Решение № 136 от 13.06.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. ******* 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******* II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20213130100962 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН ********** с адрес гр.******* ул.****** срещу А.Г.Ю.. с ЕГН ********** с адрес ******, общ.******

В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 03.08.2021г. в резултат на връзката им, която продължила около 8 месеца преди това и бременността на ищцата.

В началото отношенията между страните били добри и хармонични. През м.03.2021г. страните заживели в Германия, но след като разбрали, че ищцата е бременна се завърнали в България и заживели в дома на родителите на ответника в ******. Ответникът започнал да променя отношението си към молителката в резултат на прекомерна употреба на алкохол, след която ставал агресивен спрямо нея, започнал да я обижда и нагрубява. Ответникът прекарвал все по-малко време с молителката и я заплашвал, че след като роди щял да вземе детето и да замине с него в германия, за да получава помощи.

Ответникът започнал да бие ищцата. Първия път било докато тя спяла, той след като употребил алкохол със свои роднини, както често правил, се ядосал, че ищцата си била легнала влязъл в стаята при нея и както тя спяла започнал да я удря по главата. На следващия ден той се молил тя да му прости и тя му простила заради детето, което носила.

В деня след сключването на бракът между страните ответникът отново злоупотребил с алкохол и започнал да удря ищцата по главата. Тя едва успяла да се измъкне. След този инцидент ищцата се върнала в дома на родителите си в гр.******* ул.***** и от 05.08.2021г. до подаването на исковата молба не поддържала никакви отношения с 1 ответника.

Междувременно в хода на процеса на ****г. се родил синът на страните И. А.Ю..

Ответникът дори не потърсил ищцата, за да осведоми за това как е минало раждането, как е синът му. Страните се видели за 1 час след завръщането на ищцата от родилния дом.

Ответникът не давал никакви пари за издръжката на детето, тя била поета изцяло от майката. Ищцата твърди, че е осигурила сигурен дом за сина си, полага необходимите грижи за него подпомагана от родителите си, в чиито дом живеят двамата с детето.

Иска се прекратяване на бракът сключен между страните с развод без произнасяне на съда по въпроса за вината, ищцата да възвърне предбрачното си фамилно име Р., не се претендира издръжка от ответника, страните нямат придобити по време на брака си недвижими имоти, МПС или други движими вещи на значителна стойност, както и съвместни влогове, не са регистрирали на свое име търговски дружества и не притежават дялове и акции в такива, иска се предоставяне на родителските права спрямо роденото от брака дете на майката, като на бащата да бъде определен режим на личен контакт, посочен от ищцата, местоживеенето на детето да бъде определено при майката в гр.******* бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на по 250 лева месечно, не претендира ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител.

В него особения представител заявява, че предявените искове са допустими.

Не било спорно, че е страните били съпрузи.

Брачният иск по чл.49 ал.1 СК бил неоснователен. Оспорва наведените основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като не били подкрепени с доказателства. Съвместното съжителство на страните след сключването на брака от два дни било твърде кратко, за да могат съпрузите да се опознаят и да решават проблемите си с диалог, а не със скандали.

Твърди се, че в молбата на ищцата нямало изложени данни за родителската й грижа.

Критериите на ищцата за интереса на детето и родителския капацитет били занижени.

Оспорва се предложения режим на личен контакт между бащата и детето, както и искането да бъде осъществяван в присъствието на ищцата или на нейни роднини. Предлага определянето на по-разширен режим на личен контакт между детето и бащата.

Оспорва размера на претендираната издръжка. Липсвало твърдения от страна на ищцата относно нуждите на детето свързани със задоволяване на потребностите му от първа необходимост-разходи за храна, дрехи обувки и други, разходи свързани със здравословното му състояние - закупуване на лекарства, лечение и други. Липсвали доказателства за дохода, размера и квалификацията и имотното състояние на задълженото лице и на ищцата.

Не се възразява по иска ищцата да възвърне предбрачното си фамилно име.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се е явил лично чрез 2 проецсуалния си представител поддържа предявените искове. Ответникът не се явява чрез назначения му особен представител моли за прекратяване на брака между страните, моли издръжка да бъде присъдена в минимален размер, не се противопоставя родителските права спрямо роденото от брака дете да бъдат предоставени за упражняване на майката, като режимът за личен контакт с бащата следвало да бъде определен без присъствието на трето лице, не възразява ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак № 0001/03.08.2021г.; Копие на удостоверение за раждане на И. А.Ю., изд. въз основа на акт за раждане № ***** г. изд. от Община Варна, се установява, че: страните са сключили на 03.08.2021г. в ******, общ.******граждански брак, като съпругата е била с предбрачното фамилно име Р. при сключването на брака тя приема фамилното име на съпруга си Ю.. От брака има родено едно малолетно дете И. А.Ю., роден на ****г..

От справка с вх. № 2835/01.06.2022г. от НАП-Варна за лицето А.Г.Ю.. с ЕГН********** и справка НАП-Варна по отношение на И.Ю. се установява, че страните нямат регистрирани трудови договори, не са осигурявани по трудово правоотношение, не са подавали декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице и нямат осигуряване за такова лице през периода 01.05.2021г. – 01.05.2022г..

От удостоверение от ДСП-******* с изх. № 0305-ул-0658/19.05.2022г. по отношение изплащаните помощи на ищцата ИЛ. СВ. ЮС. за периода месеци 01- 03 и 04. 2022г.се установява, че на ищцата са изплащани следните помощи от ДСП ******за м.01.2022г. – 150 лева по чл.5а от ЗСПД, за м.03.2022г. 250 лева по чл.6 от ЗСПД, 40 лева по чл.7 ЗСПД, 200 лева по чл.8 ЗСПД; за м.04.2022г. - 40 лева по чл.7 ЗСПД, 200 лева по чл.8 ЗСПД.

От приетия социален доклад по делото се установява, че за роденото от брака дете И.

Ю. се грижи майка му ищцата по делото с помощта на своите родители. За детето има всичко осигурено, включително достъп до здравеопазване и лично пространство. По данни на майката бащата се е виждал веднъж със сина си. Жилището, в което живеят майката и детето е семейна собственост и в него има добри хигиенно-битови условия. За майката и детето има самостоятелна стая. Майката е подпомагана по чл.7 и по чл.8 от ЗСПД с 240 лева месечно. Майката е споделила, че не получава никакви средства от бащата на детето.

Майката не възпрепятства контакта на детето с баща му. Ищцата е силно привързана към сина си и притежава нужния родителски капацитет за правилното му отглеждане и възпитания. Тя има подкрепата на своите близки за отглеждането на детето.

От гласните доказателства – показанията на водените от ищеца свидетели С.Ч. и Л.А., които съда кредитира като безпротиворечиви, се установява, че страните са заживели на семейни начала в Германия. Ответникът много я ревнувал, злоупотребявал с алкохол, след което ставал агресивен спрямо нея. Той не й позволявал да излиза от стаята, в която живеели. През 2021г. страните се завърнали в България заживели при бабата на ответника и 3 през м.08.2021г. сключили граждански брак. Ответникът продължавал да злоупотребява с алкохол и да бъде агресивен спрямо ищцата. Един ден преди сключването на брака си страните отишли на гости на св.Ч. – майка на ищцата. Там ответникът употребил алкохол влязъл в стаята при ищцата и започнал да я души. По това време ищцата била бременна.

След като сключили брак страните живели заедно 7 дена, след които ищцата се прибрала в дома на майка си, защото ответникът отново упражнил насилие спрямо нея. Прибрал се пиян, говорил й, не я оставял на спокойствие и след като тя го помолила да спре, тъй като била бременна и имала нужда от спокойствие той й удрял шамари и я бутал. След раздялата между страните те не поддържали контакт. Ответникът отишъл веднъж да види детето си след раждането му заедно с родителите си и повече не се е интересувал от него, не се е обаждал да пита как е и не и изплащал издръжка. Родителите на ответника се интересували от детето и имали добри отношения със семейството на ищцата. След раздялата на страните ответникът заплашвал ищцата по месинджър, че щял да я осакати и да изгори къщата.

След раждането на детето ищцата се грижи самостоятелно за него като е подкрепяна от родителите си. Ответникът живее в Германия. Ищцата и родителите й нямат нищо против той да се вижда със сина си. След раждането на детето баба му от страна на бащата донесла дрехи и веднъж изпратила пари 100 лева/евро. За издръжката на ищцата и детето й помагат родителите й.

От показанията на св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са разделени.

Ответникът живеел в Германия от 10 години заедно с родителите си и продължава да живее там. Цялото семейство се издържало от помощи от социални грижи. След като се родило детето ответникът се върнал в България и отишъл да види детето си заедно със семейството си като искали ищцата да се върне при ответника и да заживеят заедно. Те занесли на бебето дрехи и оставили 100 лева ответника и 100 лева майка му. Преди да се роди детето ответникът заедно със семейството си също искали ищцата и ответника да се съберат, но тя не искала. Ищцата казвала на св.А., че ответника я е удрял, но той отрекъл. Св.А. не знаела за какво са се разделили страните. Ответникът имал приятелка и също искал страните да се разведат и нямал други деца.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината; по чл.53 СК за възстановяване от ищцата на предбрачното й фамилно име Р., по чл.143 СК бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на по 250 лева месечно с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, по чл.59 СК за 4 предоставяне на майката да упражнява родителските права спрямо роденото от брака дете И. Ю., определяне на местоживеенето на детето при нея в гр.******* определяне на режим на лични контакти между детето и бащата.

В тежест на ищцата е да докаже, че страните са в брак, дълбокото и непоправимо разстройство на брака, фамилното си име преди сключване на брака, че от брака на страните има родено дете И. Ю., лицето, което полага грижи за детето, битовите си условия, родителския си капацитет, възможностите си да се грижи за детето, възможностите на ответника да дава претендираната издръжка.

Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 1 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.

Страните са се разделили едва няколко дена след сключването на бракът им, защото ищцата е била подложена на насилие от ответника още преди сключването на брака, провокирано от ревността му и честата употреба на алкохол.