Решение № 820 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500087 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на адв. М. от САК, в качеството му на процесуален представител на ответника в първата инстанция М.

Б. Е. против Решение 5378 от 24.10.2023 г. по гр.д. 3335/2022 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). С последното, физическото лице-въззивник е осъдено да заплати в полза на „Дайнърс Клуб България” АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл.

92 ЗЗД сумата от 29 666.45 лева, представляваща усвоената и непогасена част от кредитен лимит по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 23.12.2016 г., както и сумата от 15 623.26 лева лихви по извлечения за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. е осъден да заплати и съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 2 611.59 лв.

Адв. М. оспорва решението на СГС изцяло и с доводи за неговата неправилност.

Сочи, че е налице материалноправна и процесуална незаконосъобразност, като от САС иска отмяна на атакувания акт и постановяване на друг, с който исковите претенции на небанковата финансова институция да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Няма депозиран писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.

От материалите по делото САС намери следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Дайнърс клуб България“ АД срещу М. Б. Е. за осъждането му да заплати сумата от 29 666.45 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) и 15 623.26 лева лихви, считано от 01.01.2020 г. до 31.03.2022 г.

Ищецът твърди, че с М. Б. Е. сключил на 23.12.2016 г. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club, по силата на който на титуляря е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 31 000 лева. Страните уговорили минимална погасителна вноска в размер на 5% от главницата, формирана към последния ден на отчетния период плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни.

При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят дължал наказателна лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие. Наказателната лихва се формирала от размера на договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка от 6 процентни пункта.

Макар и с периодични закъснения и пропуски, кредитът бил обслужван до 16.01.2020 г., а след тази дата плащания по погасителните вноски не постъпили. Съгласно клаузата на чл. 13.2.1 от общите условия, приложими към договора, кредитът станал предсрочно изискуем поради забава в плащането повече от 150 календарни дни.

Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати горепосочените суми за главница и лихви.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. Б. Е., в който се излагат съображения за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не сочел конкретните дати и конкретните суми, които теглил, нито падежните дати на всяка от дължимите вноски и лихвата върху всяка една от вноските. Оспорва основателността на исковете. Срокът на договора бил до 31.12.2017 г. Автоматичното му удължаване се допускало за още една година, но за не повече от три години. Ответникът оспорва и предсрочната изискуемост на усвоения кредитен лимит.

Договорът изтекъл преди посочената дат на предсрочната изискуемост - 150 дни, считано от 17.02.2020 г. Прекратяването на договора на 31.12.2019 г. направило невъзможно ползването на предоставяната от ищеца услуга.

Вземанията за вноски от 16.01.2017 г. – 15.03.2019 г. били погасени по давност, както и вземанията за главница и лихви, падежирали преди 31.12.2019 г.

Доказателствата в първата инстанция са писмени и заключение (основно и допълнително) по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото се явява и атакуваното в настоящия процес), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба. Относно правилността му, настоящият състав на САС констатира, че то е и правилно по същество, като препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

2

Касателно оплакванията във въззивната жалба и защо същите са неоснователни:

Първи въззивен довод – че СГС се произнесъл по нередовна искова молба. Макар и да липсва посочване на отделните тегления на пари, т.е. отделните транзакции, които са формирали дълга по главницата на задължението, не би могло да се приеме, че това прави исковата молба нередовна, доколкото ищецът е предпочел да посочи претендираните си вземания като сбор от глобални суми (главница и лихва), като е посочил началото и края на съответните времеви периоди, за които те се търсят съдебно. В контекста на диспозитивното начало в гражданския процес, очертано с нормата на чл. 6 ГПК, съдът е длъжен да разгледа подобно искане за защита, вместо задължително да изисква обособяване на търсените вземания на по-малки суми и по подпериоди, както се счита във въззивната жалба. Още повече, че основното и допълнителното заключение по изслушаната пред Софийски градски съд ССчЕ, е дала представа за размерите на отделните задължения в рамките на глобално търсените суми за главница и лихва, както и за това на кои дати те са възникнали. Не трябва да се забравя, че произходът на отделните задължения е различен и това е посочено от вещото лице – за плащания на сметки, за извършване на покупки, част от сумите са усвоени като плащания на POS-терминал, други – като виртуални разплащания в Интернет и т.н.

Освен това, с нередовните погасявания от страна на въззивника се е процедирало, като възникналите задължения са се погасявали по правилото на чл. 76 ЗЗД, доколкото погашенията не са стигали да обслужват целия дълг. Основното е, че няма оспорени пред първата инстанция транзакции и суми, които да не са били ползвани от въззивника или да са недължими на някое друго основание.

Втори въззивен довод (стр. втора от жалбата) – че при разрешаване на правния спор, съдът бил излязъл извън предмета на спора и бил „дописал” исковата молба (ИМ). Поконкретно се твърди, че ищцовото дружество твърдяло в ИМ, че последната кредитна карта била получена от ответника на 27.12.2016 г. и била валидна до м.декември 2019 г., а в съдебното решение било записано, че преиздадената карта била със срок на валидност от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. След прочитане на ИМ обаче подобни изводи не могат да бъдат направени. Дружеството е твърдяло, че има сключен договор за револвираща международна кредитна карта от 23.12.2016 г. и доказва това с представяне на препис от съответния договор като приложение към исковата молба. Уточнено е и, че страните са били в дългосрочни взаимотношения – още от 2008 г., като е представен и договора от 12.12.2008 г., макар и това да е ирелевантно за процеса. Не се съдържат обаче твърдения колко конкретно „пластики” (т.е. кредитни карти като вид движими вещи) са били издавани и предавани на лицето и на какви основания, по чие искане и пр. Това не е и необходимо. Поради това, не може да се приеме, че СГС бил „излязъл” извън предмета на спора и бил „дописал” исковата молба. Данни за това кой служител е предал съответните „пластики” на Е. и на кои дати се съдържат в допълнителната СТЕ, за което са подписани и съответни протоколи. Договорът за кредитна карта е обвързвал валидно двете страни за целия посочен в ИМ период от време, за което са изложени мотиви от първостепенния съд, към които САС се присъединява.

Последното оплакване (стр. четвърта и пета от жалбата) е за неспазване на материалния 3 закон и по-конкретно на правилата за изчисляване на погасителната давност на вземанията на въззиваемото дружество, доколкото възражения за подобна изтекла давност, са направени още с отговора на исковата молба.

Това оплкаване също е неоснователно. Процесните вземания са възникнали по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт), по който кредитният лимит е усвояван чрез тегления и плащания. За връщането му не е изготвен погасителен план, а се дължи месечна погасителна вноска. Срокът за ползването на овърдрафта е до 31.12.2021 г., предвид служебно подновения срок на валидност на картата.

Основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били налице към момента, в който кредитният лимит е превишен и ответникът е изпаднал в забава за връщането му. Независимо че ищецът не е предприел действия по довеждане до знанието на ответника, че обявява цялата главница за изискуема преди 31.12.2021 г., в приложение на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта е настъпила в момента, в който е възникнало правото на кредитора да търси вземането си. Последното плащане на 16.01.2020 г. не е било достатъчно за погасяване на револвиращата лихва в размер на 477.08 лева, дължима на 01.02.2020 г., а от 01.03.2020 г. е начислена и лихва за просрочие. От този момент се е породило правото на ищеца по т. 13.1 от общите условия. До завеждането на исковата молба – 31.03.2022 г. не е изтекла петгодишната погасителна давност за вземането за главница от 29 666.45 лева.

Не са погасени по давност и претендираните от ищеца акцесорни вземания за лихви по издадени извлечения за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г.

Поради това, въззивната жалба следва да се отхвърли, а оспореното решение на градския съд трябва да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Право на разноски пред САС има въззиваемото дружество, но такива не се претендират.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 5378 от 24.10.2023 г. по гр.д. 3335/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5