Решение № 776 от 22.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330109854 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 00694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори П. Ш. и И. Г., чрез пълномощник адв. Е. Т., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от кмета К. Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 294, 80 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „*************“ по полица № ************, за причинени щети на лек автомобил „************“, рег. № ***********, управляван от и собственост на Р. Т. Т., ЕГН:

**********, в резултат на настъпило ПТП на ********** г., в гр. П., по общински път *************, в участъка на км. *******, поради преминаване на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 29.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на ********** г., по общински път ********, в участъка на км. ********, лек автомобил „*******“, рег. № ************, управляван от и собственост на Р. Т. Т., ЕГН: **********, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с размери 50х30х16 см., в следствие на което настъпили вреди по предна дясна гума и джанта на автомобила. По случая бил съставен протокол за ПТП № 1

************ г. Автомобилът бил застрахован при ответника с полица № **************, със срок на действие ************г. Подало се заявление за изплащане на обезщетение по щета, като бил извършен оглед на увредените части и се констатирало, че гумата е с остатъчна стойност от 80 %. Според заключението на застрахователя, разходите за отстраняване на щетите били в размер на 294, 80 лева, както следва: за ремонт на джантата18 лева и за смяна на гумата- 276, 80 лева. На база изготвената оценка и доклад по щета, застрахователят решил да изплати обезщетение в размер на 294, 80 лева, като сумата била изплатена по банков път на 16.10.2024 г. по сметка на собственика. С изплащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на платеното. Отговорност за поддържането на пътя на основание чл. 3 ал. 1 и чл. 167 ал. 1, изречение първо и ал. 2 т. 1 от ЗДвП носел ответникът, тъй като въпросният път се стопанисвал от община Пловдив, което се установявало и от писмо на община М. До ответника била изпратена регресна покана, но плащане не последвало. В тази връзка се предявявал и настоящият иск, като се моли за осъждането на ответника да заплати съответната сума. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че не били налице основанията за заплащане на застрахователно правоотношение. Оспорва се наличието на възникнало такова правоотношение, като представените по делото ОУ не били подписани от лицето. Нямало доказателства и за заплатена застрахователна премия, поради което не можело да се приеме, че договорът е влязъл в сила и обвързва страните по него. Отделно, посочва се, че липсвала пасивна процесуална легитимация, защото община Пловдив не била отговорна за стопанисването на съответния пътен участък. Не ставало ясно къде се намирала точно дупката, липсвала локация на участъка, не било установено и къде било препятствието.

Протоколът за ПТП нямал материална доказателствена сила и не установявал механизма на ПТП и причинната връзка с вредите. Прави се и възражение за съпричиняване от страна на водача, който не бил съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДв.П. В този смисъл размерът на търсеното обезщетение следва да бъде намален. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От протокол за ПТП № ************** г. е видно, че на **************, по път ******, в участъка на км. *****, на община П., управляван от и собственост на Р. Т. Т., ЕГН:

**********, лек автомобил „********“, рег. № *********, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на автомобила били причинени материални щети- спукана предна дясна гума ************************.

Като писмено доказателство по делото са приети застрахователна полица 2

„*************“ № *********** на пострадалия автомобил, със срок на действие ************** г., както и общите условия към нея, ведно със справка за платените вноски по застраховката.

Приети са още заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика на автомобила, талони на автомобила и водача, опис на претенцията, описзаключение и доклад по щетата, платежно нареждане за превод на сумата по щетата и снимки на автомобила.

Приета е и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 06.12.2024 г.

Представено е писмо от Агенция „*****************“, Областно пътно управлениеП., според което път *********** не е част от републиканската пътна мрежа, а е със статут на общински път.

Според писмо от Община М.пътен участък км. ********** от път ************, се поддържа от Община П. Община М. стопанисвала пътя само до км. ***********.

Приети са и още и писмо от Община П., според което стопанисването на път *********** от тази община е до км.**********, както и разрешения за строеж, заповеди и скици.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 296 лева- пазарната стойност на щетата, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Посочва се, че щетите били типични, като предизвикани от удар на колело в неравност на пътя (дупка с остър ръб), без повредите да могат да възникнат при нормална експлоатация на автомобила. В устния си доклад вещото лице уточнява, че посочената в протокола за оглед на застрахователя степен на увреждане на гумата означавало, че тя може да се ремонтира. При подобни случаи неминуемо се увреждала и джантата, макар и леко, като липсата на други щети била поради ниската скорост. Общинският път бил с две ленти на движение, като дупката се намирала от дясно в платното за движение.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 26.01.2026 г.). Св. Р. Т. Т.- водач на автомобила, заявява, че при движението си по „**********“ спукал предна дясна гума, обадил се на полиция, на място дошъл екип и видял дупката, като служителите я измерили- дълбока и с остър ръб. Било светло, с нормална видимост. Не можел да продължи, сменил гумата с резервната, като старата занесъл на застрахователя. Джантата не била повредена, а само леко одраскана.

Карал много бавно, движел се на зиг- заг, за да избегне дупките по пътя, които били много.

Представя и снимки от телефона си на спуканата гума и пътя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице 3 съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, представена е справка за платените по нея вноски, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока.

Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобилапреминаване през голяма дупка на пътя, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му и посочили в протокола наличието й дори с конкретни размери. Трето- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилите повреди по гума и джанта. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която собственикът ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вещото лице пък посочва, че такива повреди винаги биха настъпили, дори и при ниска скорост, доколкото при сблъсък с остър 4 ръб на дупка гумите се деформират, като повредите не могат да настъпят в следствие на амортизиране или скрит дефект. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

Не е спорно, че въпросният пътен участък се стопанисва от Община Пловдив, като в тази насока са писмата от ОПУ, според което пътят е общински, а не републикански, както и двете писма на общините Пловдив и Марица, според които мястото попада в зона, поддържана от ответника. Това представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл.