Решение № 1342 от 18.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Варна, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110201983 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, ул. „Цар Иван Страцимир" № 2А, представлявано от Б.К.П. срещу Наказателно постановление № В-005846/01.11.2024 г., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на въззивното дружество на основание чл. 197 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл.23 вр.чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В подадената срещу наказателното постановление жалба дружеството – жалбоподател изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон , при неправилно приложение на законодателните норми и при несправедливост на наложеното административно наказание.Визира се неотносимост на посочената норма на чл.23 от ЗЗП към процесния казус, неприложимост на ЗПК към дейността на дружеството и приложимост на ЗКНИП, твърди се, че провереният обект не е търговски, а административен такъв и достъпът на външни хора до обекта е ограничен, твърди се, че КП съставен при проверката не е отразена липсата на информационна табела, сочи се, че при проверката не са били дадени задължителни предписания към дружеството, в условията на евентуалност се иска приложение на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.

В открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Т., надлежно упълномощена и приета от съда. Процесуалният 1 представител поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата, като допълнително излага аргументи в подкрепа на становището си, че проверяващите не са доказали, че процесният обект е търговски и моли за присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна председателят на КЗП, редовно призована, представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 10.04.20024г. свидетелите-Г. и Е.- служители на КЗП, извършили проверка в обект- офис, находящ се гр. Варна, ул. "Цар Иван Страцимир" № 2А стопанисван от „НОВО ФИНАНС" ООД, ЕИК 203806803.Проверката била извършена във връзка с писмо, изх. № Ц02-234/27.02.2024 г., относно кампания по Закона за потребителския кредит.

Установено било, че „Ново Финанс" ООД предоставя парични заеми с ипотека на имот като обезпечение и било прието, че тази дейност се извършва в офиса, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир" № 2А.

Длъжностните лица установили, че на входа на обекта липсва табела със следната информация: фирмата и адреса на управление на търговеца; името и фамилията на лицето, отговорно за обекта; работното време на търговския обект.

Резултатите от проверката били отразено в КП, като било прието, че „Ново финанс" ООД не е изпълнило административното си задължение, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), да постави в близост до входа на търговския обект следната информация: фирмата и адреса на управление на търговеца; името и фамилията на лицето, отговорно за обекта, работното време на обекта.

Прието било, че датата на извършване на нарушението е 10.04.2024 г. и място на извършване на нарушението е гр. Варна, ул." Цар Иван Страцимир" № 2А.

Предвид горното на 15.05.2024 г. св.Г. – старши инспектор в Област Варна – Комисия за защита на потребителите, съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил връчен упълномощено от представляващия въззивното дружество лице,което го подписало и вписало възражение, че обектът е административен, а не търговски и др.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството депозирало и писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 01.11.2024 г. председателят на Комисия за защита на потребителите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН и несподеляйки направените възражения, издал процесното 2 наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 197 от ЗЗП наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗП.

В хода на съдебното производство, от показанията на свидетелите Г. и Е. се установи, че до проверения офис не е имало свободен достъп, че са били посрещнати след позвъняване от служител на дружеството и че по време на проверката в офисът не са били обслужвани клиенти.Според показанията на св.Е., по нищо не е личало, че в проверения офис се обслужват клиенти.

От показанията на св.Б., служител в процесното дружество, се установи, че в офисът клиенти не се обслужват, същите се обслужват само онлайн и по телефон, а поставените табели единствено рекламират дейността на дружеството.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на гласните доказателствени средства: показанията на св. Г., Е. и Б. в кредитираните части и писмени доказателства: констативен протокол; пълномощно, АУАН и др. и веществени доказателства - снимки.

Съдът кредитира показания на свидетелите Г. и Е., тъй като същите са последователни, искрени, непроти5воречиви и кореспондиращи с писмените и веществените доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св.Б. единствено в частта, в която същият сочи, че към момента на проверката не е имало никакви рекламни надписи за санкционираното дружество в близост до офиса, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират с показанията на свидетелите Г. и Е., с писмените и веществени доказателства, приобщени по делото.

Съдът кредитира посочените писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което основа на тях и свидетелските показания своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна,посочена и като нарушена ромта на чл.8 ал.1т.1 и т.2 от ЗЗП, като излишното посочване на нормата на чл.23 от ЗЗП, неотносима към процесния казус, не е довело до 3 съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя.

Въпреки горното съдът счита, че в случая е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като въпреки деапозираните възражения АНО не е провел разследване на спорни обстоятелства и не е събрал допълнително доказателства в подкрепа на твърдяното за установено нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация: 1. фирмата и адреса на управление на търговеца; 2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че в близост до входа на проверявания обект не се е намирала посочената информация.

Основният въпрос, който подлежи на разрешаване в настоящия случай, е дали въззивното дружество е имало задължението по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП по отношение на проверения офис.

Съгласно разпоредбата на пар.13 т.37 от ДР на ЗЗП, „Търговски обект“ е недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, или всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си.

В конкретния случай, видно от справката от ТР, който е общодостъпен, провереният офис в гр.Варна, ул. "Цар Иван Страцимир" № 2А , съвпада със седалището на дружеството жалбоподател.Както е посочено по-горе, липсват каквито и да било доказателства, че в този офис се извършва търговска дейност, поради което съдът споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че се касае за административен обект, а не за търговски, поради което и нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП е неприложима.

Следователно не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП, поради което наказателното постановление като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено.

Предвид наличието на предпоставки за отмяна на НП, съдът не счита за нужно да излага аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

Относно искането за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение от въззивника се явява основателно. В настоящото производство адвокат е извършил процесуално 4 представителство по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, наказващият орган следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на "НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, ул.

„Цар Иван Страцимир" № 2А, представлявано от Б.К.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и за което са представени доказателства, че сумата е реално платена.

Така мотивиран, СЪДЪТ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-005846/01.11.2024 г., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на "НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, ул. „Цар Иван Страцимир" № 2А, представлявано от Б.К.П. на основание чл. 197 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл.23 вр.чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на "НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, ул.

„Цар Иван Страцимир" № 2А, представлявано от Б.К.П. сумата от 400лв., явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5