Решение № 651 от 08.08.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Шумен, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630100968 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от "****" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр****, бул.“****** срещу А. Е. М., ЕГН **********, в която посочва, че ответницата е клиент на ищеца, с клиентски номер кл.№:

1300118282, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер 0106907003. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „****" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "****" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 29.08.2023 в Районен съд - Шумен е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Е. М., в резултат на 1 което е образувано ч.гр.д.№1953/2023г. по описа на ШРС.

Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 928.75 лева за обект на потребление заведен с посочения по-горе абонатен номер, като в сумата са включени неплатените фактури в размер на 898.2 леваглавница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 23.03.2023-23.05.2023 и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 30.55 лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.08.2023, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1300118282 към същата дата.

Предвид изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи посочените суми, както и да бъде осъден да му заплати деловодните разноски в исковото и заповедното производство, включая и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

От приложеното ч.гр.д.№1953/2023г. по описа на ШРС се установява, че, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение №864/31.08.2023г. срещу длъжника А. Е. М. за следните суми: 898,20 лева – главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 23.03.2023г. до 23.05.2023г., за обект с абонатен №0106907003, имащ административен адрес: *****, с клиентски №1300118282 и сумата 30,55 левамораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2023г., до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че длъжникът е призован по реда на 415, ал.1,т.2 от ГПК, на основание посочения нормативен текст, с Разпореждане №914/11.03.2024г. на заявителя е предоставена възможност, в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за вземането си по заповедта за изпълнение. В резултат на горното е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявеният иск се явява допустим.

По основателността на претенцията:

В исковата молба не са посочени конкретни факти, които да обосноват пасивната материално-правна легитимация на ответника. В първото съдебно заседание ищецът, по реда на чл.143 от ГПК е пояснил и допълнил исковата молба, като е посочил, че ответникът е наемател на процесното общинско жилище, поради и което се явява потребител на ел.енергия.

2

По делото не е спорно, че процесният имот е собственост на ***.

Кметът, като законен представител на *** е издал Заповед №РД-251394/27.08.2014г., с която настанява ответницата А. Е. М. в имот находящ се на адрес: *****.Въз основа на заповедта между собственика и ответницата е сключен Договор за наем ЖИ-108/28.08.2014г., по силата на който наемодателят *** предоставя на под наем на ответницата жилището на посочения в заповедта адрес. Според чл.19 от договора, същият влиза в сила на 27.08.2014г. и се сключва за срок от една година.

Изследвайки клаузите на договора за наем, съдът намира, че същият се прекратява с изтичане на срока от една година или на 27.08.2015г. и няма възможност за „автоматичното“ му продължаване. От посоченото следва, че към процесния период - 23.03.2023г. до 23.05.2023г., ответницата не е имала качеството на наемател на общинския имот.

Дори и да се приеме, че по отношение на визирания договор е приложима разпоредбата на чл.236 от ЗЗД и договорът за наем със срок е се е превърнал в такъв с неограничен срок, това обстоятелство се явява ирелевантно, защото единствено фактът, че определено лице е наемател на жилище, не го превръща в потребител на ел.енергия за същото.

Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди ( така чл. 92, чл. 94а вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 вр. чл. 98а от ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ ).В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ , "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "****" АД (ОУ), приложими по спора, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "*****" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от "****" АД.

По арг. от чл. 5, ал. 2 от ОУ, допустимо е имот, снабдяван с ел. енергия за стопански нужди (доколкото *** е юридическо лице и потребител за стопански нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ), да бъде използван или предоставян на други лица за битови нужди, като за това е нужно предварително уведомяване от потребителя.

Съобразно разясненията в мотивите на т. 1 от тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС (приложими и към договорите за продажба на ел. енергия – решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о.; решение № 169 от 17.12.2020 г. на ВКС по 3 гр. д. № 340/2020 г., III г. о.), договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да може да бъде и друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, при публично известните общи условия директно с продавача на електрическа енергия. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "потребител" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за продажба на електрическа енергия дължи цената й на доставчика. Горното кореспондира и на съдържанието на чл. 13, т. 1 вр. чл. 17 от ОУ. Следователно, допустимо е несобственик/нетитуляр на ограничено вещно право на ползване да стане битов клиент, като съдбата на първоначалния договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, сключен със собственика или титуляра на ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното в него, вкл. в публично известните общи условия към него.

Такава хипотеза е уговорена в чл.6, ал.2 от ОУ и предвижда, че потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред „**** ” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок.

В случая по делото не са представени доказателства ***, в качеството и на собственик да е дала съгласие по чл.6, ал.2 от ОУ. Поради посоченото съдът намира, че по делото не е доказано, което е в тежест на ищеца, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, ето защо не дължи заплащане на претендираните суми.

Поради горното искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "****" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.****, бул.“****** , иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че А. Е. М., ЕГН **********, адрес:гр.*****, му дължи 898,20 лева – главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 23.03.2023г. до 23.05.2023г., за обект с абонатен №0106907003, имащ административен адрес: *****, с клиентски №1300118282 и сумата 30,55 лева- мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2023г., до изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение №864/31.08.2023г. по ч.гр.д.№1953/2023г. по описа на ШРС, като неоснователен.

4

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5