Решение № 134 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511017 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу решение № 20155122/10.07.2021г. , постановено по гр. д. № 57091/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, с което е осъдена да заплати на „ДЗИ -О.З.“АД на основание чл. 410 КЗ вр. чл.74 от ЗЗД сумата от 375,97 лв., представляващи регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******* въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 14.06.2020г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на общински път в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от считано от 16.11.2020г. до окончателното й изплащане и основание чл. 78 ал. 1 ГПК – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че твърди, че Столична общинна не е материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като не носи отговорност за наличието на препядствия в съответния пътен участък, евентуално – посочва, че се установява, че пътния участък е бил ремонтиран и без дупки, както и че не е установен механизма на ПТП, съответно посочва, че липсват официални документи, които да установяват настъпването на ПТП като протокол от компетентните органи, оспорва и присъдени размер да отговаря на реалните вреди.

Въззиваемата страна „ДЗИ -О.З.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни 1 изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Д о с е ж н о правилността обжалваното решение настоящият състав поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви: намира

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД

В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31 от ЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3, т. 9 от Наредба № РД-0220-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата общината в качеството й на собственик на общински път следва да осъществява текущо поддържане, което включва предвидените дейности, сред които и почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини, обрушени ръбове и др. За Столична община съществува нормативно установено поведение, с което да изпълнява задълженията си по поддържане на пътното платно в качеството й на собственик на общински път.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същия да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително 2 застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени документи застрахователна полица 14.06.2020г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******* е съществувал договор за имуществена застраховка със съдържание описано в полицата и общите условия, въз основа на декларация от водача на застрахования автомобил, с която описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек автомобил, при ищеца е образувана щета, като за вредите е изплатено обезщетение в размер на 360,97 лв.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ и свидетелски показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на същата. Този извод следва и от заключението по САТЕ, което установява механизма на ПТП, описан именно в декларацията от увреденото лице. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита, че направеното възражение за необективност и неконкретизираност на същите е несъстоятелно. Свидетелските показания описват правдиво и обективно механизма на ПТП, кореспондират с констатираните от ищеца увреждания, както и със заключението по САТЕ.

В случая, за разлика от договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” виновното поведение на водача на увредения автомобил не е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, в изключение на случаите на умишлено причиняване на вреди, за което липсват ангажирани доказателства, поради което дори и да се приеме, че водача в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП се е движел върху платното, като не е съобразил препятствието по пътното платно, то това е ирелевантно за възникване на отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди.

Представеният от ответника в хода на първоинстанционното производство протокол за възлагане ремонт на пътен участък съответно приемането на извършения ремонт №48/15.5.2020г. от възложителя Столична община, се установява обстоятелството, че ремонт е извършван в на ул. ******* кв.м. и състоящшсе разваляне на паважна настилка, ремонта на паважна настилка , направа на асвалтофа кръпка, обкантване на кръпката.

Ответникът не е ангажирал доказателства в кой участък от улицата е извършен ремонта, тъй като същия е само на съответен участък и дали това е именно мястото на настъпване на процесното ПТП. Дори и да се приеме, че ремонт е извършен и в процесния участък, то писменте доказателства не установяват нито качеството на ремонта, нито изключват обективно възможността един месец след ремонта, дори и да се приеме, че същия е бил качествен и без забележки, да се появи дупка, в която е попаднал процесния застрахован автомобил. Още повече и че и при огледа, извършен от вещото лице, същото установява наличието на множество дупки, които не са ремонтирани.

Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в 3 исковата молба вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. София, ул. ******* *******

От заключението по САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че механизма на ПТП е в причинно- следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил.

При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.

От неоспореното заключение по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на щетите на лекия автомобил е в размер на 378,22 лв., а застрахователя е платил обезщетение под този размер и до който само е възникнало неговото суброгационно право.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.

Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящият случай ищецът е заплатил 360,97 лв. т.е - под установения размер на пазарната стойност на щетите, но именно до този размер е възникнало суброгационното му право., като към същата следва да се добавят и 15,00 лв. ликвидационни разноски или общо 375,97 лв.