Решение № 1857 от 18.07.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1857 18.07.2019 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в състав

Председател:

Ивелина Мавродиева при секретаря Кина Киркова като разгледа докладваното от съдията Мавродиева гражданско дело № 808 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Н.В.Х. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат К., съдебен адрес: ***, против Областна дирекция на МВР - Бургас, адрес: ****, представлявана от директора ****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 722 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 2008 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 2 295 часа или води до положен извънреден труд от 287 часа, който следва да бъде заплатен по 6 лева на час, в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността „****” в РУ- ****, като вследствие на трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 275. 99 часа извънреден труд на стойност 6 лева на час. Работното му време било организирано на смени от по 12 часа, които били предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец.

В съдебно заседание на 25.06.2019 г. е депозирано изменение на иска като е заявено, че положените часове извънреден труд са 275. 99 часа и искът е изменен по размер до сумата от 1 789. 83 лева.

Предявеният иск е с правно основание чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 и чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, не се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата неоснователност, като в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР.

Заявява също така, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължима търсената в настоящото производство сума, като дължимото допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева за положения от ищеца нощен труд също му било изплатено. Също търси присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018г. е заемал длъжността

”****”, към група РУ – ****, към ОД на МВР – Бургас. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, че в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. ищецът е положил 5 824 часа труд на 12-часови смени. От тях нощен труд са 1 930 часа. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1 930 часа възлиза на 2 205. 99 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1 930 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. За тези 1 930 часа са изплатени 482. 50 лева. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 275. 99 часа, като стойността му е 1 789. 83 лева.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл.178, ал. 1, т.

3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки

24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.

Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 01.01.2016г.

– 31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело

№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

По принцип трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №

8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 482. 50 лева.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание, като за времето от 01.01.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 2 205. 99 часа. Разликата от 275. 99 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в размер от 1 789. 83 лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца.

При това искът като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 350. 54 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски.

Следва също така на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за производството в размер на 71. 59 лева и 150 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 221. 59 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: ****, представлявана от директора ****, да заплати на Н.В.Х. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адвокат К., сумата от 1 789. 83 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и 83 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 275. 99 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. нощен труд от 1 930 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 350. 54 лв. /триста петдесет лева и 54 ст./ за направените по делото разноски.