Решение № 142 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002902311 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, гр. София срещу решение № 173 от 16.05.2024 г. по в. т. д. № 136/2024 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1005 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 5550/2022 г. на Старозагорски районен съд касаторът е осъден да заплати на М. К. М. сумата от 12 000 лв., разликата над присъдените 9 065 лв. до дължимите 21 065 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 14.12.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че размерът на справедлИ.то обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди не съответства на критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД и е необосновано завишен. Излага доводи, че решаващият 1 състав на въззивния съд не е извършил оценъчен анализ на обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и не е обсъдил обществено-икономическите условия на жИ.т в страната и по местожителството на ищцата към датата на ПТП. Сочи, че при определяне на дължимото обезщетение съдът не е отчел реално понесените от ищцата болки и страдания. Оспорва извода на въззивния съд, че не е налице принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Счита, че този принос е съществен, като мотивира становище, че съдът не е съобразил допуснатите от увредената сериозни и груби нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в предприемане на пресичане на пътното платно без полагане на дължимата грижа за собствените си безопасност и здраве, като по този начин с бездействието си е станала непосредствена и основна причина за настъпване на процесното произшествие. В касационната жалба се сочи, че по делото е установено, че към момента на удара ищцата М. М. не е изпълнявала служебните си задължения /в качеството на работеща като „метач“/ на безопасно за целта място, тъй като е била навътре в северната лента от пътното платно – на 4, 25 м от бордюра на северния тротоар на ул. „Христо Ботев“ в гр. Стара Загора, и е покрила носеното от нея светлоотразително елече с черен чувал, ограничаващ възможността на водача на МПС да я възприеме. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответницата по касационната жалба М. К. М. я оспорва, като излага доводи за правилност на решението на въззивния съд в обжалваната от застрахователя част. Изразява становище, че при определяне на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, настъпили при ПТП, съставът на въззивния съд е отчел в пълна степен характера, степента и броя на уврежданията й, както и неблагоприятните последици за психиката и начина й на жИ.т. В отговора на касационната жалба се сочи, че възражението на ответника за принос на пострадалата за вредоносния резултат не е надлежно релевирано, тъй като в срока за отговор на исковата молба ответникът не е навел конкретни фактически твърдения относно поведението на пострадалата, намиращо се в причинна връзка с настъпване на увреждането. Излагат се доводи, че ищцата се е намирала на пътното платно, тъй като е имала качеството на „работник на пътя“. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния представител на М. адвокат И. С..

2

С определение № 2311 от 17.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД част по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение за покриване отговорността на причинилото процесното ПТП лице, както и елементите на непозволеното увреждане – деяние, протИ.правност на деянието, неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и деянието.

По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение съставът на окръжния съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е счел, че справедлИ.то обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 24 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил естеството и тежестта на получените от ищцата травми, болките и страданията на пострадалата във връзка с уврежданията, продължителността на възстановителния период, проведеното й лечение и преживяната от нея остра стресова реакция в резултат на инцидента.

Въззивният съд е формирал извод, че по делото не се установява да е налице принос на ищцата за настъпване на вредите. В решението, след подробно обсъждане на събраните по делото свидетелски показания и заключения на комплексна автотехническа и медицинска експертиза и повторна автотехническа експертиза, е прието, че ПТП е настъпило на 14.12.2021 г. около 7, 30 часа на ул. Христо Ботев, гр. Стара Загора, в северната пътна лента, в близост до разделителната линия, при условията на валеж и мокра настилка, като участващият в произшествието автомобил, 3 управляван от свидетелката Ж. Г., се движил с около 40 км/ч, а в този момент пострадалата М. /метач/ се движила в посока от север на юг, пресичайки северната лента на посочената улица, като държала метла с дълга дръжка; водачката не възприела опасността и на 4, 25 м южно от северната граница на платното за движение настъпил удар между МПС и пострадалата.

За да мотивира извода си за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, въззивният съд се е позовал на експертните заключения, съгласно които от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водачката на МПС, която не е съобразила конкретните условия на видимост, състоянието на пътната настилка, не е възприела намиращата се на платното ищца и не е предприела намаляване на скоростта на движение или спиране, както и на експертното мнение, че пострадалата се е намирала на платното за движение, но не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, тъй като разстоянието на видимост за управлявалата МПС Г. при движение на къси светлини на фаровете към пешеходец, облечен с тъмни дрехи, е 50 м, което разстояние е по-голямо от дължината на опасната зона за спиране, възлизаща на 25,84 м.

Накрая, решаващият състав на окръжния съд е отчел, че ответникът е заплатил на ищцата сумата от 2 935 лв., поради което е намерил, че предявеният пряк иск срещу застрахователя следва да бъде уважен за сумата от 21 065 лв.

По въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.

03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно 4 доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

Предвид отговора на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос основателни са оплакванията в касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, се твърди, че ищцата М. К. М. е работила като „метач“ при работодател, чиято дейност е свързана с поддържането на чистотата в гр. Стара Загора; на 14.12.2021 г., около 7, 25 ч., когато настъпило процесното ПТП, ищцата се намирала на ул. Христо Ботев и изпълнявала служебните си задължения по почистването на тротоарите в града. Наведените с исковата молба твърдения са, че към момента на реализиране на произшествието, ищцата е била пешеходец и се е намирала на очертания „остров на платното за движение“, непосредствено след автобусната спирка. В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата при ПТП ищца, което е основано на следните факти – ищцата се е намирала на пътното платно, без да се съобрази с интензивния трафик по ул. Христо Ботев в гр.

Стара Загора, по посока на автомобилното движение и не е носила задължителните за работниците, обслужващи сектора на чистотата, светлоотразителни дрехи. Ответното застрахователно дружество е квалифицирало поведението на ищцата като протИ.правно – осъществено в нарушение на чл. 32, ал. 2, чл. 108 и чл. 113, ал. 1 ЗДвП. С оглед изложеното 5 неоснователни се явяват доводите на ответницата по касация, че защитното възражение за принос на пострадалата за вредоносния резултат не е заявено своевременно и не е основано на факти във връзка с конкретното й поведение.

По делото е установено, че произшествието, при което на ищцата са причинени телесни увреждания, е реализирано на 14.12.2021 г., около 7, 25 ч., в гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев, в района на бл. 63, където на кръстовището с ул. М. Кавалджиев има пешеходна пътека, като е В.л дъжд, пътната настилка е била мокра и видимостта е била в условията на разсъмване. Видно от събраните доказателства /писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на комплексните автотехническа и медицинска експертиза/ към момента на настъпване на произшествието пострадалата се е движила в посока от север на юг, като е пресичала северната лента на ул. Христо Ботев, докато е държала метла с дълга дръжка. Съгласно експертните заключения към момента на удара, който е настъпил между управлявания от делинквента Г. автомобил, движещ се със скорост 40 км/ч, и пострадалата на 4, 25 м от бордюра на северния тротоар на посочената улица, пострадалата се е намирала с лявата си страна към автомобила, с лице на юг, като в резултат на удара тялото на пострадалата е упражнило натиск върху дръжката на метлата, довел до счупването на предното стъкло на автомобила, и след удара тялото на ищцата е изпаднало встрани от автомобила, в близост до разделителната линия. В заключенията на експертизата изрично е отречено твърдението на ищцата, че към момента на удара тя е била на очертан остров на платното за движение, тъй като в този случай удар между нея и автомобила „Рено Меган“ с рег. № СТ 92971 АВ не би настъпил. От показанията на свидетелката Ж. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява, че гърдите на пострадалата са били покрити с черен чувал. Според писмените доказателства, приети по делото, ищцата е работела като „метач“ в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“ и съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност тя е следвало да се явява на работа, облечена със „сигнално“ елече.