Решение № 685 от 19.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330113346 по описа за 2024 година

Предявени са евентуални обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В. П. И. от гр. Р. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните Договор за кредит № *************/***********г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а – при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иска – да признае за установено по отношение на ответника, че уговорената с посочения Договор такса за разглеждане в размер на 885, 68 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.10А, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и да осъди ответника да й заплати сумата 100 лева, платена от нея на ответника без основание по нищожния Договор за кредит, заедно със законната лихва върху тази сума, а при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск – да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 250 лева, представляваща недължимо платена от ищцата на ответника без основание такса за разглеждане по нищожната клауза за заплащане на такса за разглеждане по Договора за кредит, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в допълнителни писмени становища съображения.

Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът “ЮтеКредит България” ЕООД – гр. София оспорва исковете като 1 недопустими, неоснователни и недоказани, и моли съдът да ги отхвърли като такива, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в е бил сключен Договор за кредит № ************/***********г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 3 000 лева, платими на 24 месечни вноски, считано от 06.04.2023 г., като страните са уговорили и ищцата да заплати на ответника такса за разглеждане в размер на 885, 68 лева, и общ размер на всички плащания, извършени от ищцата за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита 4 616, 62 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства (включително самият Договор) и заключението от ************ г. на вещото лице по *** Б. Д., действително ГПР по договора надхвърля с 50% размера на отпуснатата в заем на ищцата сума (56, 50%) – с оглед на което съдът намира, че действително Договорът за кредит се явява нищожен нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттук – че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и следва да се уважи.

Както се установява от посоченото заключение по ***, за погасяване на задълженията си по нищожния договор, ищцата е заплатила на ответното дружество главницата по Договора в размер на 3 000 лева, както и допълнително сумата от 100 лева – която допълнително платена сума, предвид нищожността на Договора, се явява платена на ответника без основание.

При така установената фактическа обстановка и доколкото претендираният от ищцата размер съвпада с установения от *** действително дължим, съдът намира, че искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 30.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

Предвид уважаването на основните искове, съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявените при условията на евентуалност искове.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС – (240 лева с ДДС за иска с правно основани чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД и 360 лева с ДДС за иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по смета на съда – 234, 66 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два 2 обективно съединени иска и общата цена на исковете, предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищцата е регистриран по ЗДДС, съдът намира, че направените от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “ЮтеКредит България”

ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Черковна” № 38, офис 4, представлявано от ************** И. Х. К., ЧЕ СКЛЮЧЕНИЯ МЕЖДУ НЕГО И В. П. И., ЕГН **********, от гр. Р., П. обл., ул. „****************“ № ******, със съдебен адрес: гр. П., бул. „*****************“ № ***, ет.***, ап.**, адв. М. М., Договор за кредит № ******************/**********г. Е НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА “ЮтеКредит България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. П. И., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 100 лева, недължимо платена от ищцата на ответника без основание по сключения между тях нищожен Договор за кредит №

*************/************г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 30.07.2024 г., до окончателното й изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 234, 66 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА “ЮтеКредит България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат М. В. М., със служебен адрес: гр. П., бул. „***************“ № ***, ет.**, ап.**, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 600 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3