Определение № 476 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. София, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000503342 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувана е по частна жалба вх. № 14591/08.02.2024 г. по описа на СГС, депозирана от Р. И. И. против определение № 470/11.01.2024 г. по гр.д. № 11561/2023 г. по описа на СГС, I-11 състав, с което съдът е отменил свое определение от 08.01.2024 г., с което ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, моли същото да бъде отменено и същият да бъда освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото. На първо място излага, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, неоснователно и незаконосъобразно, тъй като съдът не можел сам да отмени определението си по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори и при изменение на обстоятелствата. Същото преграждало хода на делото, поради което бил неприложим редът по чл. 253 ГПК. Определението било и неправилно, тъй като нямало промяна в първоначално декларираните от ищеца обстоятелства, свързани с неговото имуществено състояние. Първоинстанционният съд допуснал грешка при проследяване собствеността върху недвижимите имоти на ищеца апартамент ат 174 кв. м. в гр. ***, м. *** и УПИ от 830 кв.м. в гр. ***, м. *** и не отчел, че тези имоти не били негова собственост, считано от различни моменти през 2013 г. Четирите дружества, в които бил собственик ищецът, били в ликвидация, не извършват дейност и собственикът им няма доходи от тях. Ирелевантно било и наличното имущество на дружеството „Крит“ ЕООД, тъй като ищецът бил различно от него лице. Въз основа на изложеното жалбоподателят е искал обжалваното определение да прогласи нищожността на обжалваното определение, а евентуално същото да бъде отменено като неправилно и ищецът да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски в производството.

Отговори на частната жалба са депозирани от ответниците „Сова Пропъртис“ ЕООД ( с предишно наименование „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД) и „Юробанк България“ АД, в които са изложени доводи за нейната неоснователност.

Първоначално по тази частна въззивна жалба е било образувано ч.гр.д. № 973/2024 г. на САС, по което е постановено определение от 30.04.2024 г., с което частната жалба е била оставена без уважение. Това определение е обжалвано пред 1

ВКС, където е образувано ч.гр.д. № 3932/2024 г. на ВКС, I г.о., като по него е постановено определение № 5588/03.12.2024 г., с което е отменено въззивното определение и делото е върнато за разглеждане от друг въззивен състав съобразно дадените от ВКС указания.

Настоящият съдебен състав, пред когото делото е висящо при новото му разглеждане, след като разгледа делото и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Гр.д. № 11561/2023 г. по описа на СГС, I-11 състав е образувано по искова молба на Р. И. И. против „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД и „Юробанк България“ АД, с която се иска осъждане на ответниците да му заплатят сумата 58 592.97 лева, като в допълнителна молба от 28.11.2023 г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавната такса, която е в размер на 2 343.72 лева и разноски. Депозирал е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, според която ищецът има доход от пенсия в размер на 990 лева месечно и притежава два недвижими имота в с. ***, които са възбранени. С определение от 08.01.2024 г. СГС е уважил искането за освобождаване от държавна такса в размер на 2 343.72 лева, като не се е произнесъл по искането за освобождаване от разноски. Допълване в този смисъл (за освобождаване от разноски) не е искано от ищеца.

На 09.01.2024 г. ответникът „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД е депозирал молба, с която е поискал от съда да отмени определението си, с което е освободил ищеца от внасяне на държавна такса, като е направил твърдения, че ищецът е завел множество сходни дела и по някои от тях искането му за освобождаване от държавна такса вече е отхвърлено.

СГС е разгледал тази молба, като се е произнесъл по нея с определение от 11.01.2024 г. Служебно установил наличие на два недекларирани имоти – магазин в гр.

Пазарджик и УПИ в гр. София с площ 830 кв. м. в гр. София и апартамент в гр. София с площ 174 км. Установил е още, че според представени определения на ВКС ищецът е бил собственик и на 4 търговски дружества и управител на много други такива. Приел е, че предвид новоустановените обстоятелства и доколкото непълнотата в недекларираните обстоятелства е пречка за освобождаване на ищеца от държавна такса, следва да отмени определението си от 08.01.2024 г. и да отхвърли искането на Р.

И. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Това определение е връчено на ищеца на 06.02.2024 г., а на 08.02.2024 г. той е депозирал частна жалба против него.

При отмяната на отхвърлителното определение на САС по ч.гр.д. № 973/2024 г., ВКС с определение по ч.гр.д. № 3932/2024 г. на I г.о., е дал указания, че преценката относно имущественото състояние на ищеца винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на молителя за възможността да представи в определен срок допълнителна или пълна декларация, респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да отстрани този пропуск. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Посочил е още, че в разглеждания случай първоинстанционният съд се е отклонил от съдебната практика, като не е предоставил възможност на ищеца - молител, да подаде 2 допълнителна декларация за релевантните по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, респ. да представи съответните доказателства, след като му изпрати препис от молба вх. № 2149/09.01.2024 г., съдържаща твърдения за наличие на недекларирано имущество, подадена от ответника „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД. Едва след това следва да извърши преценка за възможността на молителя да заплати държавна такса, като съобрази и новите данни, ако такива бъдат представени.

В съответствие с тези указания и след като е съобразил обстоятелството, че Р. И. вече е депозирал становище вх. № 14590/08.02.2024 г. по описа на СГС по молбата на ответника от 09.01.2024 г., касаеща имущественото състояние на ищеца, с разпореждане от 13.12.2024 г. съдията-докладчик по настоящото дело е дала възможност на Р. И., в 7-дневен срок от връчване на разпореждането, да представи нова декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която пълно и точно да отрази имущественото си състояние, включително да представи доказателства за твърденията си, че не получава възнаграждение като управител или член на Съвета на директорите на дружествата, в които изпълнява тази функция.

В изпълнение на служебното правомощие за събиране на доказателства относно имущественото състояние на жалбоподателя, съдията-докладчик е изискала от НОИ сведение дали Р. И. И. се е осигурявал през 2023 г. и 2024 г., по какво правоотношение и от кой работодател или възложител, а от НАП дали Р. И. И. е декларирал доходи и какви за 2023 г. и 2024 г.

На 27.01.2025 г. е постъпило сведение от НАП, че за 2023 г. Р. И. не е подавал декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, а за 2024 г. срокът още не е изтекъл. Представена е справка за осигуряването на лицето за периода 2023 г. – 2024 г., от която е видно, че той е осигуряван от дружеството „Крит“ ЕООД на минимална работна заплата, съотв.

790 лева и 933 лева, в качеството му на управител на дружеството. Идентична справка за осигуряването е постъпила и от НОИ на 30.01.2025 г.

На 31.01.2025 г. по делото е постъпила молба от жалбоподателя, с която той е представил нова декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, видно от която към момента той е разведен, няма никакво недвижимо имущество и автомобил, доходът му е от пенсия в размер на 990 лева месечно; притежава дялове в пет търговски дружества, четири от които в ликвидация и едно е в несъстоятелност, като всички те са с прекратена дейност; има регистриран едноличен търговец, който не извършва дейност. Получил е доход от продажба на недвижимо имущество, с което е погасил стари задължения.

Към декларацията са представени удостоверения от дружествата, в които ищецът е управител и/или съдружник („Тру Билд“ ЕООД, „Виста Драгалевци Гардън“ ЕООД, „Гард – БГ“ ЕООД – в ликвидация, „Дръстър 2020“ ЕООД, „Крит Дизайн“ ЕООД – в ликвидация, „Крит“ ЕООД, „Крит Трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, „Крит Фасилити“ ЕООД – в ликвидация, „Силвър Тур“ ЕООД, „София Билдинг Груп 5“ ЕООД – в ликвидация, „Стронг Фючър“ ЕАД, „Техностеф“ ЕООД, „Тристар Проджект“ ЕООД, както и от ЕТ „Тангра – Р. И.“, видно от които в последните три години Р. И. не е получавал възнаграждения, дивиденти и не са му изплащани дружествени дялове от съответното дружество. Вярно е, че повечето са подписани от самия Р. И. в качеството му на управител, но доколкото те не противоречат на никое от останалите събрани доказателства, то същите следва да бъдат кредитирани.

В кориците на делото се намира Справка от Агенция по вписванията към м.

09.2023 г., според която има данни за притежаван от Р. И. масивен магазин в гр.

Пазарджик, за който няма данни да е прехвърлян. В тази връзка съдията-докладчик е указала на Р. И. да уточни обстоятелствата относно този имот. С молба от 11.02.2025 г. той е заявил, че действително е придобивал собствеността върху магазин в гр.

Пазарджик, но с влязло в сила съдебно решение договорът за покупко-продажбата му е 3 развален, като това решение е представено, ведно със справка от Агенция по вписванията, Служба Пазарджик, видно то която съдебното решение е отбелязано по неговата партида.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

По съществото на жалбата настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя твърдение, че обжалваното определение е нищожно.

В трайната съдебна практика на ВКС многократно е разглеждан въпросът, кога едно съдебно решение е нищожно, като посоченото важи за всички съдебни актове.

ВКС сочи, че законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно.

Разяснява, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Посоченото трайно и безпротиворечиво е застъпвано и в по-късни решения на ВКС.

В конкретния случай обжалваното определение е постановено от съдиятадокладчик по висящото съдебно производство, не излиза извън пределите на правораздавателната му власт, писмено е и е подписано, а волята на съда е ясна и конкретна.

Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателя твърдение, че обжалваното определение е недопустимо. Съдът, постановил определение по чл. 83, ал. 2 ГПК може да го измени при промяна в обстоятелствата (така изрично т. 12 от тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК). Недопустимо е изменение по реда на чл.