Решение № 6160 от 20.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 20.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2613 по описа на съда за 2014 г., взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от „С.Т.“ ООД срещу П.на РБ и М.А.З. искова молба за осъждането им солидарно да му заплатят суми на обща стойност 103 476.28 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 98 476.28 лева претърпени загуби от покупната цена на 94 млеконадойни крави, иззети като веществени доказателства по сл.д. № 18/06 г. по описа на ОСлС – Враца и сумата от 5 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща пропуснати добиви от мляко и прираст от приплоди за периода 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г., от които 2 500 лева пропуснати ползи от чиста печалба от продажбата на 2 585 000 л. мляко и 2 500 лева пропуснати ползи от продажбата на 470 телета при следно тегло 225 кг, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на 12.10.2005 г. закупил от И.С.Г. и съпруга й Г.Д.Г.общо 105 броя едри преживни животни (ЕПЖ), от които 104 броя млеконадойни крави, юници и телета и 1 бик, както и 2 броя свине майки, 1 брой нерез и 5 броя петмесечни прасета за сума на обща стойност 113 500 лева. В договора животните били индивидуализирани по ушни марки и имена. Владението било предадено при подписване на договора. Животните били настанени във фермата на дружеството, където се отглеждали под грижите на специалисти. Осигурени били условия и нормална външна среда за получаване на оптимални количества добиви от мляко и приплоди от животните, а млякото ищецът продавал на трети лица.

На

13.09.2006 г. по реда на чл. 161 от НПК 78 млеконадойни крави и 16 юници, подробно описани в протокол на следовател при ОСлС – Враца били иззети като веществени доказателства по сл.д. № 18/2006 г. по описа на ОСлС – Враца.

Изземването било предприето от искане на наблюдаващ прокурор от ОП – Враца и с разрешение на съдия от ОС – Враца с цел събиране на доказателства по водено срещу държавен съдебен изпълнител Ц.М.досъдебно производство. М.бил обвинен в нарушаване на служебните задължения по изпълнително дело, образувано от взискателя Е.П.и длъжник „К.-С“ ЕООД за това, че по изп.д. № 194/2005 г. предприел принудително изпълнение срещу длъжника в нарушение на процесуални разпоредби, с цел да набави за Е.И.П.имотна облага и от това да настъпят значителни вредни последици за „К.-С“ ЕООД в размер на 82 425 лева. Като обвиняем бил привлечен и М.Г. К., който на 15.10.2005 г. в качеството си на длъжностно лице нарушил служебните си задължения, като предал и наредил на д-р Д. К., участъков ветеринарен лекар да постави и състави на 100 бр. ЕПЖ – крави и юници нови ушни марки, нови здравно-медицински книжки, нови регистри и нови декларации, с което неправомерно се заличавал старият собственик на животните – „К.-С“ ЕООД, с цел да се причини вреда на „К.-С“ ЕООД, от което настъпили значителни вредни последици в размер на 79 125 лева.

С постановление за отговорно пазене на ЕПЖ от 13.09.2006 г. на следовател при ОСлС – Враца иззетите животни били поверени за пазене на М.А.З. и с приемо-предавателен протокол от същата дата животните били фактически предадени на пазача. Животните били оставени за пазене във фермата на „К.-С“ ЕООД в с.

Камено поле, общ. Роман извън регулацията на селото.

След приключване на досъдебното производство обвиняемите били предадени на съд и с присъда от 03.07.2009 г. по НОХД № 236/2008 г. по описа на ОС – Враца, в сила от 12.07.2010 г., били признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. На тази дата възникнало задължение за връщане на иззетите веществени доказателства от „С.Т.“ ООД. Ищецът разбрал, че е повдигнат спор за собственост от „К.-С“ ЕООД и поради това животните оставали за пазене до разрешаване на спора.

С решение № 713/02.05.2011 г. по в.гр.д. № 834/2010 г. състав на САС отменил решение на СГС, с което предявеният от „К.-С“ ЕООД срещу „С.Т..“ ЕООД, ЕТ „С.В – В.Г.“ и И.С.Г. иск за собственост на иззетите животни и техните приплоди след 10.10.2005 г. бил уважен и го отхвърлил. Решението влязло в сила на 14.03.2012 г.

„С.Т..“

ЕООД подал няколко молби за връщане на иззетите животни. С определение № 108/28.05.2013 г. по НЧД № 508/2013 г. САС отменил определение на ОС – Враца, с което се отказвало връщане на животните, тъй като спорът за собственост върху животните бил разрешен със сила на пресъдено нещо в полза на „С.Т..“ ЕООД и разпоредил връщане на иззетите като веществени доказателства животни.

Ищецът отново подал молба до ОС – Враца, но получил отговор, че за целта следва да се обърне към назначения пазач. С нотариална покана М.З. бил поканен да се яви на 15.07.2013 г. в 10.30 часа в с. Камено поле за предаване на поверените му по сл.д. № 18/2006 г. веществени доказателства. Поканата, придружена със заверени преписи от влязлото в сила определение на САС по НЧД № 508/2013 г. и др. била получена лично от адресата на 09.07.2013 г. За неявяването на З. бил съставен констативен протокол.

Като последица от действията на наблюдаващия прокурор по ДП № 18/2006 г. за периода от изземване на животните като веществени доказателства до момента на подаването на исковата молба за ищеца настъпили имуществени вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи. Придобивната цена на липсващите животни по договора от 12.10.2005 г. възлизала на 98 476.28 лева и на тази стойност „С.Т.“ ООД оценява дължимото му обезщетение за понесена загуба. Селскостопанските животни давали добиви от мляко, приплоди и други вторични продукти и в резултат на изземването им дружеството пропуснало да реализира сигурни ползи от принудително отнемане на животните. Ищецът счита, че има право на обезщетение от това в размер на 50 000 лева за периода 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г., като в настоящото производство претендира частичен иск за сумата от 5 000 лева.

Излага подробни съображения за несъмнена реализация на печалба от 185 062.50 лева, съответно по 37 012.50 лева годишно от приход от добиви на мляко.

Ползите ищецът не успял да реализира, тъй като животните били иззети от дружеството, което разполагало с техническа и кадрова обезпеченост да полага грижи за тях и да получава добивите.

Твърди, че като лице, на което е признато право на собственост върху иззетите селскостопански животни с влязло в сила съдебно решение е претъпял загуби в размер на заплатената цена, както и пропуснати ползи от нетната печалба от добивите на мляко и приплоди от тези животни. Вредите се намирали в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на представител на П.и на втория ответник – М.А.З., назначен за пазач на животните. Ако не са били иззети принудително от владението на ищеца и съответно ако за тях са били полагани необходимите грижи и предавани и отчитани добивите от мляко и приплоди, ищецът като техен собственик нямало да пропусне да увеличи имуществото си с печалба от млякото и телетата.

Твърди противоправност на действията на ответника, изразяващи се в изземване на ЕПЖ като веществени доказателства. Съгласно чл. 109 от НПК като доказателства се изземвали предмети, предназначени или послужили за извършване на престъплението, както и други предмети, които биха могли да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В случая тази предпоставка не била налице, предвид характера на повдигнатите обвинения.

Бездействието на пазача М.З. също било противоправно, тъй като негово било задължението да пази чуждото имущество, докато не бъде освободен от това задължение. З. не положил грижата на добър стопанин, не дал сметка за доходите от животните и за разходите по нейното пазене. Липсата на ЕПЖ означавало, че или пазачът се разпоредил с тях, или че не ги охранявал по начин да се разпилеят.

Моли съдът да осъди ответниците П.на РБ и М.А.З. да му заплатят солидарно сумата от 98 476.28 лева, изразяваща се в претърпени загуби – покупната цена на 94 бр. млеконадойни крави, съгласно договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, рег. № 7266/12.10.2005 г. на нотариус рег. № 339 и разписка към него, иззети като веществени доказателства по сл.д. № 18/2006 г. по описа на ОСлС – Враца и сумата от 5 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща пропуснати ползи от добивите от мляко и прираст от приплоди от иззетите като веществени доказателства по сл.д. № 18/2006 г. по описа на ОСлС – Враца 94 броя ЕПЖ за периода 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г., от които 2 500 лева пропуснати ползи като нетна печалба от продажбата на 2 585 000 л мляко и 2 500 лева пропуснати ползи от продажбата на 470 броя телета за посочения период, ведно със законните лихви върху сумите от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът

М.А.З. е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който счита иска за недопустим, тъй като вещите не били оставени за пазене при него, а при „К.-С“ ЕООД, представлявано от управителя Д.К.. Назначаването му за пазач било нищожно поради противоречие със закона и не могло да произведе правно действие, тъй като органът по изземването не посочвал кравите да се съхраняват при адвоката на „К.-С“ ЕООД М.З.. Същите били оставена за съхранение във фермата в с. Камено поле и не било предвидено пренасянето им в място, където З. могъл да ги пази.

Не било определено и възнаграждение на „пазача“.

Оспорва, че ищецът е заплатил на И.С.Г. и С. Д.Г.сумата от 113 500 лева, от които 112 000 лева за крави. И.Г.била служител на „С.Т.“ ООД. Преди да ги продаде на ищеца, тя ги закупила на 11.10.2005 г. на по-ниска цена – 54 050 лева.

Оспорва и твърденията за приходи от продуктивност на животните, предвид продължителността на живот, прираст, печалба и разходи.

Ответникът

П.на РБ е подал отговор, в който излага, че изземването е станало с разрешение на съдия и връщането им на собственика е от компетентност на съда. П.не била и възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като с постановление на следовател от ОСлС – Враца на М.З. било възложено отговорното пазене на веществените доказателства. Самият ищец не положил грижата на добрия стопанин, тъй като не упражнил правата си по чл. 111 от НПК. Евентуално възразява за изтекла погасителна давност на исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът извежда правото си от незаконосъобразно действие на служители на П.на РБ, изразяващи се в неправомерно изземване на веществени доказателства, в причинна връзка с което са настъпилите увреждания за техния собственик – лишаване от имуществено благо в посочения размер и пропуснати ползи от реализиране на печалба от приходите, свързани с неговото ползване.

В случая за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие, противоправност на деянието, в причинна връзка с което са настъпили вреди в сферата на увреденото лице.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.

В съдебно заседание на 10.07.2015 г. е изготвен доклад по делото, с който съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже правото си на собственост върху отнетите животни, неправомерното им отнемане от лице, на което ответникът е възложил работата, причинна връзка между отнемането и стойността на вредите.

По първата от посочените предпоставки съдът намира следното:

С влязло в сила на 14.03.2012 г. по в.гр.д. № 834/2010 г. решение № 713/02.05.2011 г. състав на САС е отменил решение на СГС, с което са били уважени предявените от „К.-С“ ЕООД срещу „С.Т..“ ЕООД искове в частта, в която е признато за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба животни и техните приплоди след 10.10.2005 г. и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 18 550 лева, представляваща паричната равностойност на 1 брой нерез, 2 броя свине майки, 5 броя прасета, 6 броя юници, 25 броя крави, 1 бик и е отхвърлил предявените от „К.-С“ ЕООД срещу „С.Т..“ ЕООД искове.

Разпечатката съдържа 40 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31504c9a-8ec4-4acb-9f0d-97e62abf492b