Определение № 129 от 19.05.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Варна , 19.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500214 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по спора по гр.д. № 29/2020г. на Окръжен съд - Разград, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение № 260014/01.12.2020г.

Ищецът И. С. С., ЕГН **********, чрез процесуален представител обжалва същото в частта, в която е отхвърлен предявеният от него против Застрахователно дружество „ДаллБогг“ АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП, нстъпило на 09.12.2019г., на основание чл.432 ал.1 вр. чл.493 КЗ за горницата над присъдената сума от 52 036.40 лева до сумата от 90 000 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, постановено в противоречие с материалния закон, съдебната практика и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички релевантни за определяне на следващото му се обезщетение обстоятелства, не е отчел в съвкупност претърпените от него вреди, продължителността на лечението и трайните последици от увредите, в резултат на което са направени необосновани и неправилни изводи за справедливия размер на обезщетението. Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната част и уважи предявения иск за още 37 963.60 лева, т.е. до размер на сумата от 90 000 лева, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – „ЗАД „ДаллБогг“ АД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лева до присъдените 52 036.40 лева, както и в частта 1 относно присъдената лихва за забава. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението не съответства на установената фактическа обстановка, на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайно установената съдебна практика в областта на неимуществените вреди.

Оспорват се изводите на съда за липса на съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат. Сочи се, че съдът необосновано е кредитирал заключението на СМЕ относно извода на вещото лице за начина на получаване на травматичните увреждания и възможността същите да настъпят и при поставен предпазен колан, както и за наличието на трайни последици вр. възстановяването на ищеца. Навеждат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения – недопускане на поискана комплексна САТМЕ, евентуално повторна СМЕ. Относно присъдената лихва за забава се навеждат оплаквания, че неправилно в главницата е включена доброволно заплатената от застрахователя, преди завеждане на исковата молба сума. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за сумите, предмет на обжалване. Представят се доказателства за извършено след постановяване на първоинстанционното решение доброволно плащане на сумата от 21 483.33 лева, съставляваща главница от 20 000 лева и лихва върху нея за периода от 29.04.2020г. до датата на плащането. Направено е и доказателствено искане – допускане на отказаната КСАМЕ, евентуално повторна СМЕ.

В частта, в която исковата претенция е уважена до размер на сумата от 20 000 лева и в частта, в която същата е отхвърлена за горницата над 90 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по въззивната жалба на ищеца И.С., с който същата се оспорва като неоснователна.

Така депозираните жалби са процесуално допустими – депозирани са от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.

Представеното с въззивната жалба на „ЗАД „ДаллБогг“ АД преводно нареждане следва да бъде прието като доказателство, на основание чл.266 ал.2, т.2 ГПК. Основателно, с оглед нормата на чл.266 ал.3 ГПК е и искането за провеждане на КСАТМЕ с посочената в жалбата задача.

Изготвената пред окръжния съд СМЕ е била своевременно оспорена, в частност по направения от вещото лице извод, че получените от ищеца травматични увреждания биха настъпили и при поставен предпазен колан, който извод е в противоречие със заключението на вещото лице по приетата САТЕ. Този въпрос е относим към направеното възражение за съпричиняване, поради което и предвид установеното противоречие между двете заключения искането за комплексна експертиза е било основателно.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство представеното от „ЗАД „ДаллБогг“ АД нареждане за банков превод от 20.01.2021г.

2

ДОПУСКА провеждането на КСАТЕ с участието на вещи лица автоексперт и лекар, специалист в областта на съдебната медицина, които след запознаване с материалите по делото да отговорят на въпросите, посочени във въззивната жалба на „ЗАД „ДаллБогг“ АД ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 500 лева, вносими от „ЗАД „ДаллБогг“ АД в 1-седмичен срок от уведомяването.

НАЗНАЧАВА за вещи лица Йордан Михайлов - автоексперт и д-р Виктор Стефанов, които да се уведомят след представяне на доказателства за внесен депозит НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 14.07.2021г. от 9:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3