Решение № 6615 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6615 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.нка И.нова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория Недева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от И.нка И.нова Въззивно гражданско дело № 20221100509587 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 7491 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 43017/2021 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, „Т.Т.**“ ООД е осъден да заплати на „Д.Т.“ ЕООД, по предявения иск с правно основание чл.1, т.1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.372, ал.1 ТЗ, сумата от 7 932, 76 лв. – незаплатена цена за извършен превод по заявка за транспорт № 7304/11.08.2020 г., заявка за транспорт № 7374/22.09.2020 г., заявка за транспорт № 7381/28.09.2020 г., заявка за транспорт № 7402/12.10.2020 г., заявка за транспорт № 7423/26.10.2020 г., заявка за транспорт № 7430/30.10.2020 г., заявка за транспорт № 7449/17.11.2020г. и заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г. по издадени фактури, както следва: фактура № 9000003193 от 21.08.2020г. на стойност 2 229, 65 лв. с ДДС, фактура № 74694 от 14.10.2020 г. на стойност 1 408, 20 лв. с ДДС, фактура № 74987 от 17.10.2020 г. на стойност 1 502, 08 лева с ДДС, фактура № 75317 от 21.10.2020г. на стойност 2 347лв. с ДДС, фактура № 76837 от 11.11.2020 г. на стойност 1 800 лв. с ДДС, фактура № 76849 от 11.11.2020 г. на стойност 1 032, 68 лв. с ДДС, фактура № 78459 от 30.11.2020 г. на стойност 2 065, 36 лв. с ДДС и фактура № 78384 от 30.11.2020 г. на стойност 3 989, 89 лв. с ДДС, като е отхвърлен предявеният иск до пълния предявен размер от 8 343, 48 лв., а именно: за сумата от 410, 72 лв., представляваща цена за извършен транспорт по заявка за транспорт № 7440/10.11.2020 г. по издадена фактура № 77773/23.11.2020 г., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца по предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 401, 62 1 лв. - лихва за забава върху главницата от 7 932, 76 лв. за периода от 21.09.2020 г. до 22.07.202 1г., като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 582, 17 лв. или за сумата от 180, 55 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 226, 71 лв. - разноски, сторени в производството пред СРС. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 77, 51 лв. разноски, сторени в производството пред СРС.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника – „Т.Т.**-БГ“ ООД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд не е взел предвид разменената между страните имейл кореспонденция. В т.2 от сключения между страните договор, обективиран в заявка № 7449 от 17.11.2020 г., изрично е предвидено, че с получаване на заявката ищецът се е задължил да представи лицензирано превозно средство, обезпечено с всички необходими за международен превод разрешителни, тир карнет, CMR застраховка, виза за шофьора и всички други документи, необходими за надлежното изпълнение на заявката. В т.4 е предвидено, че пристигането и разтоварването задължително се удостоверяват с подпис и печат върху CMR товарителницата от изпращача/получател. Непредставянето от страна на ищеца на CMR товарителница по товара води до неизпълнение на задължението на ищеца по този договор, поради което не може да претендира изпълнение на насрещното задължение за плащане на възнаграждение.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е поставен в забава и е налице неизпълнение по горепосочената заявка, тъй като издадената фактура не е осчетоводена.

Неправилно съдът е приел за неоснователно заявеното възражение за прихващане. Тъй като възражението за прихващане се извършва съдебно, то не е необходимо ликвидност на вземането на жалбоподателя. Съгласно формираната съдебна практика съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане, когато и двете или едното от вземанията са неликвидни (спорни), тъй като съдът ще направи прихващането след като вземанията бъдат установени в съдебно заседание. Счита, че задължението на ищеца за начислената неустойка въз основа на заявка № 7381 ат 28.09.2020 г. и заявка № 7423 от 26.10.2020 г. е ликвидно, тъй като издадените фактури № 6454/04.01.2021 г. за сумата от 1 000 евро без ДДС и фактура № 6455/04.01.2021 г. за сумата от 2 000 евро без ДДС са осчетоводени в счетоводството на ищеца.

Неправилно решаващият съд е приел, че договорените клаузи за неустойка в т.6 от посочените заявки противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. В т.9 от сключените между страните договори, обективирани в № 7381 от 28.09.2020 г., изрично е уговорено, че с приемането на настоящата заявка контрагентът се съгласява задълженията му за неустойка по тази и/ или други заявки от жалбоподателя да се прихващат с вземанията му към жалбоподателя по тази и/или друга заявка от жалбоподателя. Така ищецът изрично се е съгласил с условията за начисляване на неустойка. Поддържа, че в случая неустойката не е прекомерна, нито противоречи на правилата на морала, а се явява съответна на по – засилената отговорност на търговеца. Издоите на съда за изтичане на 2 преклузивния рекламационен срок от 21 дни по чл.30, § 3 от ЧМР са неправилни, тъй като ищецът не е направил възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.Т.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е достигнал до обосновани изводи относно съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните, възникнали по силата на заявки за международен транспорт, в рамките на които ищецът е извършил, а ответникът е приел предоставените услуги без възражения. Съгласно експертното заключение по съдебносчетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, процесните фактури са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в дневника за покупките и са отразени в справката – декларация по ЗДДС до ТД на НАП.

Счита, че това съставлява недвусмислено признание относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение и задължението по него по силата на чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR товарителницата установява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

На основание чл.4 нейната липса не засяга превозното правоотношение.

Твърди, че в случая ответникът е получил в срок издадената фактура за извършената транспортна услуга, както и всички транспортни документи, придружаващи стоката, заедно с оформената товарителница. Счита, че са обосновани изводите на решаващия съд, че по процесните договори за международен автомобилен превоз е доказано изпълнение на задълженията на превозвача и доставка на стоките на посочения в договора адрес, както и получаването на стоката без възражения и забележки, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че със заявка за транспорт № 7304/11.08.2020 г., заявка за транспорт № 7374/22.09.2020 г., заявка за транспорт № 7381/28.09.2020 г., заявка за транспорт № 7402/12.10.2020 г., заявка за транспорт № 7423/26.10.2020 г., заявка за транспорт № 7430/30.10.2020 г., заявка за транспорт № 7440/10.11.2020 г., заявка за транспорт № 7449/17.11.2020 г. и заявка за транспорт № 7453/18.11.2020 г. ответникът възложил на ищеца да извърши транспортни услуги при уточнени условия и цена. За извършените транспортни услуги ищецът е издал фактури на обща стойност 8 343, 48 лв. с ДДС, както следва: фактура № 9000003193 от 21.08.2020 г. на стойност 2 229, 65 лева с ДДС, фактура № 74694 от 14.10.2020г. на стойност 1408, 20 лв. с ДДС, фактура № 74987 от 17.10.2020 г.

3 на стойност 1 502, 08 лв. с ДДС, фактура № 75317 от 21.10.2020 г. на стойност 2 347 лв. с ДДС, фактура № 76837 от 11.11.2020 г. на стойност 1 800 лв. с ДДС, фактура № 76849 от 11.11.2020 г. на стойност 1 032, 68 лв. с ДДС, фактура № 77773 от 23.11.2020 г. на стойност 410, 72 лв. с ДДС, фактура № 78459 от 30.11.2020 г. на стойност 2 065, 36 лв. с ДДС и фактура № 78384 от 30.11.2020 г. на стойност 3 989, 89 лв. с ДДС, които били получени от ответника, заедно с придружаващите ги документи, касаещи извършените транспортни услуги. Задължението по фактурите било частично платено от ответника. С платежно нареждане от 05.01.2021г. ответникът заплатил сумата от 8 442, 10 лв., като остатъкът от дължимото навло възлиза на 8 343, 48 лв., която сума не е погасена към момента на завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8 343, 48 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, сумата от 582, 17 лв. за периода от датата на падежа на изискуемото вземане до завеждане на исковата молба, уточнени по имуществени пера в исковата молба, както следва: по фактура № 9000003193 от 21.08.2020 г. на стойност 2 229, 65 лв. с ДДС - 21.09.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 104, 19 лв., по фактура № 74694 от 14.10.2020 г. на стойност 1 408, 20 лв. с ДДС -14.11.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 56, 35 лева, по фактура № 74987 от 17.10.2020 г. на стойност 1 502, 08 лв. с ДДС - 17.11.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 55, 12 лв., по фактура № 75317 от 21.10.2020 г. на стойност 2 347 лв. с ДДС - 21.11.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 91, 67 лв., по фактура № 76837 от 11.11.2020 г. на стойност 1 800 лв. с ДДС 11.12.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 56. лв., по фактура № 76849 от 11.11.2020 г. на стойност 1 032, 68 лв. с ДДС - 11.12.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 34, 22 лв., по фактура № 77773 от 23.11.2020 г. на стойност 410, 72 лв.к ДДС - 23.12.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 12,07 лв., по фактура № 78459 от 30.11.2020 г. на стойност 2 065, 36 лева с ДДС - 30.12.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 58, 94 лв., по фактура № 78384 от 30.11.2020 г. на стойност 3 989, 89 лв. с ДДС - 30.12.2020 г. до 22.07.2021 г., сумата от 113, 61 лв. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва твърдението, че между страните са сключени неформални договори за международен превоз на стоки. Твърди, че превозът по заявка № 7381/28.09.2020г. бил извършен от ищеца със закъснение, тъй като камионът трябвало да бъде натоварен на 05.10.2020г. и разтоварен на 09.10.2020 г., а стоката е разтоварена на 12.10.2020 г. В т. 6 от посочения договор страните са уговорили, че при неспазване на указаните дати на товарене и разтоварване ответникът има право да начисли неустойка в размер на 500 евро на ден. По силата на т.9 от общите условия към заявката, с приемането на заявката контрагентът се съгласява задълженията му за неустойка по тази и/или други заявки от ответника да се прихващат с вземанията му към ответника по тази и/или друга заявка. С оглед на това ответникът е начислил неустойка за 2 дни закъснение в размер на 1 000 евро. За извършеното прихващане ответникът уведомил ищеца по имейл на 04.01.2021 г. и издал фактура № 0000006454/04.01.2021 г. за сумата от 1000 евро без ДДС, която била изпратена по електронен път на 04.01.2021 г. на ищеца. Със заявка № 7423 от 26.10.2020 г. ответникът е възложил на ищеца да извърши превоз на товар, 4 като камионът е следвало да бъде натоварен на 30.10.2020 г. и разтоварен на 05.11.2020 г. ищецът не е изпълнил условията на заявката, тъй като стоката е разтоварена в нарушение на уговореното в CMR товарителницата. В посочената заявка също е налице поето задължение от ищеца за заплащане на неустойка от 500 евро на ден, поради което ответникът е начислил неустойка в размер на 2 000 евро за 4-дневно забавяне от страна на ищеца. За извършеното прихващане е съставена фактура № 6455/04.01.2021 г. за сумата от 2 000 евро без ДДС, изпратена по електронен път на ищеца на 04.01.2021 г.