Решение № 2253 от 06.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. Варна, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110100454 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. С. С., срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , обективно съединени искове:

1. За прогласяване на Договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г., сключен между „С.К.“ ООД, ЕИК *** и Т. Д. М. с ЕГН **********, за нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във връзка с чл. 11, от ЗПК, и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г., сключен между „С.К.“ ООД, ЕИК *** и Т. Д. М. с ЕГН **********, определяща ГПР в размер на 55,15 %, тъй като противоречи на закона и надвишава нормативно установения максимум на ГПР.

3. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 6 от Договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г., сключен между „С.К.“ ООД, ЕИК *** и Т. Д. М. с ЕГН **********, определяща фиксиран лихвен процент в размер на 45 %, тъй като е прекомерно завишен.

4. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7, ал. 5, т. 6 от Договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г., сключен между „С.К.“ ООД, ЕИК *** и Т. Д. М. с ЕГН **********, определяща дължимост на неустойка за непредставвяне на обезпечение.

5. За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 277,63 евро, 1 представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г., сключен между „С.К.“ ООД, ЕИК *** и Т. Д. М. с ЕГН **********, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2026 г.до окончателното заплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът Т. Д. М. заявява, че на 17.02.2025 г. е сключила с ответника „С.К.“ ООД договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г. за сумата в размер на 600 лева, при фиксиран годишен лихвен процент - 45%; фиксиран годишен процент на разноските - 55,16%, като общата дължима сума по кредита е в размер на 748.68 лв. Ищцата твърди, че изцяло е погасила задълженията си по договора за кредит, като е изплатила дължимите суми в общ размер на 1143 лева. Сочи, че й е била начислена неустойка размер на 394.32 лв. във връзка с непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение, която неустойка е платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Твърди, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е била включена дължимата неустойка.

Сочи, че в случая липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като по този начин потребителят се поставя в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че ГПР не е реално определен, тъй като в него следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Счита, че при включване на неустойката в ГПР, ще налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР ще е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. По отношение на евентуалните искове, счита, че посочените клаузи са нищожни, тъй като неустойката е необосновано висока и цели неоснователно да обогати кредитодателя за сметка на кредитополучателя; счита, че ГПР надвишава максимално предвидения праг по закон, счита, че ГЛП е прекомерно завишен. Претендира за връщане на платените над главницата суми, като платени без основание по нищожен договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С.К.“ ООД, чрез процесуален представител адв. Х. М., в който се изразява становище за недопустимост, поради липса на правен интерес за водене на делото, тъй като договорът за кредит е напълно погасен, в условията на евентуалност за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че договорът е валидно сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК, като ГПР е определен съгласно закона и не надвишава максималния праг. С оглед обстоятелството, че договорът е сключен съгласно закона, осъдителният иск за заплащане на сумите платени по нищожен договор е неоснователен. Ответникът поддържа, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, т.е. не е известен разход към момента на сключването. Посочва се, че ГПР не надхвърля законовия лимит към датата на сключване. Твърди, че неустойката е индивидуално договорена, ясно описана в договора и погасителния план, като потребителят е имал възможност да упражни право на отказ в 14дневен срок или да предостави обезпечение и по този начин да избегне начисляването й.

Счита, че годишният лихвен процент не е прекомерно завишен. Не оспорва, че кредитът е изцяло погасен, не оспорва, че в ГПР по кредита не е включена таксата за неустойка.

Представя писмени доказателства.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът Т. Д. М., чрез процесуалния си представител адв. С. С., поддържа предявените искове. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „С.К.“ ООД, редовно призован не се явява негов представител, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 40688/22.05.2026 г. подадена от „С.К.“ ООД, чрез процесуален представител адв. Х. М., с която заявява, че оспорва предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на преоцесуалния представител на ищеца. Претендират се 2 разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 17.02.2025 г. между Т. Д. М. – в качеството на кредитополучател и „С.К.“ ООД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит №1249019, за сумата в размер на 600 лева, при фиксиран годишен лихвен процент - 45%; фиксиран годишен процент на разноските - 55,16%, като общата дължима сума по кредита е в размер на 748.68 лв. В ГПР по договора за потребителски кредит не е включена начислената от кредитодателя неустойката в размер на 394 лева. Т. Д. М. е заплатила на „С.К.“ ООД сумата в размер на 1143 лева, като е погасила задълженията си сключен договор за потребителски кредит №1249019/17.02.2025 г.

Горните обстоятелства се потвърждават и от представените по делото: договор за обезпечен потребителски кредит № 1249019/17.02.2025 г. сключен между Т. Д. М. в качеството на кредитополучател и „С.К.“ ООД в качеството му на кредитодател и от представените по делото разписки за извършени плащания по договора за кредит.

В чл. 6 от Договора за потребителски кредит е посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчители. Поръчителството може да е от едно или две физически лица които да отговарят кумулативно на условията в чл. 6, от договора. Съгласно чл. 7, ал. 5 от същия договор е уговорено, че при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 394,32 лева. От справка за движението и извършените плащания по договора се установява, че общата заплатена сума по кредита по пера е 600 лева главница; 148 лева лихви и 394,32 лева неустойки.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет 3 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 55,16 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката по кредита. Неустойката е предвидена за непредставяне на обезпечение по кредита.

Посочената сума от 394,32 лева следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение не касае пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.