Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1234 от 27.06.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 945/2023
Вид
Решение № 1234
Подписан
27.06.2023
Състав
СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ, МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1, изр.второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал.1 · Закон за туризма
  • чл. 61 ал.2 · Закон за туризма
  • чл. 49-51 · Търговски закон
  • чл. 49-51 · Търговски закон
  • чл. 49-51 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1234 гр. Пловдив, 27.06.2023г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ

ПАСКОВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар

К.Р. и с участието на прокурора

КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ изслуша докладваното от съдия

СВЕТОМИР

БАБАКОВ по к.адм. дело № 945 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на адв. С.С., пълномощник на „Сити дар Пловдив“ ЕООД,

ЕИК ********* срещу РЕШЕНИЕ 308 от 17.02.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 6296/2022г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че не е извършил нарушение, че неправилно е прието от съда наличието на неформално посредничество между касатора и „Висталис“. Иска се отмяната на въззивния съдебен акт.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба-директор на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Кърджали и Стара Загора се представлява от адв. П., който оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и

2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 29.03.2022 г. на електронната поща на

Министерство на туризма постъпил сигнал за извършване на туристически услуги на адрес в гр.Пловдив, ж.к. „Изгрев“, ул. „Правда“№ 28 от лице което не притежавало издадено разрешително за това.

По случая била назначена и извършена проверка от служители на КЗП Пловдив, сред който и свид. С. А. - на длъжност главен инспектор в РД – Пловдив в КЗП.

Проверката била извършена на 05.05.2022 г. и при нея свид. Ангушева, констатирала, че на посоченото място се помещава офис в който се извършват парични преводи, плащания на битови сметки и се предлагат за продажба на самолетни билети. С цел извършване на контролирана покупка, поискала да закупи билет до гр. Дортмунд. Служителката в офиса позвънила на фирма „Висталис“ ЕООД за да провери за свободно място и цена за билет за дата 08.05.2022г. и предложила за закупуване билет на цена от 330 лв. За проверката и констатациите бил съставен констативен протокол No К- 2699806/05.05.2022 г. в който били описани горните факти. Проверката била извършена в присъствието на С.И.продавач и управител в „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД

На 12.05.2022 г. в сградата на КЗП – Пловдив в качеството си на управител на дружеството се явила С.И. и представила заверено копие от договор за поръчка с „Висталис“ ЕООД, с предмет приемане на поръчки и получаване на плащания за извършване на проводи и легализация на документи, не било предоставено удостоверение за извършване на туристическа агентска дейност от „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД.

Прието е че се касае за нарушение на чл. 61 ал.2 от ЗТ, поради което на касатора на основание чл. 182 ал.1 от ЗТ била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.

Решението е правилно.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.

Правилно

РС е приел, че анализираната по делото доказателствена съвкупност води до извода, че е осъществен състав на нарушение на чл. 61 ал.2 от ЗТ, като санкционираното лице е извършвало туристическа дейност по смисъла на §1 т.61 ДР на ЗТ- посредничество при продажба на туристически пакети и при извършването на туристически услуги, включително авиационен превоз. По смисъла на чл. 49-51 от ТЗ, посредническата услуга се извършва от посредник, който по занятие съдейства за сключване на сделки срещу възнаграждение. Доказано е по делото от показанията на св. Агушева, от приложения снимков материал, а също и от сигнала до МТ, обективиращ извънпроцесуалното изявление на трето лице, че в мястото на контрол се предлагат на клиенти услуги, свързани със закупуването на самолетни билети. При направено запитване, продавачът в обекта е извършил проверка за налични самолетни билети до гр. Дортмунд, чрез провеждане на телефонен разговор с друго лице и е обявил крайна цена от 330 лв. за билет. Очевидно е, че действайки по този начин, представителя на „Сити дар Пловдив“ ЕООД е съдействал за сключване на договор за закупуване на самолетен билет. Без значение е в случая начинът по който са оформени посредническите отношения с „Висталис“ ЕООД- дали формално с писмен договор или неформално с устно възлагане. Ирелевантно от гледна точка на нормативната уредба е и кое е лицето, с което „Сити дар Пловдив“ ЕООД има посреднически отношения. Важен е резултатът- предлагането на туристически услуги, без дружеството да притежава съответния лиценз. След като се предлага съдействие за закупуването на самолетни билети, налице е посредничество при извършването на съответната туристическа услуга.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ответникът се представлява от адвокат, но липсват доказателства за направени разноски, както и списък по чл. 80 от ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА РЕШЕНИЕ 308 от 17.02.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 6296/2022г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.