Решение № 20458 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20458 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110167386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. № 353527/08.12.2023 г., уточнена с молба вх. № 368225/15.11.2024 г., с която са предявени от „Софийска вода“ АД срещу ответника Д. С. Б. обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от Закона за водите за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32895/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в от 20.07.2023 г., а именно:

2796,64 лв. – стойност на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ***, в периода 02.09.2019г. - 02.09.2020г., начислени по реда на чл. 50, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от "Софийска вода" АД суми - поради установено незаконно присъединяване към водопроводната система, констатирано на 02.09.2020 г. със съставен Контролен лист № ЕНВ 0132024/02.09.2020 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до датата на изплащане на задължението, както и 1617,71лв. – стойност на реално доставени и потребени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, в.з. **** в периода 28.08.2020г.29.11.2022г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до датата на изплащане на задължението.

С влязло в сила определение № 11794/12.03.2025 г. по настоящото гр.д.

№ 67386/2023 г. на СРС, 76 с-в, производството по делото е прекратено в частта, относно претенцията на ищеца за присъждане на мораторно 1 обезщетение в общ размер на сумата от 801.20 лева.

Твърди се е исковата молба, че между ответника и „Софийска вода” АД са налице отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес гр. София, ***. Сочи се, че като собственик на посочения имот, ответникът е потребител на предоставените за имота и за исковия период ВиК услуги, по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /пара 1, ал.1 от ДР/, респективно страна по договор с ищцовото дружество с предмет доставката на В и К услуги до имота и отговаря за задълженията за имота.

Твърди се, че на 02.09.2020г. в имота на ответника е извършена проверка от служители на ищеца, за която е съставен Контролен лист № ЕНВ 0132024 от 02.09.2020г. При тази проверка е констатирано, че имотът е водоснабден от сградно водопроводно отклонение, на което е монтиран водомер с фабр.№ 2021095711. Констатирано е още, че преди този водомер има отклонение за барбекю и поливна система, което отклонение е без измервателен уред. Във връзка с тези констатации, на 29.09.2020 г. е проведена среща с ответника, като за нея е съставен протокол № КНВ – 0016871.

Сочи се, че на ответника са начислени 2240 куб.м. вода, определени въз основа на пропускателната способност на водопроводната инсталация преди водомера, за една година назад, считано от датата на проверката /за периода от 02.09.2019г. до 02.09.2020г./, възлизащи на стойност 3851,42лв. с ДДС.

Твърди се, че извън стойността на количеството вода, определено по реда на чл.50 от ОУ, в исковия период на ответника са издавани фактури и за количествата вода, преминали през приходния водомер на имота – водомер с фабр. № 202109571, но същите не са заплатени доброволно и са обособени в договорна сметка № 2800052744 към кл.№ 1005101875.

Сочи се, че за начислените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32895/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в от 20.07.2023 г., срещу която длъжникът своевременно е възразил. С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предявява настоящите искове.

Моли претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника Д. С. Б. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва последната неоснователна.

Оспорва наличието на облигационна връзка, като твърди че не притежава качеството потребител, нито на договорно основание, нито по силата на закона. Сочи, че имот с административен адрес *** не съществува. Оспорва твърдението, че до процесния имот са доставяни водопроводни услуги в описания размер. Навежда твърдение, че не е извършвано надлежно отчитане.

Оспорва годността на измервателните уреди. Прави възражение за погасяване вземанията на ищеца по давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в 2 тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от Закона за водите.

По така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че:

1/ в рамките на исковите периоди ответникът е притежавал качеството на „потребител“ на ВиК услуги по силата на договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имота, находящ се на адрес гр. София, ****;

2/ реалната доставка/потребление на вода на стойност 1617.77 лева за периода 28.08.2020г.- 29.11.2022г., както и че

3/ към 02.09.2020 г. е било налице незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи; и че

4/ размерът на служебно начислената сума за потребени ВиК услуги в периода 02.09.2019г. - 02.09.2020г. е формиран в съответствие с чл. 50, чл. 49 и чл. 37, ал. 1 от Общите условия на „Софийска вода“ АД.

В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е заплатил процесните задължения.

За преценка основателността на предявените искове, съдът съобрази следното:

По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители, по смисъла на закона, са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен 3 всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г.

Следователно, доколкото не се твърди и не се установява между страните да е сключен изричен писмен договор, за основателността на предявената претенция на първо място ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот през посочения период, на което основание между страните би възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот с адрес: гр.

София, ***, респ. че притежава качеството "потребител на В и К услуги".

За установяване качеството „потребител на ВиК“ услуги по отношение на ответника, ищецът е представил копие на Справка от Агенцията по вписвания чрез отдалечен достъп до данните на ответника.

Ответникът е оспорил изрично представената справка с доводи, че същата не е документ, установяващ че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния апартамент. Оспорил е качеството си потребител и с довод за липса на притежавано от него право на собственост или друго вещно право на ползване върху имота, както и с довод, че соченият от Софийска вода административен адрес на имота не съществува, а в процесното УПИ има изградени повече от една сгради.

Настоящият съдебен състав намира, че по принцип справката по лице от Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени 4 изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, съдът намира, че представената справка е документ, годен за установи притежанието на правно на собственост.

В конкретния случай обаче, от представената справка може да се установи, единствено, че през 2002 г. ответницата е закупила дворно място пл.

№ 39, парцел 4, стара имотна партида № 55444, както и гараж и вилна сграда в южната част на парцела /т.е. налице са индиции, че в имота има и друго застрояване/.

Видно от представеното по делото удостоверение от ГИС обаче, УПИ IV-39, кв. 1, м. ***“ има административен адрес ***.

Тоест, дори да се приеме, че справката от АВ удостоверява право на собственост върху имота, същата доказва наличието на такова върху друг имот, а не върху този, за който ищецът претендира да са налице незаплатени суми за ВиК услуги – находящ се на ****.

По отношение на имот с такъв административен адрес по делото не са ангажирани никакви доказателства за наличието право на собственост или друго ограничено вещно право, възникнало в правната сфера на ответника и съществувало към процесния исков период.