Решение № 892 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606875 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 69 от 20.02.2024 г., постановена по НОХД № 5438/23 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 5-ти състав, подсъдимият Я. И. И. е признат за виновен за това, че след като бил осъден с влязло в сила съдебно решение, съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка на своя низходящ – сина му Г. И., за периода от 27.09.2021 г. до 30.11.2022 г. като общият размер на неплатената издръжка възлиза на 2626,28 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като до приключване на съдебното следствие сумата е внесена по депозитната сметка на съда в полза на правоимащото лице – Г. Я.в Иванов, поради което на основание чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1 НК на подсъдимия не е наложено наказание.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за периода от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г., за който общият размер на неплатените вноски възлиза на 4295,65 лв. Подсъдимият е осъден за заплати по сметка на СДВР сумата от 187,20 лв. за разноски за експертиза.

Срещу описания съдебен акт е постъпил въззивен протест от СРП, ведно с допълнение към него, в които представителят на държавното обвинение изтъква доводи за неправилност на постановената първоинстанционна присъда в оправдателната й част, тъй като направените правни изводи не 1 почиват на събрания доказателствен материал по делото. Твърди се, че от мотивите към присъдата личи необоснованост на фактическите изводи на съда и не става ясно защо подсъдимият е признат за невиновен за част от посочения в обвинителния акт период. Намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е извършил непълен, едностранчив и превратен анализ на доказателствата по делото. Сочи се и допусната математическа грешка при изчисление на сумите. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към извършване на престъплението в рамките на целия инкриминиран период, с оглед на което предлага атакуваната присъда да бъде отменена в оправдателната й част и вместо това да бъде постановена нова, с която подсъдимият Я. И. И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1 НК за целия инкриминиран период.

Постъпило е възражение от подсъдимия Я. И., с което се оспорва така подадения въззивен протест. Присъединява се към довода на обвинението за допусната математическа грешка при изчисление на общия размер на вноските, за неплащането на които е признат за виновен, и по-конкретно – че липсва отразяване на една месечна вноска в размер от 200 лв. Счита, че вместо установената от първоинстанционния съд сума от 2626,28 лв., общия размер на дължимата и неплатена издръжка била 2 826,28 лв., с оглед на което се съгласява с П.та, че присъдата в тази й част следва да бъде изменена. В останалата й част намира атакуваната присъда за правилна, в която насока излага своите аргументи и моли същата да бъде потвърдена.

Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства. В закрито заседание, проведено на 01.11.2025 г., след преценка относно редовността и допустимостта на подадения от СРП въззивен протест, съдът насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В същото заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК прецени, че за правилното решаване на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

Съдебното заседание пред въззивната инстанция от 03.12.2025 г. е проведено в отсъствие на подсъдимия Я. И., с оглед на повдигнатото му обвинение, което не е за тежко е умишлено престъпление, и след като съдът прецени, че за разкриване на обективната истина по делото не е необходимо неговото присъствие. И. е редовно призован за съдебното заседание, за което изпраща процесуален представител, пред който е заявил, че не желае да участва лично.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на С. Г. П. поддържа подадения протест. Счита, че постановяването на частично оправдателна присъда се дължи на неправилна оценка на доказателствените материали по делото. Намира обвинението за доказано, доколкото същото се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, като от същите формира категоричен и еднопосочен извод, че подсъдимият не е заплащал дължимата от него месечна издръжка за целия инкриминиран 2 период от 11.11.2019 г. до 30.11.2022 г. Счита, че по делото липсват доказателства за извършени в посочения период плащания, както и такива за обективна невъзможност на подсъдимия да изпълнява задължението си.

Предвид обстоятелството, че до постановяване на присъдата на първата инстанция Я. И. все пак е изпълнил задължението си в пълен размер, предлага същият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 183, ал. 3 НК да не бъде наказан.

Защитникът на подсъдимия И. – адв. Р.Л. от САК (надлежно преупълномощена за съдебното заседание от адв. С.), оспорва подадения въззивен протест и поддържа възражението срещу него. Навежда доводи, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че не са налице доказателства, които да разколебават приетото в мотивите на първоинстанционния съд досежно частта, в която подсъдимият е бил оправдан. Намира мотивите към оспорения акт за изчерпателни и последователни, поради което моли подадения въззивен протест да бъде оставен без уважение, като първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите във въззивния протест и допълнението към него, постъпилото срещу тях възражение, както и изложеното от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Настоящият въззивен състав констатира, че първата съдебна инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви, което налага отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото на СРС за ново разглеждане. Съображенията за това са следните:

Крайният първоинстанционен съдебен акт по същество на делото, разглеждано по общия наказателнопроцесуален ред на глава XX НПК, е присъда, която по същността си представлява единство от мотиви и диспозитив. Съгласно чл. 305, ал. 4 НПК диспозитивът на присъдата следва да съдържа индивидуализация на подсъдимия и решението на съда по въпросите по чл. 301 НПК.

В мотивите към присъдата от своя страна представляват съвкупност от констатации, логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и правните изводи на съда, базирани на установените по делото фактически положения и правилното приложение на материалния закон. Мотивите са средството, чрез което както страните, така и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на обективната истина.

В настоящия случай въззивният съд е в невъзможност от мотивите на проверявания съдебен акт да установи волята на първата инстанция, като неясни остават причините, поради които подсъдимият е признат за виновен в 3 извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за една част от инкриминирания период (от 27.09.2021 г. до 30.11.2022 г.), а за останалата е признат за невиновен и оправдан (от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г.).

Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК или т. нар. съзнателно неплащане на дължима издръжка в размер на две или повече месечни вноски, по характер на престъпната деятелност представлява продължено престъпление, при което трайно и непрекъснато за определен период от време е налице престъпното състояние, до неговото прекратяване. С внесения обвинителен акт П.та е инкриминирала периода от от 11.11.2019 г. до 30.11.2022 г., за който се твърди, че подсъдимия не е заплащал на своя низходящ – сина му Г. И., дължимата му се въз основа на влязло в сила съдебно решение месечна издръжка в размер на 200 лв., като общият размер на неплатените вноски за посочения период възлиза на 7 331,60 лв.

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа сина си за периода от 27.09.2021 г. до 30.11.2022 г. включително, като общия размер на дължимите и неплатени от него вноски бил 2 626,28 лв. За останалата част от инкриминирания период от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г. не е посочено дали е било налице или не плащане на дължимата издръжка. В следващия абзац съдът е посочил, че подсъдимият е внесъл по депозитната сметка на СРС сумата в размер на 7 331,60 лв. (пълния размер на инкриминираната сума), с което е изплатил задължението си за издръжка на сина си Г. И..

За въззивната инстанция не става ясно защо след като първоначално първоинстанционният състав е приел, че дължимият и неплатен от подсъдимия размер на издръжката е 2 626,28 лв., малко по-надолу в мотивите си е посочил, че с внасяне на пълния размер на инкриминираната сума от 7 331,60 лв., задължението на подсъдимия е погасено. Изложеното не позволява да се установи волята на първоинстанционния съдия коя именно от двете посочени суми, е размерът на реално дължимата от подсъдимия издръжка.

В оскъдния доказателствен анализ, предоставен от първоинстанционния състав, е посочено, че от изброените доказателствени източници, които са описани като еднопосочни и безпротиворечиви, се извеждат всички факти и обстоятелства от предмета на делото, приети за установени от съда. В следващо свое разсъждение съдът посочва, че по делото не се установява подсъдимият да не е изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка на сина си за периода от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г., тъй като не са налице доказателствени източници в тази насока. На практика съдът от една страна приема, че събраните по делото доказателства са достатъчни за установяване на фактите от предмета на доказване, а от друга – че за част от инкриминирания период няма достатъчно доказателства. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че съдът не посочва дали в периода от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г. е извършено плащане от подсъдимия, а само, че няма доказателства в насока такова да не е извършено. Това е единственият аргумент, с който първоинстанционният съд е приел, че за този период съставът на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК не е осъществен, поради 4 което и е оправдал подсъдимия по обвинението в тази му част.

Изводът за това, че няма доказателства за периода от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г. да е извършено инкриминираното деяние е още по-нелогичен на фона на изложеното в непосредствено предхождащия го абзац, че се кредитира заключението от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която общият размер на дължимите и неплатени месечни вноски за издръжка на детето на подсъдимия за периода от 11.11.2019 г. до 30.11.2022 г. (съвпадащ с инкриминирания период) възлиза на сумата от 7331,60 лв. (съвпадаща с инкриминираната).

Поради изброените противоречия за въззивната инстанция не стана ясно от мотивите към присъдата от къде първостепенният съд извежда, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за периода от 11.11.2019 г. до 26.09.2021 г., за който общият размер на неплатените вноски възлиза на 4295,65 лв., поради което и го е оправдал по повдигнатото му обвинение в тази му част.