Решение № 385 от 26.07.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Русе, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520202172 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 55/02.11.2023г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Оспорва се изцяло приетата за установена фактическа обстановка и констатациите, направени в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган не се е съобразил с доказателствата, приложени по случая. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че липсва нормиране на миризмата на въздуха и миризмите във въздуха не са вредни, сами по себе си и не са токсични, а токсични са носителите на тези миризми като частици във въздуха (например тежки или прахови частици, които могат да бъдат физически регистрирани, а това не е направено в настоящия случай. Посочва се, че като причина за извънредната проверка са били 44 подадени сигнала, което съотнесено към населението на град Русе, представлява 0,0003 %, което не сочи на извънредна обстановка, като част от сигналите касаят други миризми, идентифицирани от гражданите като неприятна миризма от „химикали“ и „нефтопродукти“.

Релевират се доводи, че заводът „Сид Грийн“ ЕООД разположен на бул.

„Тутракан“ има аналогично производство с това на дружеството жалбоподател, но няма комплексно разрешително и няма изградени пречиствателни съоръжения, с каквито разполага дружеството жалбоподател, 1 но там извънредна проверка не е била направена. Посочва се, че писмо на Директора на РИОСВ – Русе е било изпратено един ден преди извънредната проверка до „Адванс Техник Композит“ ЕАД, „Булмаркет“ ДМ, „Дион“ ООД, „Линамар Лайт Металс Русе“ ООД, „Лубрика“ АД, „Найден Киров“ АД, „Олео протеин“ ЕООД, „Оргахим“ АД, „Оргахим Резинс“ АД и „Сид Грийн“ ЕООД, относно засилване на контрола при работа на инсталациите си през нощните смени с цел недопускане на нерегламентирано емитиране на неприятни миризми, от което се прави извод, че самият административнонаказващ орган признава, че много други фирми имат производство, от което се отделят в атмосферата неприятни миризми. Посочва се, че миризма на „бакелит“ има дори и при преминаване покрай трафопост, каквито има в различни части на града и не е установено, как всички сигнали се свързват единствено и само с производствената площадка на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД. Посочва се, че при извършената проверка не е била установена миризма, около самия завод, а само по ул. „Свети Спиридон“ и не става ясно как веднъж е налице миризма, която впоследствие изчезва и се появява отново в някои жилищни квартали, като същевременно проверяващите не са влезли в завода, за да проверят кои инсталации работят в действителност и по този начин не е установена причинно-следствена връзка между миризмата и източника й. Не е била извършена проверка, къде е имало производствен процес, от който се отделя миризмата, за която се твърди, че е характерна за производствената дейност на дружеството жалбоподател, което обосновава извод, че нарушението не е безспорно установено и доказано, тъй като е установено само и единствено на базата на установена от служителите на РИОСВ – Русе „органолептично“ миризма на изгорял бакелит, а не върху извършена експертна оценка на проба от атмосферния въздух. Развиват се съображения, че „органолептичното“ определяне на миризма е твърде субективно, тъй като е свързано със сетивно възприятия на човека и това не е достоверен и надежден начин, нито научно обоснован, за определяне наличието на вредни вещества в атмосферния въздух и не са били налице изискванията към служителите на РИОСВ за определяне на миризми, тъй като същите не са преминали обучение и не са преминали допълнителни квалификации и курсове за преквалификация. Посочва се, че в НП РИОСВ е посочило, че в страната няма специализирана апаратура за измерване на миризми и се използва субективен подход, което според процесуалния представител на дружеството жалбоподател изключва възможността безспорно да е установено наличието на миризми, като едновременно с това не са били констатирани превишения на заложените норми в комплексното разрешително. Посочва се, в началото на месец септември 2023г. в РИОСВ са били постъпили сигнали за миризми, но при извършените от РИОСВ обходи, същите не са били потвърдени. Посочва се, че има поставена мобилна измервателна станция в кв. „Здравец“, както и на площадката на „Линамар Лайт Металс Русе“ ООД за контрол на органични замърсители – бензен, етил бензен, тоулен, орто и пара крезоли, фенол, нафтален, орто мета и пара ксилени и изрично е било уточнено, че дружеството жалбоподател използва диметилатилемин, който се емитира само в производствената среда и няма разпространение в района. На последно място се инвокират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата подробни фактически и правни доводи. В допълнение се излага, че не са 2 спазени изискванията на ЗООС при изготвянето на констативния протокол, който е издаден в нарушение на чл. 155, ал. 2 ЗООС, съгласно която разпоредба протоколите по ал. 1 освен, че отразяват констатирани факти и обстоятелства, с тях се дават и задължителни предписания, а в настоящия случай, това не е извършено.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Развиват се съображения, за доказаност на нарушението. Във връзка с доводите на дружеството жалбоподател се инвокират доводи за неоснователност на същите. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 05.10.2023г. е била извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ – Русе – свидетелите Т. И. Ц. и В. Ц. П., обективирана в Констативен протокол № ТЦ – 97/05.10.2023г. във връзка с получени сигнали на зеления телефон на РИОСВ – Русе, в часовия диапазон от 05:01 часа до 09:00 часа за силна неприятна миризма на „химикали“ и на „бакелит“, преобладаващи в кв.

„Възраждане“, кв. „Здравец – изток“ и в района на централна градска част в град Русе.

Проверката е започнала в 07:45 часа с обход от хотел „Рига“, по ул.

„Чавдар Войвода“, в района на НАП, по ул. „Плиска“, по бул. „Тутракан“, кръговото на Дунав мост, до „Линамар Лайтс Металс Русе“ ЕООД, при който обход е била установена миризма на „бакелит“, характерна за дейността на леярски производства, която миризма е идентична с отделяната в работна среда, при производствения процес, в „Линамар Лайтс Металс Русе“ ЕООД, Индустриален парк.

При пристигане срещу производствената площадка с адрес град Русе, Индустриален парк, в 08:19 часа проверяващите са провели разговор със свидетеля Е. А. и е бил извършен обход в негово присъствие, както и в присъствието на свидетеля З. В.. Обходът е бил осъществен в 08:30 часа пешеходно по ул. „Свети Спиридон“, непосредствено до производствената площадка и в обратна посока до паркинга на дружеството, като при обхода е била констатирана специфична за дейността на дружеството миризма, пред производствената площадка.

3

Обходът продължил с автомобил в посока град Русе – кръгово „Дунав мост“, по бул. „Тутракан“, по ул. „Плиска“, по ул. „Студентска“, в района на Руското консулство, ул. „Ниш“, около комплекс „Ялта“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Цар Фердинанд“, покрай хотел „Рига“ до сградата на РИОСВ – Русе, на *** и приключил в 09:02 часа като при същия била установено лека миризма, отново същата като при производствените процеси на леене в завода на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД.

Посочено е, че дружеството експлоатира следните съоръжения:

В Хале 1 участък за изработка на сърца, линии за каруселно леене на алуминий за изработка на цилиндрови глави, инсталация за регенерация на пусък № 1 и 3 карусела – 1, 2 и 3

В Хале 2 участък за изработка на сърца, линии за каруселно леене на алуминий за изработка на цилиндрични глави и 2 карусела – 7 и 8.

Било установено, че на дата 05.10.2023г. в часовия диапазон на проверката, съгласно представен график, работели на първа смяна карусел 2, 4, 5, 7 и , линия за носачи 1, сърцарни машини FA 2, FA 3, FA 4, FA 5, FA 6, FA 7, FA 9, FA 11 и FA 12, СТРИКО 1,2,3,4 и 5.

Установено било, че „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД има издадено комплексно разрешително № 105-Н2/2019, и съгласно Условие 9.4 Интензивно миришещи вещества, Условие 9.4.1 е регламентирано задължение на оператора на комплексното разрешително – Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми, извън границите на производствената площадка.

Въз основа на така установените фактически констатации срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 0002845/05.10.2023г. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно неизпълнение на Условия 9.4.1 от Комплексно разрешително № 105-Н2/2019 на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД, извършено на 05.10.2023г.

На 12.10.2023г. било подадено възражение във връзка с констатациите, описани в Констативен протокол № ТЦ – 97/05.10.2023г. и съставен АУАН № 0002845.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, идентични със съдържащите се в АУАН. С наказателното постановление, на дружеството жалбоподател на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС. Обсъдени са депозираните възражения срещу АУАН и същите са намерени за неоснователни.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства и писмени доказателства и писмените доказателствени средства събрани в хода на производството.

Преки доказателства, в подкрепа на обвинителната теза се съдържат в показанията на разпитаните, в процесуалното качество на свидетели: Т. И. Ц., В. Ц. П., И. Д.а П. и Р. С. П., както и от приобщения и предявен на страните по реда на чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН диск, съдържащ 4 подадени сигнали на зелен телефон и на телефон 112.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. И. Ц., В. Ц. П., И. Д.а П. и Р. С. П., доколкото същите изхождат от лица, по отношение на които по делото не са налице данни за възможна заинтересованост в депозираните от тях показания. Отделно показанията на тези свидетели, в частта им, касаеща установена от същите миризма на „бакелит“, напълно се подкрепят и от предявения на страните диск със звукозапис, който съдържа 26 подадени сигнала за миризма, именно на „бакелит“. Всеки един от тези свидетели изнася пред съда единствено и само своите лични възприятия, без да е налице нестабилност на изложението. Свидетелката Пейкова, изрично в своите показания посочва, че е посещавала завода на дружеството жалбоподател във връзка с работата си в ЦСМП, при които посещения, е установила в завода миризма, идентична с установената от нея на 05.10.2023г., а именно на „бекелит“. Свидетелката П., също както посочва самата тя, многократно е посещавала района, както на дружеството жалбоподател, така и на „Сид Грийн“, с предишно наименование „Билбобул“ , като миризмата покрай това дружеството не е на „бакелит“, каквато е миризмата от производството на дружеството жалбоподател. Показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Т. Ц., напълно кореспондират и се намират в синхронно единство с показанията на останалите свидетели от тази група и едновременно с това свидетелката е установила миризма на „бакелит“, както в непосредствена близост до дружеството жалбоподател, така и при извършения обход. В същата насока са и показанията на свидетелката В. П. Не са налице, каквито и да било противоречия в показанията на свидетелите от тази група, поради и което съдът кредитира техните показания.