Решение № 4147 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4147 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20241110170540 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***** ЕАД съществуват вземания от М. П. Р. за следните суми: за сумата от 1011.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, бл. 37, вх. В, ет. 8, за сумата от 138.20 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 23.04.2024г., за сумата от 68.63 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 14.85 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 27632/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***** ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 451 дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника, с който предявените срещу него искове се оспорват като неоснователни поради отмяна с окончателно решение на ВАС на методиката- приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 на МИЕ, съобразно която се изчислявало количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Поддържа се, че в случай че се установи, че сумите за топлинна енергия са начислявани служебно, исковете следва да бъдат отхвърлени, доколкото същите били основани на твърдения за извършен реален отчет, за осъществяването на какъвто, обаче, както и за изправността на уредите за измерване и отчитане на потребената енергия по делото не били ангажирани доказателства. Поддържа се, че незаконосъобразно било извършвано прихващане на вземания на ищеца за суми извън исковия период с негови задължения за връщане на суми на потребителя за исковия период, доколкото тези вземания на топлофикационното дружество не били ликвидни, а и не се установявало ответникът да е изразил съгласие с прихващането. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия се сочи ненадлежното поставяне на потребителя в забава за заплащане на тази цена. Оспорва се дължимостта на цената на услугата дялово разпределение в полза на ищеца, доколкото същият сам признавал, че услугата е извършвана от трето лице, а и доколкото недоказано по делото било уговарянето и съобщаването на клиентите на ред и начин за заплащане на същата. Претендират се разноски.

В подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в хода на заповедното производство длъжникът оспорва да се намира в облигационни отношения с топлофикационното дружество, а в условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по заповедта по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима 2 писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 55, том 44, дело № 9489/1990г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 157, том II, рег. № 17965, дело № 315/2016г., както и удостоверение с изх. № 68-00-827/01.06.2017г. по описа на ГИС- София за идентичност на адреси, че през исковия период ответникът М. П. Р. е бил собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, бл. 37, вх. В, ет. 8, поради което, при липсата на други данни в тази насока и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал.1 ЗЕ следва да се приеме, че през този период същият е бил потребител на доставяната във връзка с имота топлинна енергия, поради което е и материално легитимиран да заплаща цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за избор на дружество за дялово разпределение, договор между последното и етажните собственици с предмет извършването на услугата топлинно счетоводство, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението в процесния имот през исковия период е имало три радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно отчитане, като експертът е установил, че на абоната за този период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. За имота е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията на два водомера за топла вода, които са отчетени в края на всеки от двата включени в процесния отчетни периода, за което са съставени документи за главен отчет, носещи подписи за клиент. Последното по своята правна същност съставлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че страните са били обвързани от договорно правоотношение, по което ищецът е доставил посоченото в отчета количество топлинна енергия, както и че дружеството за дялово разпределение реално е извършвало възложената му услуга. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията 3 на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция, са преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1017.37 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Във връзка с изложените от името на ответника доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация за исковия период следва да се изясни, че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл.