Определение № 442 от 08.07.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Ловеч , 08.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500284 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление в гр*******, чрез адвокат В. Г.- САК, съдебен адрес гр*******, срещу Разпореждане № 198/22.04.2021г., пост. по ч.гр.д.№ 294/2021г. по описа на РС-Троян, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 183.98лв. Не се съгласява с извода на районния съд,че представеният договор за правна защита и съдействие не доказва реално плащане,в съответствие с императивните законови изисквания, регламентирани със ЗДДС.

Не става ясно защо съдът отъждествява непредставянето на фактура към договора с недоказване на реално направен разход от заявителя. Счита,че такъв извод противоречи на ТРеш.№6/2013г.на ОСГТК на ВКС. Твърди,че е приложима и сочената от съда разпоредба на чл.113,ал.1 от ЗДДС. Възразява,че никъде в ЗДДС не е въведена забрана за дружества,регистрирани по ДДС да извършват плащания в брой. Имат задължение да издадат фактура,но никъде не е посочен метод за извършване на разхода. Изискването за издаване на фактура е изцяло счетоводна разпоредба и не намира приложение при реално сключен договор за правна защита и съдействие.Спазването на нормите на ЗДДС е поверено на надлежен компетентен орган,който в случая не е заповедният съд.Смята,че при липсата на специални изисквания за начина на извършване на разхода,то плащането в брой е валидно.

1

Сочи,че адвокатското дружество е издала Фактура №434/19.03.2021г., в 7-дневен срок от сключване на договора с „Теленор България“ЕАД, като я прилага,заедно с опис на всички фактури,сумите по които са включени в общия размер.

Смята,че ако съдът приема липсата на фактура за нередовност,е следвало по реда на чл.411,ал.1,т.1 от ГПК да даде указания за отстраняване на нередовност в 3-дневен срок.

С отказа на съда дружеството се ощетява, тъй като не му се присъждат реално сторени,заплатени и обложени с данък разноски. Твърди,че са спазени всички изисквания на данъчното законодателство, като е издадена фактура и е спазен срокът по чл.113,ал.4 от ЗДДС.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в частта,с която заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на 183.98лв. и се дадат задължителни указания на районния съд да издаде заповед и за тази претенция.

Към частната жалба прилага Фактура №434/19.03.2021г. и Опис към фактурата,където към името на В. В. П. е отразен адвокатски хонорар от 183.98лв.,по договор за хонорара с №101195/18.03.2021г.

Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.294/2021г. по описа на РС-Троян, намира за установено следното:

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 12.05.2021г.,а частната жалба е подадена на 19.05.2021г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Установява се,че от „ТЕЛЕНОР България”ЕАД с ЕИК *******,чрез адв.В. Г.САК, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В. В. П. от гр.Троян. Образувано е ч.гр.д.№294/2021г.по описа на съда. Предмет е вземане в общ размер на 1094.78лв.,от която сума-372.75лв.- дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 419.8лв.-незаплатени лизингови вноски, 302.23лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. В заявлението са уточнени сключените от П. договори за мобилни услуги и договори за лизинг,по които са налични тези задължения. Претендира се също и законната лихва върху общо дължимата сума с начало от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

25лв.

Отправена е молба да се присъдят и направените разноски от държавна такса от и адвокатски хонорар от 183.98лв. Като доказателства за ангажираното 2 представителство е приложен Договор за правна защита и съдействие с изх.№101195 от 18.03.2021г.,между „ТЕЛЕНОР България”ЕАД и Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление в гр.*******, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. П.. Отразено е, че е договорено възнаграждение в размер на 183.98лв. с включен ДДС, платимо в брой. Отбелязано е, че е внесена сумата 183.98лв. с включен ДДС. Представителната власт е обоснована и с Пълномощно от представителите на „Теленор България“ЕАД към Йоанна Валериева Илчовска-юрисконсулт,с права да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица, действия свързани с юридическо обслужване на дружеството. Приложено е и пълномощно от Йоанна Валериева Илчовска към Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и адв.Виолета Петкова Г.-САК, за процесуално представителство на „ТЕЛЕНОР България”ЕАД.

С Разпореждане №198/22.04.2021г. РС-Троян е уважил заявлението за вземането за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 372.75лв., незаплатени лизингови вноски- 419.8лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент- 302.23лв. и разноски за държавна такса от 25лв., но е отхвърлил претенцията за присъждане на адвокатския хонорар от 183.98лв. Съдът е приел,че не е обосновано реалното плащане на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура, съгласно изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга по процесуално представителство. Приел е,че при липсата на фактура договорът за правна защита и съдействие не може да служи за разписка за извършено плащане.

Окръжен съд Ловеч споделя приетото от РС-Троян.

Страната е длъжна да ангажира всички доказателства във връзка с претенцията си при сезиране на съда и до издаване на съдебния акт. Съгласно чл.80 от ГПК и т.11 от ТРеш.

№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС искането за разноски,макар и да е акцесорно, е свързано със спорния предмет и затова следва да е заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. С оглед спецификата на заповедното производство подаването на заявлението е крайният срок за ангажиране на такива доказателства.

С оглед обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистрирана по ЗДДС, то за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него доставка на услуга. В чл.112 от ЗДДС са изброени документите,с издаването на които се удостоверява осъществяването на данъчното събитие- фактура, известие към фактура и протокол. Липсата на някой от тези документи опровергава твърдението за извършване на облагаемата сделка.

В случая към заявлението не е била представена фактура по чл.113 от ЗДДС, с 3 оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за реално извършено плащане.

Прилагането й към частната жалба е несвоевременно по посочените по-горе аргументи, поради което не следва да се съобразява при преценката на съда по разноските.

Не може да се сподели и възражението за наличие на задължение на заповедния съд да дава указания за отстраняване на нередовности във връзка с обосноваване плащането на претендирания адвокатски хонорар. Такива ангажименти съдът има само при неясноти по отношение на претендираното вземане-по арг.от нормата на чл.410,ал.2,във вр.с чл.127,ал., ал.3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Този вид документ не е и сред изрично изброените в чл.410,ал.3 от ГПК писмени доказателства,за прилагането на които заповедният съд следи.

По изложените съображения съставът намира,че правилно РС-Троян е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил заявлението в тази част.

Разпореждане № 198/22.04.2021г.,пост.по ч.гр.д. №294/2021г. на РС-Троян, следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №198/22.04.2021г.,постановено по ч.гр.д.

№294/2021г. на РС-Троян , в частта,с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 183.98 лв.,като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4