Решение № 547 от 21.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Монтана, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241630101207 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... срещу „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....., представлявано от ...... Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 29.12.2023 година е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на ....,00 лева, при годишен процент на разходите – 47,901 %. Поддържа, че съгласно чл.6 от договора, договорът е следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 ал.2 от ОУ към договора. Поддържа и това, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.6 от договора, респ. чл.10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.8 в размер на .... лева, която тя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищцата твърди също, че за да заобиколят изискванията на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити, въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те да не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство наизпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции.

Твърди, че след като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те да не могат да удовлетворят, те включили в договорите санкции – заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. По този начин небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената 1 възнаградителна лихва. Поддържа, че по тези съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит от 28.12.2023 година, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, ал.1 т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „....." ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от ..... е депозирал отговор на искова молба.

Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 28.12.2023 година е сключен договор за паричен заем № ....7 между ищцата В. Р. Г. и ответника „....." ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....., като страните са се договорили за отпуснатият заем да бъде в размер на ....,00 лева и срок за погасяване на заема 9 месеца с месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план към договора. В чл.6 от договора, страните са се уговорили, договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 ал.2 от ОУ към договора. В договора е посочено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.6 от договора, респ. чл.10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.8 в размер на .... лева, която следва да бъде престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се установява, че в годишния процент на разходите 47,901 % е включено единствено годишния процент на лихвата, която се начислява върху сумата на кредита. Вещото лице е отбелязало в заключението си, че с уговорения в процесния договор размер на неустойката .... лева, кредитът се оскъпява с 88,337 %.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по – горе писмени доказателства и експертно заключение, съдът обосновава извод, че между страните на 28.12.2023 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и 2 на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Атакувана в настоящото производство като нищожна е клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 от договора, която води до нищожност на целия договор по правилата на чл.23 ЗПК.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Според чл.11, т.12 ЗПК към договора задължително следва да има погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Представеният сочи на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителя. В него е включено заплащането на неустойка при непредставянето на банкова гаранция или поръчител.

Такава гаранция обаче е следвало според договора да бъде предоставена в три дневен срок след сключване на договора. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (.... лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две лица поръчители, които да 3 отговарят на посочените многобройни изисквания, или банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка”. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в ГПР. Според заключението на вещото лице това не е сторено. Заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на главницата.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен.

Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на ..... лева, 2..... лева – депозит за вещо лице, както и .... лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответното дружество следва да заплати на ЕАД ...... на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на .... лева.

Предвид изложените по-горе съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:

..... и „....." ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от ..... нищожността на договор за паричен заем № ....7 от 28.12.2023 година.

ОСЪЖДА „....." ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на ..... лева, 2..... лева – депозит за вещо лице, както и .... лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „....." ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на Еднолично адвокатско дружество „.... БУЛСТАТ ....., с адрес ....., представлявано от адвокат ..... И. адвокатско възнаграждение в размер на .... лева с ДДС, дължимо на основание чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

5