Решение № 6328 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6328 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20221100505485 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20027787 от 06.04.2022г. по гр.д. № 60772/2018г. на Софийски районен съд, 68 състав, ответницата М. В. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 1 594,58 лв, представляващи 4/6 части от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, с абонатен № 131412, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; 273,30 лв, представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2015г. до 18.12.2017г. ; 24,05 лв, представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и 5,20 лв, представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.07.2015г. до 18.12.2017г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на исковата молба - 13.09.2018г. до окончателното изплащане; Ответницата М.

Й. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 398,64 лв., представляващи 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абонатен № 131412, по договорни отношения между страните през периода от 1

01.05.2014г. до 30.04.2016г.; 68,32 лв., представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2015г. до 18.12.2017г. ; 6,01 лв., представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и 1,30 лв., представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.07.2015г. до 18.12.2017г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на исковата молба - 13.09.2018г. до окончателното изплащане;

Ответникът Б. Й. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 398,64 лв., представляващи 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, с абонатен № 131412, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; 68,32 лв., представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2015г. до 18.12.2017г.; 6,01 лв., представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и 1,30 лв., представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.07.2015г. до 18.12.2017г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на исковата молба - 13.09.2018г. до окончателното изплащане.

Подадена е въззивна жалба от ответника Б. Й. М., с която горепосоченото решение се обжалва в частта, с която предявените срещу него от „Топлофикация София” ЕАД искове са уважени. Въззивникът счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи дали той е изразходвал топлинна енергия, която да не е заплатил. По делото били представени единствено писмени документи, съставени от ищеца. Счита, че решението е неправилно в обжалваната част, поради което моли да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

Подадена е и въззивна жалба от ответницата М. В. М., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която предявените срещу нея искове са уважени. Изложени са съображения за неправилно приложение на института на погасителната давност от страна на районния съд. В тази връзка жалбоподателката счита, че погасителната давност започва да тече от настъпване изискуемостта на всяко отделно месечно вземане, а не от падежа на издадената изравнителна сметка и обща фактура. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговори на въззивните жалби, с които оспорва тяхната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото-лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД не е изразило становище по въззивните жалби.

2

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Й. М. искове, поради което в тази част същото не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2025741/13.09.2018г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от 05.11.2018г., с която е предявил срещу тримата ответници М. В. М., М. Й.

М. и Б. Й. М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79 ЗЗД, ал. 1, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците в условията на разделност да заплати на ищеца сумите както следва:

- Ответницата М. В. М. да заплати сумата от 1 594,58 лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, с абонатен № 131412, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 273,30 лева, представляваща 4/6 части от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2015г. до 18.12.2017г.; сумата от 24,05 лева, представляваща 4/6 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., както и сумата от 5,20 лева, представляваща 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.07.2015г. до 18.12.2017г.;

- Ответницата М. Й. М. да заплати сумата от 398,64 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, с абонатен № 131412, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 68,32 лева, представляваща 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2015г. до 18.12.2017г.; сумата от 6,01 лева, представляваща 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., както и сумата от 1,30 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.07.2015г. до 18.12.2017г.;

- Ответникът Б. Й. М. да заплати сумата от 398,64 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абонатен № 131412, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 68,32 лева, представляваща 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2015г. до 18.12.2017г.; сумата от 6,01 лева, представляваща 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., както и сумата от 3

1,30 лева , представляваща 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.07.2015г. до 18.12.2017г.

Ищецът твърди, че починалият наследодател на ответниците, в качеството си на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 314, находящ се в гр. София, ж.к. „********* е бил клиент на топлинна енергия, доставяна през процесния период до имота. След неговата смърт клиенти на топлинна енергия се явявали тримата ответници, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК необжалвалата първоинстанционното решение ответница М. Й. М., действаща чрез особения си представител адв. Г.

Х. Г., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на предявените срещу нея искове. Нямало доказателства, че е приела наследството на починалия наследодател. Не било несъмнено установено, че тя дължи претендираните от ищеца суми, както и че е ползвала неговите услуги, потребявайки топлинна енергия. В тежест на ищеца било да установи съществуването на облигационно правоотношение между страните, но по делото липсвали доказателства, за формиране на този извод. Не била представена писмена декларация или заявление за откриване на партида, като липсвали и доказателства дали е извършвана проверка на общия топломер.

Доказателства за публичното оповестяване на общите условия също не били представени. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Отговор на исковата молба е подаден и от ответницата М. В. М., действаща чрез особения си представител адв. Г. Ц. Г., с който също е оспорила основателността на предявените срещу нея искове. Твърди, че е налице разМ.ване между сумите, посочени в представените от ищеца документи, и сумите, които са претендирани. Изложени са доводи за нищожност на разпоредби от нормативни актове за топлоснабдяването.

Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът Б. Й. М. не е подал отговор на исковата молба.

По делото е приет препис от договор за покупко-продажба ма жилище, сключен по реда на ЗДС, от 30.05.2000г., от който се установява, че на 4 посочената дата Й.Й. М. е придобил правото на собственост върху апартамент № 314, находящ се в гр.София. ж.к. „*******, ет.3. От представеното по делото удостоверение за наследници от 15.10.2018г. се установява, че Й.Й. М. е починал на 25.11.2008г. и е оставил като наследници по закон тримата ответници – М. В. М. /съпруга/, М. Й. М. /дъщеря/ и Б. Й. М. /син/.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 25.04.2002г. и договор № 2408 от 25.06.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******* е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на етажните собственици, в който срещу подпис на наследодателя на ответниците Й.Й. М. е отбелязано, че в имота има 2 радиатора с измервателни уреди.

Прието е съобщение към фактура № 0064985284/31.07.2015г. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. за сумата от 1281,04 лева, както и съобщение към фактура № 0075638387 от 31.07.2016г. за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за сумата от 1035,40 лева. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 2427,95 лева.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от настоящата инстанция като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е посочило, че няма данни за извършени плащания на сумите, които са предмет на делото.