Определение № 697 от 22.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Варна, 21.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500275 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Л. Г. Д., подадена чрез особен представител адв. Д. П., срещу Решение №3782 от 02.12.2022г. по гр.д.№ 13889/2021 г. по описа на ВPC, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. И. М. сумата от 15 000 лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 86 745,20 лева, която сума е преведена от ищцата с платежно нареждане от 23.06.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ Людмил Станев, с рег. № 895, район на действие: Окръжен съд - Варна, за погасяване на задължение на Л. Г. Д. – длъжник по изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Людмил Станев, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 27.09.2021 г., до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразя становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по делото липсвали данни ищцата да е поела ангажимент да заплати сумите във връзка с възбраната, тъй като от текста на нотариално оформения договор за покупко-продажба се установявало, че двете страни са се договорили продавача да прехвърли имота си с вписана върху него възбрана, а купувача да го закупи с всички произтичащи от това последици, с които последният е бил запознат и изрично е декларирал, че не са явно неизгодни за него, като доказателство в този смисъл била и изключително ниската цена на имота в размер на 30 000 евро. На следващо място оспорва извода на съда, че ищцата разполага с регресни права, тъй като е поела ангажимент да заплати дължимите от продавача суми във връзка с възбраната при незаплащането им от страна на продавача. Ищцата по изпълнителното дело, по което е 1 бил възбранен неин имот не е изплатила чуждо задължение, а фактически е освободила от тежест своя недвижим имот, като по този начин е платила свой дълг, поради което тя не може да встъпи в правата на кредитора и не е материално легитимирана да иска заплащането на това, което е престирала. В този смисъл неправилно било становището на първоинстанционния съд, че това че купувачът купува имот с тежест, не означава, че става длъжник и на чуждия дълг, което счита, че би било вярно единствено при незнание относно тежестта върху имота. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. И. М., чрез адв. С.

Бъчварова, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че изразеното от купувачката съгласие да закупи имота при знанието, че по отношение на същия е наложена възбрана, не може да обоснове извод, че е поела паричното задължение на продавача, тъй като същото следва да бъде направено изрично. Напротив, видно от приетото между страните в нотариалният акт, че сумата от 30 000 евро е действително уговорената продажна цена опровергава твърденията на въззивника за наличието на такава уговорка.

Правилно съдът е отхвърлил възражението на особения представител, че ищцата е заплатила свой дълг, а не на продавача по сделката, тъй като знанието за тежестта върху имота не представлява поемане на задължение за заплащането на дължимата от продавача парична сума. С оглед гореизложеното моли за потвърждаване на съдебното решение с присъждане на разноски във въззивното производство.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания. По изложените съображения въззивното производство по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК назначеният от съда особен представител е на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Съобразно обжалваемия интерес и фактическата и правна сложност на спора, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1500 лева.

Предвид факта, че въззиваемият не е внесъл по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на дължимото възнаграждение за особен представител, същият следва да бъде задължен в срок до провеждане на открито съдебно заседание да го извърши, като в противен случай разноските ще бъдат възложени в негова тежест по реда на чл. 77 от ГПК.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС 2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 275/2023г. на 07.03.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 1500 лева на адв. Д. П., в качеството особен представител на въззивника, за процесуално представителство по делото на

ЗАДЪЛЖАВА Е. И. М. в срок до провеждане на откритото заседание по делото да заплати депозит за особен представител в размер на 1500 лева по сметка на ВОС.

УКАЗВА на Е. И. М., че ако в указания срок не внесе определения депозит, сумата ще бъде принудително събрана на основание чл. 77 от ГПК.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3