Решение № 15765 от 02.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15765 гр. С., 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110116119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу К. И. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника - в качеството на наследник на И. К. Д., да заплати на ищеца следните суми:

676,40 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането; 100,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; 65,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 13,28 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството на наследник на И. К. Д.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. - 2“, бл.

***, вх. 2, ет. 11, ап. 77, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. И. Д., чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, в който е заявил, че цялата претендирана от ищеца сума е била заплатена, за което представя платежен документ.

Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по 1 спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото обстоятелството, че на 13.06.2023 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер на 860 лв., с която настоящият съдебен състав приема, че са били погасени изцяло дължимите на ищеца суми за главници и мораторни лихви, в това число и законна лихва. Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът неоснователно е отнесъл част от заплатените от ответника суми за погасяване на разноски по делото, които се присъждат с крайния съдебен акт.

С извършеното в хода на процеса плащане на процесните суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

По отношение на разноските:

Ответникът носи отговорност за разноските, като аргументите за това са следните:

По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.

Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането на същата е станало не по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към момента на предявяване на исковете ответникът е имал задължения към ищцовото дружество. Именно бездействието на ответника е породило правен интерес у ищеца да предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е заплатил изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които още преди образуване на производството са били дължими. Следователно с поведението си ответникът е предизвикали образуването на делото и въпреки извършеното от него плащане ищецът не е отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и др.).

Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в настоящото производство. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът, с оглед фактическата и правна сложност, определя в минимален размер, а именно 100 лв., т.е. общо разноските възлизат в размер на 300 лв.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 98, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21, съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № 42, ет. 2, ап. 7, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.

2

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника - в качеството на наследник на И. К. Д., да заплати на ищеца следните суми: 676,40 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането; 100,24 лв.

- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; 65,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 13,28 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023г., като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 98, вх. „Б“, ет. 3, ап.

21, съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № 42, ет. 2, ап. 7, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата в размер на 300 лв. – разноски за производството пред СРС.

Решението е постановено при участието на ФДР „Бруната” ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3