Решение № 513 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500379 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.11.2022г по гр.д. № 10114/2019г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Л. С. сумата от 150лвобезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 30 000лв. Със същото решение съдът е осъдил Прокуратура на РБ да заплати обезщетение за забава върху присъдената сума и е отхвърлил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 720лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора .

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца М. С., представляван от адв. З., в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства , не е съобразил доказаните вреди, претърпени от ищеца, че не е обсъдил доказателствата в съвкупност, че неправилно е преценил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че 1 неправилно е определен първоначалния момент на дължимост на лихва за забава.

Поддържа, че решението е необосновано. Оспорва изводите на съда относно недоказаността на иска за заплащане на обезщетение на имуществени вреди. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново , с което предявените искове да бъдат изцяло уважени .

Въззиваемата Прокуратура на РБ не депозира отговор на въззивната жалба на М.

С..

В о.с.з. въззивникът М. С. се представлява от адв. З., която поддържа въззивната си жалба и моли жалбата да бъде уважена по съображения изложени в нея. Претендира заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П., която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно , законосъобразно и справедливо.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно 2 която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление – чл.129, ал.2 от НК- за причинена средна телесна повреда, по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК- закана за убийство и по чл.325, ал.2 от НК- хулиганство, като твърди, че обвиненията са му повдигнати на 10.01.2014г и на 01.08.2014г производството е прекратено с прокуроррско постановление. Твърди, че постановлението на прокурора е влязло в сила на 24.08.2015г. Твърди, че е бил задържан на осн. чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като задържането му е осъществено на публично място. Твърди, че е бил задържан под стража за срок от още 72 часа. Твърди, че му е бил извършен обиск. Твърди, че с определение от 13.01.2014г на СРС му е взета мярка за неотклонение „домашен арест”, изменена от 21.01.2014г на „парична гаранция”. Поддържа, че поради повдигнатото обвинение е претърпял имуществени и неимуществени вреди.Поддържа, че е изпитал страх, дискомфорт, несигурност, че се е затворил в себе си. Поддържа, че преди обвинението е бил уважаван човек с чисто съдебно минало. Поради разчуване на факта, че му е повдигнатото обвинение твърди, че близките му и познаните проявили негативно отношение , пренебрежение и отрицателно мнение. Поддържа, че се е почувствал унизен от публичното задържане. Поддържа, че не е могъл да се грижи за боната си майка. Твърди, че напрежението му е станало повод за личностни конфликти със семейството му. Поддържа още, че е направил и 720лв разход за процесуално представителство по воденото наказателно производство.

В писмената си защита ищецът навежда твърдения за неразумен срок за водене на досъдебното производство, както и оплаквания за това, че не му е осигурена служебна адвокатска защита при задържането му, че майка му не е уведомена за задържането му , че задържането му е протекло като изтезание.

Ответникът в отговора на ИМ оспорва исковете по размер. Възразява, че спрямо ищеца, в перода на висящност на процесното наказателно производство, е регистрирано и друго досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Възразява, че не носи отговорност за продължителността на съдебното обжалване на постановленията на Прокуратурата. Възразява, че сроковете, в които е било висящо досъдебното прозиводство са били разумни, а мярката за неотклонение на ищеца- найлека. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва.

Със становище от 27.04.2021г ответната прокуратура прави възражение по чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, както и поддържа възражение нза погасяване по давност на правото на иск на ищеца по отношение на прекратеното производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Възраженията на прокуратурата, направени с молба от 27.04.2021г са приети от 3 първоинстанционния съд за преклудиране и против този извод на съда няма въззивни оплаквания, ето защо в тази част решението на съда не подлежи на въззивна проверка.

По делото фактическата обстановка е пълно установена.

Видно от заповед за задържане на лице от 09.01.2014г М. С. е задържан за 24 часа на осн. чл.63,ал.1т.1 от ЗМВР за хулиганство.

На същата дата е обискиран, за което е съставен протокол.

На 10.01.2014г, видно от постановление на р.п. при СДВР на С. е назначен защитник.

Установява се от постановление от 10.01.2014 г по ДП № 8/2014 г по описа на СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. на СРП , че ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК; по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК- за причинена средна телесна повреда, закана с убийство и хулиганство Посочено е, че обвинението е за счупване на дланна кост на непълнолетен по хулигански подбуди в близост до учебно заведение, в присъствието на други непълнолетни , закана с убийство и извършени непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, извършени на 09.01.2014г.

С прокурорско постановление от 10.01.2014г С. е задържан за срок от 72 часа, поради преценена реална опасност за укриване или извършнване на ново престъпление.

С определение от 13.01.2014 г по НЧД № 456/2014г. Софийският районен съд е взел мярка за неотклонение „домашен арест“, а с определение от 21.01.2014г. по ВНЧД № 221/2014г. на СГС мярката за неотклонение е променена на „парична гаранция“ в размер на 1500 лв

С постановление от 09.05.2014 г. по ДП № 8/2014г. на СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. на СРП, поради прецизиране на обвиненията, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.

С постановление от 01.08.2014г. на СРП по ДП № 8/2014г. на СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК, вр чл.12, ал.1 от НК и чл.243, ал.2 от НПК.

Постановлението от 01.08.2014г е обжалвано само от М. С. и по жалбата е образувано НЧД № 15792/2014г по описа на СРС. С определение от 20.11.2014г по посоченото дело , потвърдено с окончателно определение от 24.08.2015г на СГС по ВНЧД № 3145/2015г е отхвърлена жалба на С. за промяна на правната квалификация, посочена от наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство.

От мотивите на съдебните актове се установява,че съдебните състави приемат, че 4 прекратяването на производството е неправилно, но липсва съответна жалба, поради което приемат, че могат единствено да оставят без уважение жалбата на М. С..

В о.с.з. на 17.11.2021г е изслушана свид. М. , която установява,че се е запознала с ищеца в качеството й на адвокат, докато била в отпуск по майчинство, поради което не могла да поеме защитата му по наказателното дело. Свидетелката установява, че ищецът бил добър човек, мил и спокоен, не агресивен.

Останалите показания на свид. М. касаят факти, които са й разказвани от ищеца.

В тази част казаното от нея няма характер на свидетелски показания, тъй като не се съобщават обстоятелства, лично възприети от свидетеля.

По делото се установява, че на 26.04.2014 г ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 881/2014 г. на СДВР за извършено на 24.04.2014 г. престъпление по чл.325, ал.1 от НК - за извършени непристойни действия по отношение на непълнолетен – ученичка, по която викал заплашително. С решение от 12.06.2015г по НАХД № 19739/2014г на СРС С. е признат за виновен в извършване на дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от УБДХ и му е било наложено административно наказание „глоба“ от 300 лв, но е оправдан по обвинението за престъпление по чл.325,ал.1 от НК.

С решение от 08.03.2016г по ВНОХД № 5139/2015г по описа на СГС решението по НАХД № 19739/2014г на СРС е отменено поради постановяване на ново ТР № 3/2015г на ОСНК на ВКС и недопустимвостта при оправдаване по повдигнато обвинение по чл.325 от НК да се прилага УБДХ. Съдът изрично е посочил,че тъй като решението на СРС се обжалва само от обвиняемия, няма правомощие за разглежда обвинението в частта касаеща извършеното хулиганство, тъй като оправдателното решение в тази част е влязло в сила.

В досъдебното производство е представено пълномощно и договор за правна помощ от 13.01.2014г, в който договор не е посочен размер на възнаграждението , дължимо се от М. С. на упълномощения адвокат Н. А.. Адвокат А. е представлявал С. и при процесуално-следствените действия по досъдебното производство.

Към исковата молба, по която е образувано настоящото дело ищецът е приложил фактура, която му е издадена от Адвокатско дружество Д., А. и съдружници за ДП №8/2014г по договор № 2528г. Договорът е представен и е сключен между М. С. и Адвокатското дружество.

С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано правопораждащото основание по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно обвинение, производството по което е било прекратено. С влязлото в сила в осъдителната си част решение на СГС се установява по обвързващ съда и страните начин, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял от 5 повдигането на незаконно обвинение, по което с прокурорско постановление е прекратено производството.