Решение № 21 от 20.05.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велики Преслав, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243610200058 по описа за 2024 година Производството по ВАНД 58/2024 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от К. В. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.******, срещу НП №23-0323-000002/18.01.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, като се изтъкват подробни аргументи в тази връзка, относими към посоченото в Постановлението на ШРП с което е отказано образуването на наказателно производство и материалите са изпратени на АНО за преценка досежно наказване по административен ред за именно същото деяние, липсата в издаденото НП от 18.01.2023 г. на фактическите констатации по заместващото АУАН /акт, установил обстоятелства по прекратен с мотивирана резолюция административно производство/ Постановлението на ШРП, както и съдържащи се в същото такива, различни от тези посочени в прокурорския акт, пълно отсъствие на описание на обстоятелства по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касателно извършеното нарушение, както и непосочване на доказателствата, потвърждаващи същото. Сочи се, че липсата на факти при описание на нарушението и на обстоятелствата при които то е извършено се явява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна препятства възможността на нарушителя да разбере обективното съдържание на обвинението и въз основа на това да организира адекватно защитата си, а от друга – води до необоснованост и незаконосъобразност на НП. Предвид на изложеното се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи, изтъквайки нарушаване правото на защита на жалбоподателя и доколкото на същия не е връчена както мотивираната Резолюция за прекратяване на НП, така и Постановлението на ШРП с което е отказано образуването на ДП.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание, като такъв няма и от призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2022 г. св. С. Н. и колегата му П.Д. – служители при РУ Велики Преслав, около 16,10 ч. в с.Веселиново, извършили проверка на л.а.

„Дачия Логан“ с рег.№ *****, управляван от жалбоподателя К. В. С., която установила, че автомобилът е регистриран на името на Ж.В.К. и МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 24.12.2021 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, предвид нерегистрирането му по надлежния ред. С оглед констатираното, св.Н., съставил АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно – за управление на нерегистрирано МПС. Същият бил подписан без вписани възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените на 22.04.2022 г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ – Велики Преслав била сезирана Районна прокуратура-Шумен, след като преди това с мотивирана Резолюция №220323-М00064/18.10.2022г. административнонаказателното производство по АУАН от 22.04.2022 г. било прекратено. С Постановление от 25.11.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност на извършено по чл.345, ал.2 от НК деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ - В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на К. С. производство. Същото се финализирало на 18.01.2023 г., когато било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП санкция „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Видно от приложените по делото справки свързани с регистрацията и собствеността на процесния автомобил, същият бил с регистрирани последователно двама собственика – Ж.И.Г. и Ж.В.К., като на 22.10.2021 г., подадени по ел.път в портала на МВР били вписани договори за продажба на МПС-то – док.№7297 и №7312 и отразено, че поради непререгистрирането на МПС-то в законоустановения срок, регистрацията на осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП е прекратена на 24.12.2021 г.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания св.Н. касателно основните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са 2 безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти.

Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В този смисъл и поради което така релевираните доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени, като във връзка със същите следва да се посочи и следното:

В случая, в момента на проверката на 22.04.2022 г, със съставянето на АУАН серия GА 558213/22.04.2022 година е образувано административнонаказателно производство, което е прекратено от АНО с мотивирана Резолюция № 22-0323-М00064/18.10.2022 г. на Началника на РУ – Велики Преслав поради преценката на административно-наказващия орган, че е налице извършено престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 58д т. 3 от ЗАНН издадената мотивирана резолюция подлежи на обжалване или протестиране и съотв, подлежи и на връчване по аргумент от чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като обаче в изричната разпоредба на чл. 54, ал. 6 от ЗАНН не е включена резолюцията по чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 33 от ЗАНН (каквато е цитираната) и съотв. същата противно на изложеното възражение от защитата не подлежи на връчване на лицето, срещу което е съставен АУАН – т. е. от момента на постановяване на тази резолюция тя влиза в сила и като последица от прекратяването на административно-наказателното производство АУАН губи констативната си сила.

В атакуваното НП е посочено, че същото е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с Постановление от 25.11.2022 г. на прокурор от ШРП е постановен отказ да се образува наказателно производство и преписката е изпратена на РУ – Велики Преслав за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност, като АНО е изложил и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ за образуване на наказателно производство. Посочената разпоредба от ЗАНН въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на 3 наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че по случая не е образувано наказателно производство и санкционираното с НП лице не привлечено в качеството на обвиняем. Доколкото и Постановлението за отказ да се образува наказателно производство не е сред актовете, които има предвид чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и този прокурорски акт не се ползва с формална и материална законна сила, тъй като по своето естество предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство(в този см. и Решение на ВКС № 60160/6.10.2021 г., І н. о.), то и няма допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“ в каквато насока се изтъкват и възражения от защитата.

Настоящият състав не споделя и изложеното становище за допуснато съществено процесуално нарушение с факта, че жалбоподателят не е бил уведомен, за постановения отказ на прокурора, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото липсва задължение на административно - наказващия орган за връчване на постановлението за отказ, а и предвид, че съставения на 22.04.2022 г. АУАН обективиращ основните факти касателно констатираното нарушение, на същата дата лично е получен от жалбоподателя и в този смисъл, същите не са му били предявени едва с връчването на обжалваното НП.

Настоящия съд не релевира и така направеното възражение свързано с различно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено в НП и Постановлението на прокурор при ШРП от 22.11.2022 г. за отказ от образуване на ДП, което следва да бъде разгледано, предвид че именно възоснова на същото е издадено в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и обжалваното НП. Безспорно при произнасянето си по преписката АНО не е обвързан от изводите на прокурора относно релевантните факти за ангажиране на отговорност за извършено административно нарушение на конкретното лице, като и именно приетите факти на нарушението предопределят преценката за законосъобразност и обоснованост на издадения административнонаказателен акт, доколкото те очертават и рамките, в които наказаният осъществява защита срещу вмененото му нарушение. В случая обаче не е налице твърдяното изрично от прокурора според защитата „неизпълнение на собственика – К. С., в качеството му на приобритател да регистрира в срок придобитото превозно средство“ довело да различно описание на обстоятелствата на нарушението в НП и прокурорския акт. И това е така, защото в последния действително е коментирано неизпълнението на С. да регистрира управляваното МПС, но единствено, като „друго“ нарушение и в контекста на съждението на прокурора, че ако това е било сторено, то и същият е щял да установи, че управлява нерегистрино МПС, за което нямало данни, че е уведомен от предходния собственик, като изрично е посочено, че автомобилът „се води собствен на лице с имената Ж.В.К., а не на водача“. В този аспект съдебният състав приема, че фактическите обстоятелства, относими към елементите от състава на аминистративнонаказателната норма са идентични с тези посочени и в НП и относими към извършено нарушение от водача на процесното МПС Кр.С., свързано с управление на неригистрирано МПС.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за 4 регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.