Определение № 260412 от 08.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

260412 гр. Пловдив, 08.12.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ ЦАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА

СЕМКОВА

КОСТАДИН

ИВАНОВ след като се запозна с докладваното от мл. съдия Иванов ВЧНД № 2272 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С определение № 260002 от 23.09.2020 г., постановено по ч. н. д. № 408/2020 г. по описа на РС – Карлово, е потвърдено постановление на РП – Карлово от 23.06.2020 г. по пр. пр. № 3380/2016 г. на РП – Карлово, с което на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство – сл.дело № 6/2017 г. по описа на Отдел „Следствен“ при ОП – Пловдив, водено срещу Б. И. Р., ЕГН **********, от гр. С., за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Горепосоченият съдебен акт е обжалван от Е.П.Р., ЕГН **********, чрез адв. С.М., в качеството ѝ на пострадало лице. Навеждат се твърдения за неправилност на атакуваното определение, доколкото районния съд погрешно бил възприел приетото от прокурора, че в случая било налице случайно деяние. Сочи се, че подобен извод не следвал от събраните по делото доказателствени материали, като жалбоподателката излага съображения в тази насока, акцентирайки върху опитните правила и данните от назначената съдебна автотехническа експертиза. Оспорва се извода за извършено нарушение на правилата за движение от нейна страна. Твърди се още, че не бил изследван въпросът дали обвиняемият не се е поставил сам в невъзможност да избегне произшествието и така да е нарушил съответните норми на ЗДвП.

По изложените съображения се моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на РП – Карлово за продължаване на производствените действия по него.

Окръжен съд – Пловдив, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а като обвиняем е привлечено лицето Б. И. Р..

При постановяване на обжалваното определение районният съд е приел за установена от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства следната фактическа обстановка, изложена и в прекратителното постановление:

Към датата на инкриминираното деяние обв. Б. Р. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, категория В, като бил наказван за предходни нарушения по ЗДвП.

На

*** г. обв. Р. се движел със собствения си лек автомобил (л.а.) „Опел Зафира“с peг. №*** по главен път I-6 от гр. К. към гр. С., като асфалтът бил мокър поради дъждовното време през деня. Движението в отсечката било натоварено и обвиняемия се движел в колона от автомобили със скорост 40км/ч. С него пътувал и св. К. Д..

По същото време от гр. С. към гр. К. пътувала св. Е.Р. с л.а. „Форд Фиеста“ с peг. №***. Същата се движела със скорост от 70км/ч.

В момент, когато двете превозни средства били в района на разклона за язовир „Мурла“ на прав участък от пътя, обв. Р.бил изпреварен от водач /неустановен по делото/ на л.а. „Фолксваген Пасат“, който внезапно предприел маневра да се прибере обратно в северната лента за движение. Това наложило обв. Р. рязко да задейства спирачната система, в резултат на което автомобилът му поднесъл.

Въпреки, че разделителната лента била непрекъсната, той навлезнал от северната лента в насрещната лента за движение, в която по същото време приближавал автомобилът на Е.Р.. Макар, че скоростта му на движение не била висока, обвиняемия загубил контрол над автомобила си и на км.252+700м. в землището на гр. С.до разклона за язовир „Мурла“ настъпил удар между двете моторни превозни средства в южната лента, където се движел автомобилът на Е.Р.. Вследствие на удара лекият автомобил на обвиняемия се върнал в северната лента, а този, управляван от Р., се установил в южната лента. При внезапно настъпилия удар се отворила въздушната възглавница на л.а. „Форд Фиеста“ на мястото на водача.

Така се повишило налягането в купето на превозното средство и се чул силен шум.

Съдът е разгледал подробно и поведението на участниците в инцидента след настъпването на удара между двата автомобила, както и настъпилите усложнения с дясното ухо на Е.Р.. В тази насока са описани отделните прегледи на Р. във връзка с тези усложнения, а именно на *** г. при д-р Б. Ч. - специалист УНГ, на *** г. при д-р М. К. - специалист невролог, на *** г. при д-р М. Б., съдебен лекар при УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, на *** г. при д-р М. Д.- специалист УНГ, и на ***г. отново при д-р Б., където е проведен допълнителен преглед.

По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза от в.л. д-р М. Б., според чието заключение на Е.Р. ѝ е бил причинен неврит на десния слухов нерв с намаление на слуха с 45 децибела на дясното ухо след травма в областта на главата на дясното ухо, получена при ПТП при отваряне на въздушна възглавница, която е довела до намалението на слуха на дясното ухо за повече от 30 дни, т.е. до трайно отслабване на слуха на дясното ухо. Това описано травматично увреждане според вещото лице напълно съответствало да е получено по установената по делото фактическа обстановка, именно в пряка причинно следствена връзка с претърпяното от Е.Р. ПТП на ***год.

Назначени и изготвени били автотехническа експертиза и допълнителна тройна автотехническа експертиза.

От заключението на първата се установявало, че ударът между двата автомобила е настъпил върху лявата (южна) лента на платното за движение, полагаща се за движение на л.а. „Форд Фиеста“ и насрещна за л.а. „Опел Зафира“. От техническа гледна точка вещото лице е посочило за основна причина за настъпване на анализираното ПТП, че обвиняемият погрешно бил преценил обстановката при движението си в колона от автомобили със скорост 40 км/ч., задействал е екстрено спирачната система, след което е загубил контрол върху управлението на автомобила, напускайки полагащата му се за движение северна лента и навлизайки в лявата (южна) лента и по този начин предизвиква ПТП с движещият се срещу него л.а. „Форд Фиеста“. В момента на удара скоростта на движение на л.а. „Форд Фиеста“, управляван от Е.Р., е била около 70 км/ч., а тази на л.а. „Опел Зафира“, управляван от Б.Р.– 0 км/ч., като в момента на задействане на спирачната система скоростта на второто МПС е била около 40 км/ч.. Посочено е, че в анализираната ситуация на ПТП за конкретните климатични условия няма технически условия, които да са налагали движение на двата автомобила със скорости по-ниски от посочените. Вещото лице е описало подробно и най-вероятния, от техническа гледна точка, механизъм на настъпване на процесното ПТП, като е заключило, че Е.Р. е нямала възможност да предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в момента на появата на опасността пред нея, тя се е намирала на разстояние от мястото на удара по-малко от дължината на опасната зона на спиране. Същата би имала техническа възможност да установи автомобила в състояние на покой чрез екстрено спиране преди мястото на ПТП и да избегне съприкосновението, ако се е движела със скорост по-малка от 33 км/ч. Изчислени са и причинените материални щети, а именно: справедливата пазарна стойност на вредите нанесени на л.а. „Опел Зафира“ с peг. № *** към *** г. е 1548.33лв. при съотношението към минималната работна заплата от 3,69, а справедливата пазарна стойност на вредите нанесени на л.а. „Форд Фиеста“ с peг. № ***, към *** г. е 5019.19лв., при съотношението към минималната работна заплата от 11,95.

Със заключението по допълнителна тройна автотехническа експертиза се затвърждават основните положения, приети с първоначалната експертиза, касателно мястото на удара, причина за настъпване на инцидента, скорост на автомобилите, дължина на опасната зона (разликата тук е незначителна – само 25см.), най-вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и възможностите на двамата участници в него да го предотвратят. Разминаванията между двете експертизи са следните: според втората експертиза Е.Р. би имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движела със скорост по-малка от 62 км/ч., както и според същата експертиза справедливата пазарна стойност на вредите нанесени на л.а. „Форд Фиеста“ с peг. № *** към *** г. е 5143.39 лв., при съотношението към минималната работна заплата е 12,25. Посочено е още, че механизъм на произшествието, според който в лентата на обвиняемия бил навлязъл автомобил, който го е изпреварил, като това е била причината да предприеме екстрено спиране, бил възможен само по себе си, тъй като не можело да бъде опроверган от техническа гледна точка. Загубата на контрол над автомобил „Опел Зафира” и навлизането в насрещната лента от друга страна, се сочи от вещите лица, че може да се дължи както на действие на водача с волан на ляво, така и на разлика в съпротивлението на гумите, което може да се дължи на различно сцепление или на техническа неизправност. Това обаче били хипотези, които не можели да бъдат потвърдени или отхвърлени от техническа гледна точка, за да остане само една от тях.

Според изисканата и приложена справка от Областно пътно управление - Пловдив към датата на извършване на деянието - *** г. хоризонталната маркировка на главен път I-6 при километър 252+700 метра в землището на гр. С. е била непрекъсната, видима/освежена през м. *** г. В посока гр. С* - гр. К* след кръстовището с околовръстния път на 350 м. (неправилно посочено 500 м.) е имало поставен пътен знак В26 - 50км/ч.

Въз основа на изложената в постановлението фактическа обстановка, възпроизведена и в атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият е навлязъл в насрещната лента за движение, не поради предприета маневра (изпреварване), а поради загуба на контрол върху лекия автомобил, в резултат на поднасяне след екстрено задействане на спирачната система на автомобила. Тази реакция била провокирана от това, че обвиняемият бил засечен от изпреварващ го автомобил, който внезапно предприел маневра да се престрои пред неговия. В тази насока съдът е приел, че липсва виновно поведение на обвиняемия, доколкото попадането на управлявания от същия лек автомобил не е било в резултат на извършено нарушение на ЗДвП. В частност не бил нарушен чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, предвид това, че обвиняемият не бил предприемал съзнателно действие да изпреварва или да заобикаля друг автомобил, а изменението на посоката на движение и навлизането в другата пътна лента били провокирани от внезапно възникналата критична пътна ситуация. Сочи се още от съда, че липсват данни по делото обв. Р. сам да се е поставил в ситуацията да не може да спре. Касателно вменените нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, е прието, че с оглед данните за конкретната пътна обстановка, скоростта на движение на управлявания от обвиняемия автомобил не е била несъобразена. Доколкото също така обв. Р. бил отреагирал веднага на възникналата внезапна и непредвидима опасност чрез натискане на спирачката, не можело да му се вмени в нарушение и нормата на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП.

Относно останалите нарушени разпоредби на ЗДвП, приети за извършени в постановлението за привличане на обвиняем, съдът ги е счел за общи и неотносими към фактите по делото. Съдът също така е изложил съображения защо приема за правилен извода на прокуратурата, че процесното деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Сочи се, че обвиняемият не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици на деянието и се кредитират неговите обяснения като непротиворечиви, последователни и подкрепени от другите доказателствени материали по делото – показанията на св. Д. и заключенията по двете експертизи. В тази насока се приемат за хипотетични и недоказани евентуалните други причини за настъпването на ПТП, посочени в допълнителната тройна автотехническа експертиза.