Определение № 357 от 04.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Велико Търново, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Пенко Цанков

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно дело № 20244100600489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 144/03.07.2024г., постановено по ЧНД № 248/2024г., Районен съд – Горна Оряховица, е потвърдил Постановление от 28.02.2024г. на прокурор в РП-В.Търново, ТО-Горна Оряховица – Йордан Ангелов, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, провеждано по ДП № 167/2023 г. на РУ Горна Оряховица против Б. В. Ц., ЕГН ********** и В. Б. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т.1 НПК. При това решаващият съд е отменил постановлението, в частта му, в която липсвало произнасяне относно причинена телесна повреда на Ц. В. Т., изразяваща се в оток и хематом в дясна ингвинална област с диаметър 3 см., като върнал делото на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица, за повторна преценка на доказателствата и евентуално произнасяне по реда на чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК.

Първостепенният съд е приел, за установена фактическа обстановка, идентична с тази описана от държавната обвинение. Извършен е обстоен анализ на приобщените гласни и писмени доказателства, като е обективиран извод за липса на необходимост за извършване на допълнителни действия по разследване. Въз основа на това е обусловен извод, за недоказаност в хода на досъдебното производство извършването от страна на Б. В. Ц. и на В. Б. Ц. на престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

1

В мотивната част на обжалваното определение решаващият съд е приел, с оглед на констатациите съдържащи се в изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза, че на Ц. Т. са били причинени: хематом на дясна ушна мида по цялата предно-задна повърхност с размери 5,5х4,2 см и оток на меките тъкани; кръвонасядания по клепачите на лявото око; множество точкови кръвоизливи по склерата на лявото око; в областта на дясна лопатка косо разположен хематом с размер 27х9 см; в областта на лява лопатка - хематом с размери 17х 5 см; в областта на подлявата лопатка по задна аксиларна линия кръвонасядане с размери 34х 8 см; оток и хематом на V-ти пръст на дясната ръка с размери 2,5х1,2 см; оток и хематом в дясна ингвинална област с диаметър 3 см; мозъчно сътресение лека степен проявяващо се с главоболие, замаяност и отпадналост; фисура на базата на дясната фаланга на V пръст на дясната длан. По отношение на последното травматично увреждане е прието, че е довело до затруднение в движението на V-ти пръст на дясна ръка и затруднение в хватателната функция на дланта за срок от 30-40 дни.

По отношение на описаните телесни увреди, в обжалвания акт е прието, че при изложената от прокурора фактическата обстановка се установявало обсъждане, единствено, на съставомерната на телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Направен е извод, според които липсата на анализ по отношение на останалите телесни увреждания, които притежават характеристиките на лека телесна повреда, която е довела до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Осъществен е анализ на описаните телесни увреди на пострадалото лице, като е прието, че телесните увреждания на Т. са му причинени от различни лица, при липса на съучастие помежду им. Прието е, че телесното увреждане, причинено на Т. от В. Ц. и представляващо оток и хематом в дясна ингвинална област с диаметър 3 см., представлява лека телесна повреда, която се преследва с предявяване на частна тъжба от пострадалия, както и че това телесно увреждане е причинено независимо от действията извършени от страна на обв. Б. Ц.. Въз основа на това е обективиран извод, че по отношение на това деяние наказателното производство следва да бъде спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК, като се предостави възможност на пострадалия да предяви частна тъжба в шест месечен срок, поради което, в тази част, по отношение на тези телесни увреждания обжалваното постановление е било отменено и върнато на 2 държавното обвинение за произнасяне по реда на чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал пострадалият Ц. В. Т., който чрез упълномощения си повереник, е подал жалба до ВТОС, в която излага подробни съображения - за неправилност на съдебния акт, в частта, в която е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, провеждано по ДП № 167/2023 г. на РУ Горна Оряховица против Б. В. Ц. и В. Б. Ц.. Поради това иска отмяна на определението на РС- Г. Оряховица, в обжалваната част, както и отмяна на постановлението на РП – В.Търново, с което процесното досъдебно производство е било прекратено, по отношение на разследваното престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК и връщане на делото за продължаване на действията по разследване.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК.

Депозираната жалба е срещу определението на районния съд е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Г. Оряховица, жалбата и материалите по ДП, установи следното:

Досъдебно производство № 167/2023 г. по описа на РУ на МВР - Г.

Оряховица, пр. пр. № 1360/2023 г. на РП В. Търново, се води срещу обвиняемите В. Б. Ц. и Б. В. Ц. за това, че на 14.02.2023 г., в гр. Горна Оряховица, в съучастие помежду си, като извършители, нанесли побой над Ц.

В. Т., в резултат на който му причинили средна телесна повреда престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр .ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели Ц. Т., Н. Т.А, П. Т.А, А. Я., П. А, назначени и изготвени са били експертизи – единична съдебно-медицинска експертиза (л. 59 на пострадалия Ц. Т.) и тройна съдебно - медицинска експертиза (л. 103-108) на пострадалия, медицинска експертиза на св. Н. Т.А, две психиатрични експертизи на обвиняемите лица, както и са представени и приобщени множество писмени доказателства (медицинско удостоверение № 21/2023г., л. 18 – 20; съдебно медицинско удостоверение № 21/2023г, л. 27 от ДП, ; медицинска документация и други.

3

Посредством събрания по делото доказателствен материал, наблюдаващият разследването прокурор е възприел за установено фактическа страна:

Обвиняемите В. Ц. и Б. Ц. били баща и син. Те живеели в апартамент в жилищна сграда в гр. Г. О., ул. „******" № *, В същата сграда на ет. ** в ап.

** живеел пострадалият Ц. Т. със съпругата си Н. Т.А.

На 14.02.2023 г. около 22.00 часа пострадалият и съпругата му били в апартамента си и консумирали алкохол, като слушали силно музика. Това подразнило семейството на обвиняемите, тъй като и преди имали пререкания със съседите си по повод причиняване на шум. По този повод двамата обвиняеми и съпругата на обвиняемия В. Ц. и майка на обвиняемия Б. Ц. - Д.

Ц.А, се качили до входната врата на пострадалия и позвънили на звънеца.

След известно време Т. отворил и започнал спор с Ц.А по повод отправена забележка от нейна страна за силната музика.

Случващото се било наблюдавано от свидетелката П. А. -живуща в същата сграда на ет. ** в ап. **, която била на между стълбищната площадка.

Тя била излязла, защото също чула силната музика от апартамента на Т.И. На площадката пред апартамента на пострадалия била Д. Ц.А, а до нея бил синът й - обвиняемият Б. Ц.. Обвиняемият В. Ц. бил на предпоследното стъпало преди площадката.

Докато Ц.А разговаряла с Т., двамата си разменили обиди, при което пострадалият й ударил два шамара. В този момент, за да защити майка си, се намесил обвиняемият Б. Ц., който ударил Т.. От ударът пострадалият паднал на площадката. След това се изправил и започнал да размахва ръцете си, като ударил обвиняемият В. Ц., след което залитнал и паднал на земята. В този момент обвиняемият В. Ц. се вкопчил в пострадалия на земята.

На етажа, където бил апартаментът на пострадалия Т., живеел и свидетелят А. Я. Той чул шума от случващото се пред входната му врата и излязъл да види какво става. Я. възприел пострадалият Т. и обвиняемият В. Ц., вкопчени един в друг на земята, като никой не удрял никого. Обвиняемият Б.

Ц. бил превъзбуден около тях, като след малко слязъл към жилището си.

Малко след това към апартамента си слезли и обвиняемият В. Ц. и съпругата му. На следващият ден пострадалият бил прегледан и се снабдил със съдебномедицинско удостоверение. В хода на разследването била назначена тройна съдебномедицинска експертиза. Заключението на вещите лица било, че на пострадалия Т. било причинено закрито счупване на последната фаланга на пети пръст на дясната ръка. Обичайният период на възстановяване при такова нараняване било от 45-60 дни.

Посредством събрания по делото доказателствен материал, и възприетата за установена фактическа обстановка наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод, че по делото не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, от Б. В. Ц., и от В. Б. Ц., поради което и на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т.1 НПК, воденото досъдебно производство било 4 прекратено.

Въззивният съд, в специалното производство, по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд.

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното определение в частта, касаеща извода на наблюдаващия прокурор за отсъствието на събрани доказателства за извършено престъпление престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, от Б. В. Ц., и от В. Б. Ц., е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че крайните изводи на прокурора отговарят на събрания по делото доказателствен материал, досежно липса на доказателства за причиняване на св. Цв. Т. на средна телесна повреда.

Необосновани са изводите на решаващият съд и на представителя на държавното обвинение, изложени в обжалваното постановление, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и крайният извод в постановлението, по отношение на това престъпление е формиран при анализ на цялата съвкупност от доказателства. Тези изводи не намират опора в установените по делото факти.

Настоящия въззивен състав намира, че е налице непълнота на установената фактическа обстановка и противоречия по отношение на основни факти свързани с предмета на доказване по делото по отношение на механизма на причиняване на уврежданията, място, начин и авторство.

Прокурорският акт е постановен при непълнота на доказателствата, но и при липса на анализ на вече събраните такива и не представлява мотивиран акт, при изяснена в пълна степен фактическа обстановка. Наказателното производство е финализирало при дефицит на разследването, като фактическата обстановка не е била установена всестранно и пълно и не са били изчерпани възможностите за това.

Прокурорът е приел, че „….В. Ц. бил на предпоследното стъпало преди площадката и докато св. Ц.А разговаряла с Т., двамата си разменили обиди, при което пострадалият й ударил два шамара. В този момент, за да защити майка си, се намесил обвиняемият Б. Ц., който ударил Т.. От ударът пострадалият паднал на площадката. След това се изправил и започнал да размахва ръцете си, като ударил обвиняемият В. Ц., след което залитнал и 5 паднал на земята. В този момент обвиняемият В. Ц. се вкопчил в пострадалия на земята.“

От така описаната от представителя на държавното обвинение фактическа обстановка, не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин - обвиняемият Б. Т. каква деятелност е извършил. С какво (ръка, длан, юмрук,) и по какъв начин е нанесен описания удар на пострадалия. Същият къде и в коя част на тялото на пострадалия е попаднал и какви телесни повреди е получил в резултат на него. При това, крайно схематично и необективно е отразено, че Цв. Т. бил паднал на земята, като, отново липсва описание на това действие, с отразяване на начина на падане с посочване на контактните точки на тялото и съответните повърхности, като по този начин се извърши установяване на възможните наранявания и закрепи техния механизъм и възможни медико – биологични признаци.