Решение № 5138 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5138 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100501540 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №16162/09.10.2023г., постановено по гр.д. №24414/2022г. по описа на СРС, 26 състав, е признато за установено по исковете, предявени от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу „Мивка“ ЕООД, ЕИК 204097098, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Мивка“ ЕООД дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 201,24 лева, представляваща стойност на месечни абонаментни такси по договор за електронни съобщителни услуги №505191221/29.11.2017г. за отчетен период от 26.06.2020г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 24.11.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата от 24,32 лева, законна лихва за забава върху главницата за периода от 12.08.2020г. – 23.11.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.12.2021г. по гр.д. №66922/2021г. по описа на СРС, 26 състав, като са отхвърлени предявените искове за разликата над уважения размер от 201,24 лева до пълния предявен размер от 376,73 лева, стойност на доставени далекосъобщителни услуги за периода 23.10.2020г. – 22.12.2020г., както и за разликата над уважения размер от 24,32 лева до пълния предявен размер от 57,49 лева законна лихва за периода 28.07.2020г. до 11.08.2020г., и е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

1

Подадена е въззивна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника адв. Л. Р., срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че на 20.08.2020г. услугите са били временно спрени, като е било възможно получаване на входящи обаждания и съобщения за мобилните услуги в пакета. Дори при следващата стъпка на 21.10.2020г., при която били спрени услугите, вещото лице установило, че абонатът имал все още възможност да ги възстанови чрез заплащане. Поради това към тези моменти услугите, макар и ограничени по обем по вина на абоната, продължили да бъдат активни и било възможно възстановяването им в пълен обем при заплащане на просрочените задължения. Договорът бил прекратен чак на 26.12.2020г., като след тази дата отпаднала възможността за подновяване на услугите. Месечните такси представлявали абонамент и се дължали независимо от ползването или неползването на услуги до датата на прекратяване на договора. До 26.12.2020г. страните се намирали във валидно облигационно отношение и за ответника съществувало задължение да заплаща сумите по процесните фактури. В периода от 20.08.2020г. до 21.10.2020г. услугите не били предоставяни в пълен обем, но не поради прекратяване на договора или по вина на ищеца, а поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща дължимите суми по фактурите. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Мивка“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Г., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд за недължимост на претендираните такси за периоди, в които услуги не са били предоставяни.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия 2 съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.

272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от 07.12.2021г. по гр.д. №66922/2021г. по описа на СРС, 26 състав За да бъдат уважени така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор между страните за електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, размера на претендираното вземане за месечни такси.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции спорно между тях е дали претендираните в настоящото производство месечни такси се дължат, независимо, че достъпът до услугите е бил ограничен от ищцовото дружество поради наличие на просрочени задължения на абоната.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по силата на които ищецът „А1 България" ЕАД се е задължил да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги по мобилен план „Бизнес безкрай 30“ за два броя СИМ карти, фиксиран интернет и телевизия, при уговорена обща месечна абонаментна такса от 47,90 лева без ДДС. Не е спорно между страните също така и се установява от кредитираното заключение на СТЕ, че на 20.08.2020г. услугите са били частично ограничени – възможни са били входящи повиквания по двете СИМ карти за разговори, както и изходящи повиквания до ограничен набор от специални номера, а интернет достъпът и предлаганата цифрова телевизия са били спрени, а на 21.10.2020г. услугите са били напълно ограничени.

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Съобразно сключения между страните договор абонаментната такса се дължи от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. Дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време (съответният отчетен месец), през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, 3 уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Месечната такса се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, но той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Ответната страна обаче в случая е оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп на потребителя до съответните мобилни услуги, тоест твърди неизпълнение на задълженията на насрещната страна да предостави уговорените услуги – фиксиран интернет, телевизия и мобилна услуга, при договорените условия. При това положение, за да възникне спорното материално право, следва да се установи не само наличието на облигационно правоотношение, но и фактът, че въззивникът е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги в уговорения обем. В случая от кредитираното заключение на СТЕ се установява и не е спорно между страните, че на 21.10.2020г. услугите са били напълно спрени, поради което правилен е изводът на СРС, че е налице неизпълнение на поетите от „А1 България“ ЕАД задължения по договора да предостави съответната услуга. Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по предоставяне на ефективен достъп до мобилната си мрежа. Ето защо, исковете за посочения период се явяват неоснователни и решението, с което са отхвърлени, е правилно.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, но същата не е направила искане за присъждане на разноски, нито е ангажирала доказателства за извършване на такива.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №16162/09.10.2023г., постановено по гр.д.

№24414/2022г. по описа на СРС, 26 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу „Мивка“ ЕООД, ЕИК 204097098, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.12.2021г. по гр.д.

№66922/2021г. по описа на СРС, 26 състав, за разликата над уважения размер от 201,24 лева до пълния предявен размер от 376,73 лева, стойност на доставени 4 далекосъобщителни услуги за периода 23.10.2020г. – 22.12.2020г., както и за разликата над уважения размер от 24,32 лева до пълния предявен размер от 57,49 лева законна лихва за периода 28.07.2020г. до 11.08.2020г.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5