Решение № 915 от 31.10.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. П., 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720105439 по описа за 2021 година

Производството е по Глава 29 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдебна делба във фазата извършването й.

С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършването на делба на следния недвижим имот:

1. ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, с площ от 886 кв. м., съставляващо парцел IХ /девети/, имот **** по плана на село В., Община П., при граници: улица, Б.М., имот на ТКЗС и Б. И. А.

ДЕЛБАТА СЕ ДОПУСКА МЕЖДУ И ПРИ ЧАСТИ, както следва:

С. Д. И. – 6/12 идеални части

Е. Б. Р. – 2/12 идеални части

А. Б. Р. – 2/12 идеални части

А. М. Р. – 1/12 идеални части

И. М. Р. – 1/12 идеални части.

2. ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, построена в парцел IX - девети, имот **** дванадесети по плана на село В., Община П., състоящ се от три стаи, заедно с таванско помещение, мазето и гараж – южен.

ДЕЛБАТА СЕ ДОПУСКА МЕЖДУ И ПРИ ЧАСТИ, както следва:

С. Д. И. – 6/12 идеални части

1

Е. Б. Р. – 2/12 идеални части

А. Б. Р. – 2/12 идеални части

А. М. Р. – 1/12 идеални части

И. М. Р. – 1/12 идеални части.

В първото заседание по делото след допускане на съдебната делба пълномощника на ищцата е изразила становище, че делбата следва да се извърши чрез публична продан.

Ищцата претендира разноските по производството.

Ответникът А. Р. е направил искане да изкупи, като изплати дела всеки един от останалите съделители от процесния имот.

Това изявление е било възприето от съда като искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради което и с определение от 20.06.2024г. е приел за съвместно разглеждане искането, сторил доклад по направеното искане за възлагане, разпределил е доказателствената тежест, както и е дал указания на ответника, че не сочи доказателства, че е живял в имота при откриване на наследството, както и че не притежава друго жилище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно извършването на делбата:

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, с площ от 886 кв. м., съставляващо парцел IХ /девети/, имот **** по плана на село В., Община П., при граници: улица, Б.М., имот на ТКЗС и Б. И. А. и ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, построена в парцел IX - девети, имот **** дванадесети по плана на село В., Община П., състоящ се от три стаи, заедно с таванско помещение, мазето и гараж – южен са неподеляеми.

Пазарната стойност към 01.09.2024г. на ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, построена в парцел IX - девети, имот **** дванадесети по плана на село В., Община П., състоящ се от три стаи, заедно с таванско помещение, мазето и гараж – южен е 66545,00 лв., а пазарната стойност на ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, с площ от 886 кв. м., съставляващо парцел IХ /девети/, имот **** по плана на село В., Община П., при граници: улица, Б.М., имот на ТКЗС и Б. И. А. е 39900,00 лв.

Вещото лице дава следната пазарна стойност към датата на оценката - 26.06.2019 г., за пазарната стойност на едноетажна жилищна сграда, с идентификатор *** със застроена площ от около 69,00 кв. м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сградаеднофамилна. - 3 450,00 лв.

Съдът кредитира показанията на разпитаните на ответната страна свидетели. От показанията на свидетелите категорично се установи, че ответника А. Р. се е грижел за наследодателя Е.М. А.а, като са живеели в една и съща къща. Към този момент наследодателката е била болна и грижи за нея е полагал ответника А. Р..

2

По възлагателната претенция

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имотите на публична продан, като основни критерии за избора на способ са дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите, както и квотите, които притежава всеки един от съделителите. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик. Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем, или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват, и с оглед на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 ЗН, съдът не следва да извършва делбата с изнасяне на имота на публична продан.

От заключението на приетата по делото единична съдебно – техническа експертиза се установи, че поземленият имот и допуснатия до делба първи етаж от жилищна сграда са неподеляеми.

Ищцата поиска на делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.

Ответника А. Р. поиска на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК да му бъде възложен процесния имот, като твърди, че е живял там, към момента на откриване на наследството оставено от наследодателя Е.М. А.а, починала на 16.10.2014 г. и в момента живее там.

Същия не представи в хода на производството доказателства, от което да е видно че не притежава друго жилище.

Според т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК право на възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК (сега чл. 349, ал. 2 ГПК) на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. В същата точка е разяснено, че изискването "да е живял в него" предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства.

То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес. Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР 3 на на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице в жилището има четири стай и баня и тоалетна, предвид на което и то отговаря на изискванията на ЗУТ и може да бъде определено като жилище.

Съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според чл. 108, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на територията, жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели.

Делбения имот отговаря на тези изисквания, тъй като освен масивната сграда включва и открит терен, който е функционално свързан и обслужващ обекта. На следващо място, отново от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, имота, ведно с построената в него масивна постройка е неподеляем.

В закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т. е. процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл.

26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 3БДС (Закон за българските документи за самоличност - обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.). Постоянният адрес е този, на който българският гражданин получава официалните съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може да не съвпада с адреса по местоживеене. Основавайки се на събраните в хода на производството доказателства настоящата инстанция приема, че е налице последната предпоставка. Видно от показанията на св. П. Б. ответника е заживял в жилището, за да може да се грижи за М.А., тъй като той не е можел да се обслужва сам Съгласно събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели, които кореспондират с писмените доказателства, за извършвани действия свързани с изграждане на ограда на имота, категорично се установява, че ответника А. Р. е живял в имота към момента на откриване на наследството, като и по настоящем живее там.

По отношение на последната предпоставка, а именно ответника А. Р. да няма друго жилище, в условията на пълно и главно доказване, съобразно разпределената му доказателствена тежест той не ангажира никакви доказателства. На следващо място видно от материалите по делото той не е получавал книжата по делото на адрес в с. В., а на адрес в гр. П., където видно и от удостоверенията за наследници е адресно регистриран, от което може да се направи извода, че той притежава и друг жилищен имот.

Предвид посоченото, настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице в кумулативна даденост всичките предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 349, ал. 2 4 от ГПК, поради което и делбата следва да се извърши чрез един от останалите способи.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, се установява, че процесния недвижим имот е неподеляем. Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Посоченият способ за ликвидиране на съсобствеността се използва в случаите, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите законоустановени способи, предпоставящи поделяемост или които се осъществяват по специален ред.

Съдът намира, че по отношение на допуснатия до делба имот, следва да бъде постановено изнасянето му на публична продан.

Като съобрази изложеното по-горе, съдът приема, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на процесния недвижим имот и първи етаж от жилищна сграда, допуснати до делба, на публична продан по реда на чл.348 от ГПК, при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на съдебно - техническата експертиза. При извършването на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, интересите на съделителите ще бъдат охранени, тъй като за всеки от тях е налице възможност да получи част от реализираната при проданта стойност, съобразно установените в ***та фаза на делбата дялове.

По отговорността за разноски:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Ето защо, всеки от съделителите следва да понесе такава част от разноските, свързани с извършване на делбата, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Видно от приложените по делото доказателства ищците са сторили разноски във връзка с извършване на делбата в общ размер на 400.00 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, предвид на което и съответно на дела си всеки един от ответниците следва да им заплати сумата, съответстваща на дела от съсобствеността.