Решение № 9376 от 22.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69413/2022
- Вид
- Решение № 9376
- Подписан
- 22.05.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 6 · Закон за собствеността
- чл. 6 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.82 · Закон за собствеността
- чл.61, ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.61, ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 9376 гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110169413 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. В. ИД, ЕГН:**********, чрез адв.
Н. С. Лазарова от САК, със съдебен адрес: град София, ***, ет.2, ап. 5 против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от Кмета Йорданка Фандъкова, с адрес – град София, ***.
Ищецът твърди, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор......./, находящ се в област София (столица), община Столична, гр. София, район Подуяне, кв. Васил Левски, ул.
Лепенец № 8, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрфие на КККР №РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изпълнителен Директор На АГК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с площ от 523 кв. м, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП Ниско застрояване (до 10 т), стар номер 145, квартал 353,със съседи: поземлени имоти с идентификатори: ........... Твърди се, че е собственик и на построените в гореописания имот сгради с идентификатори ......., които сгради не са предмет на настоящия иск.
Твърди се, че ищцата е придобила собствеността върху спорния имот, както следва:
- За 71,89 % равняващи се на 376/523 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ......., се сочи, че притежава на основание наследство и Договор за доброволна делба от ....... по описа на ....... нотариус с район на действие СРС, вписана, с per.
№ ......, а 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/ равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални части от Поземлен имот с идентификатор ....... се сочи, че притежава на основание наследство, давностно владение и договор за доброволна делба.
Твърди се, че за частта от 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/ равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални части от Поземлен имот с идентификатор ....... - ответникът Столична община разполага с Акт № 0563 за Публична общинска собственост, вписан в СВ , вх.рег. № 89035 от 26.11.2021 1 г„ акт. 34, том. ССХХХIII, дело № 69351.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Н. В. ИД, ЕГН:**********, чрез адв. Н. С. Лазарова от САК, със съдебен адрес: град София, ***, ет.2, ап. 5 против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от Кмета Йорданка Фандъкова, с адрес – град София, ул.
„Московска“ № 33, че Н. В. ИД, ЕГН:**********, е собственик на основание наследство, давностно владение и договор за доброволна делба на 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/ равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални части от Поземлен имот с идентификатор ....... /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин двадесет и шест точка сто четиридесет и пет/, находящ се в област София (столица), община Столична, гр. С, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с площ от 523 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП Ниско застрояване (до 10 т), стар номер 145, квартал 353,със съседи: поземлени имоти с идентификатори: ...........
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.
С отговора на исковата молба се твърди, че правото на собственост на Столична община върху процесните идеални части от имота е възникнало в резултат на неуредени сметки по регулация.
Сочи се, че за УПИ IX-200 (стар), кв.354 (стар), в чийто състав попада процесните идеални части от имота има образувани преписки за уреждане на сметки по регулация, както следва: Регулачна преписка № 146/1948 г. (по която е изготвена оценка за придаваеми 71 кв.м. от имот на СГНС) и Регулачна преписка № 217/1957г. (по която е изготвен оценителен протокол за придаваема площ от 11 кв.м. от частно лице и за 70 кв. м. от имот на СГНС).
Твърди се, че видно от регулачните преписки, към имота с парцел/квартал IX, квартал 354 по плана на София-Левски (в границите на който попада поземлен имот с настоящ идентификатор .......) са придавани площи, собственост на съществувалата тогава Столична голяма община/Софийски градски народен съвет. Липсват данни сметките по регулация да са били уредени, което от своя страна създава и съсобственост между Столична община (правоприемник на Столична голяма община и Софийски градски народен съвет) и Кирил Рангелов Иванчев (или неговите праводатели).
Твърди се, че няма данни съсобствеността да е ликвидирана и тя съществува и към настоящия момент. Сочи се, че обстоятелството, че част от имота собственост на Столична община се потвърждава и от Нотариален акт от 1988г. и Договор за делба от 2016г., които изрично посочват, че частта от имота, обект на съответните сделки е с площ от 376 кв.м., а не 502 кв.м., както е графично по скица.
Ответникът оспорва, процесните идеални части от имота да са придобити на основание непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, като сочи, че съгласно чл.86 от Закона за собствеността имоти - публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа и правна страна:
Ищцата е собственик на част от Поземлен имот с идентификатор......./, находящ се в област София (столица), община Столична, гр. С, по кадастралната карта и кадастралните 2 регистри, одобрени със Заповед за одобение на КККР №РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изпълнителен Директор На АГК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с площ от 523 кв. м, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП Ниско застрояване (до 10 т), стар номер 145, квартал 353,със съседи: поземлени имоти с идентификатори: ........... В имота са построени сгради с идентификатори ......., които сгради не са предмет на настоящия иск.
Ищцата е придобила собствеността на 71,89 % от процесния Поземлен имот, равняващи се на 376/523 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ......., на основание наследство, като наследник на .........., починал на .......... година и ........., починала на ....... година и Договор за доброволна делба от ..... по описа на ......, нотариус с район на действие СРС, вписана, с peг. № .......
Спорният въпрос касае собствеността на оставащите 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/ равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални части от Поземлен имот с идентификатор ......., които ищцата твърди, че притежава на основание наследство, давностно владение и договор за доброволна делба.
От приложените по делото Регулачна преписка №217/1957 г. и Регулачна преписка №146/1948г. се установи, че към имот, находящ се към онзи момент в парцел IX, кв.356, местност „Левски“, са придавани части от улица (настоящата улица „Лепенец“).
От показанията на св. К се установи, че от 2000 г., когато свидетелят е започнал да живее в съседния имот, в процесния имот е живяла майката на ищцата заедно със съпруга си, който е бил собственик на процесния имот. След като собственикът е починал, имотът е започнал да се обитава от майката на ищцата. След смъртта на майка през 2008 г., ищцата е започнала да дава имота под наем, което продължило до 2020 г. През този период свидетелят не е установил други лица да са предявявали претенции към имота.
Св. Спасова сочи, че е близка приятелка с ищцата, сочи, че е живяла срещу имота в периода от 2003 г. до 2010 г., а от 2010 г. до 2020 г. го е ползвала под наем. Сочи, че за периода, в който е ползвала имота не е установила претенции на други лица.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че първоначално придаваемата площ към парцел 1Х-200, кв. 356 откъм улицата е изчислена на 43,50 кв. м. скица на лист 73 от 25.06.1947 г. Скицата е издадена по регулационния план, утвърден с Указ №31/27.06.1947 г. Към същата регулачна преписка по делото е представена в два екземпляра скица от 05.11.1951 г. - лист 85 и 86. Скицата е издадена по регулационния план, утвърден с Указ № 31/27.06.1947 г. и Заповед №
3039/19.08.1949 г. Според вещото лице изчислената по тази скица площ на придаваемото откъм улицата място е 71 кв. м.
В настоящето производство е предявен положителен установителен иск относно принадлежност на правото на собственост за спорния имот с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Заявеното твърдение и възражение за придобивна давност е такова по смисъла на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността във връзка с чл.82 от същия закон.
Ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК и да докаже в хода на съдебното с оглед заявеното в исковата молба: 1. претендираното право на собственост върху имота и неговия обем; 2. твърдяните придобивни способи; 3. с оглед давностното владение – да докаже трайното, явно и необезпокоявано владение спрямо ответниците по иска.
За ответника по положителния установителен иск, който заявява собствени права е доказателствената тежест да установят в условията на пълно главно доказване твърдяното основание за придобиване на собствеността и нейния обем.
3
С отговора на исковата молба, ответникът твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот поради неуредени регулачни сметки, което не успя да докаже в хода на съдебното дирене.
Неоснователни са е възраженията на ответника, че ищцата не е придобила собствеността върху спорните идеални части на основание давностно владение.
Последователно се приема в съдебната практика и правната доктрина и се споделя от настоящия съдебен състав, че съставеният акт за общинска собственост, с който имотът е актуван като общински не легитимира ответника като собственик. Посочването на правно основание за придобивана не имота от общината – чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.2, т.1 и чл.59 от Закона за общинската собственост и чл.61, ал.2 и ал.4 от ЗУТ не изключва процесуалното задължение на общината в хода на процеса да докаже настъпването на всеки от елементите на фактическия състав на соченото в акта за общинска собственост придобивно основание.
Нито един от посочените законови текстове не дава право на общината да актува имота като общинска публична собственост без да докаже придобивното си основание. В казуса ответната община не доказа да има неуредени регулачни сметки, като основание да е дериватно придобила собствеността върху спорните идеални части.
Следва да се посочи, че не може да се приеме от съда в казуса да иде реч и за трансформиране на държавна собственост в общинска, доколкото при липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, липсата на доказване е причината ответната община да не е в състояние да се легитимира като собственик на процесния имот / Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. В константната практика на ВКС / решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО/ се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.
Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията от 1951г./, държавни са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗКИР , ЗСПЗЗ . Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС ./ Решение № 8 от 11.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013г./.