕООД. Поддържа се, че договорът е недействителен доколкото в него не е посочен реално дължимия 1

ГПР и не е включено възнаграждението за поръчител. Посоченото представлявало и заблуждаваща търговка практика, което правела клаузата за ГПР неравноправна, доколкото по своята същност е скрита лихва и от там следвало, че такава клауза липсва и договорът е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит от ищеца е сключен договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ЕООД, който да обезпечи задълженията му по договора за кредит. В договора било уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита се, че този договор е недействителен, доколкото е сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Излагат се твърдения, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Сочи се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува валиден главен дълг, какъвто в настоящия случай липсва, както и сделката е лишена от правно основание, доколкото законодателят е уредил договора за поръчителство като сделка между кредитора и трето лице, различно от длъжника, отчитайки, че интерес от неговото сключване има кредитора, но не и длъжника. Направено е искане за прогласяване нищожността на двата договора. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, с който се признава сключването на процесния договор за кредит с ищцата, както и че същата е погасила предсрочно задълженията си по него на **** г. Поддържа се становище за неоснователност на предявения срещу този ответник иск, като се излага, че между странитете клаузите са индивидуално уговорени, а посоченият ГПР е реално приложеният в кредитното правоотношение между страните такъв. Излагат се подробни съображения за това, че от страна на кредитора са спазени всички императивни изисквания на приложимата в отношенията между страните императивна уредба по ЗПК и ЗЗП. Поради изложеното се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

Постъпил е и отговор на исковата молба от втория ответник „Кредит Гаранция“ЕООД, с който не се оспорва сключването на процесния договор за 2 възлагане на поръчителство от ***г. Оспорва се предявеният срещу това дружество иск по основание и размер, като се твърди, че в исковата молба не се съдържат факти и обстоятелства въз основа на които да се обоснове нищожността на договор за възлагане на поръчителство, а се дадени единствено такива за нищожност на договора за кредит. Настоява се за отхвърляне на исковите претенции срещу дружеството. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и от представените към исковата молба договор за потребителски кредит тип "Кеш на ден" № **** от **** г. и Договор за възлагане на поръчителство от **** г. се установява, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД е сключен договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, по който е предоставена заемната сума от 600,00 лева, с фиксиран лихвен процент на ден 0.11% и ГПР от 48.40%, за обезпечаването на вземането по който, е сключен договор за възлагане на поръчителство между ищеца и „Кредит Гаранция“ЕООД от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя. Безспорно също така, а и се установява от приетото по делото заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящата инстанция, като обективно, компетентно изготвено и обосновано, е че по договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. От посоченото заключение също така се установява, че при вземане предвид на уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение от 160,20 лева, то ГПР би бил 2229,80%.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в срок от 24 часа от подписването чрез: едно физическо лице поръчител с месечно брутно възнаграждение от 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество поръчител или банкова гаранция от одобрена банка.

На свой ред съгласно чл. 1, ал. 2, от договора за възлагане на поръчителство е посочено, че същият влиза в сила от подписването му, но 3 поражда действие при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за кредит. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че възнаграждението по договора е в размер на 160,20 лева, а в ал. следващата ал. 3, че плащанията се извършват по банкова сметка на посредник, която е идентична с тази на кредитора по договора за кредит.

При така установеното между ищеца от една страна и всеки от ответниците е възникнало облигационно отношение, съответно между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД по силата на договор за заем, а между ищеца и „Кредит Гаранция“ЕООД по силата на договора за възлагане на поръчителство.

По отношение на договора за кредит:

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

4

В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по договора за потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, но и изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба, а и се установява от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Действително възнаграждението за предоставената на поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Съдържанието на клаузите за предоставяне на поръчителство и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето същество те представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията, които въвежда към потребителя чл. 1, ал. 2 от договора, уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически непосилни за него, с оглед на обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (600,00 лева). Поради това правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранционна сума, както и че при възможност да осигури последната, би имал интерес да търси сключване на процесния договор за кредит за сумата от 600,00 лева. Така, поставяйки изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - поръчителство от одобрено от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД дружество. Това дружество е другият ответник „Кредит Гаранция“ЕООД, който от своя страна е уговорило да получи възнаграждението си по банковата сметка, по която се дължат 5 плащанията по договора за кредит. Така в действителност възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено и в резултат ГПР не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури забранено допълнително възнаграждение.