Решение № 6 от 14.01.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велики Преслав, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20243610100841 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер 3000.00 лева, представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за паричен заем, сключен на 18.09.2022 г. между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2024 г. до окончателното изплащане, за което вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 352 от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. №684/2024 г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен устен неформален договор за заем, като ищеца е предал на 18.09.2022 г. в заем на ответника сума от 3000 лв., като последния се е задължил да върне заетата сума в едногодишен срок от предаването. До датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумата не била върната, а ответника се укривал и прекратил всякаква комуникация с ищеца, поради което и било депозирано заявление на издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК по което било образувано чгр.д.№ 684/2024 г. по описа на ВПРС и била издадена заповед за изпълнение за сумата от 3000.00 лв . Поради връчване на ЗИ чрез уведомление е депозирана настоящото искова молба за установяване на вземането по ЗИ.

В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител е депозирал такъв, с който по същество не оспорва предявеното вземане.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, който поддържа изложеното в онтговора и счита за недоказани твърденията за сключване на договора и предаване на сумата, поради което моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

Ищецът лично и чрез пълномощника в съдебно заседание, счита иска за доказан по 1 основание и размер и моли съдът да се произнесе положително по него, както и да му присъди направените разноски в исковото и заповедното производство.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №684/2024 г. по описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 3000.00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 360.00 лева, представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем от 18.09.2022 г. сключен между В. А. С./заемодател/ и О. П. К./заемател/.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК , съдът е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.

Договорът за заем за потребление съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е двустранен, реален, комутативен и неформален договор, по силата на който заемодателят предава за ползване на заемателя определена вещ или парична сума със задължение за връщането след изтичане на уговорения в договора срок, респ. след покана, ако срок не е уговарян. За действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи. За да се приеме, че е сключен договор за заем между определени лица, необходимо е да се установи по несъмнен начин постигането на съгласие между договарящите относно вещта или сумата, обект на заемното правоотношение, и задължението на заемателя за връщане на заетата сума или вещ, а наред с това, предвид реалния характер на договора за заем - и предаването на сумата или вещта от заемодателя на заемателя.

Заемът за потребление като реален договор се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е е била налице валидна облигационна връзка - договор за заем, по който заемната сума е предадена на заемополучателя, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.

От събрания по делото доказателствен материал може да се заключи, че между страните е възникнало облигационно заемно отношение по сключен в устна форма договор за заем, породил за двете страни корелативни права и задължения. По делото се установи,че между страните е разменена парична престация в размер на 3000 лева. Действително в конкретния случай липсва подписан писмен документ, установяващ действителните отношения между страните. Стойността на договора обаче е в размер на 3000 лв. и не попада под ограничението на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК , изключващо свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. Доказа се по несъмнен начин, че сумата е била реално предадена, от който момент се счита завършен фактическият състав на възникване на заемното правоотношение, по силата на което се претендира връщането на същата сума.

С оглед доказателствата по делото настоящият състав приема, че ищецът е доказал 2 правопораждащия факт на предаване на престацията, поради което приема за доказани твърденията му за наличието на договор за заем с ответника.

В случая от ангажираните от ищцата гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Георги Йорданов Петров, съдът приема за установено, че на 18.09.2022 г. ищцата е предала в заем на ответника сумата от 3 000 лева в заем срещу задължението последния да върне за срок до една година. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля очевидец , показанията му отразяват непосредствено възприети факти, показанията са еднопосочни и безпротиворечиви, вкл. и относно описаните детайли – времето и мястото на предаването на сумата; от къде е изтеглила ищцата парите за да ги предаде; думите. Единствено свидетеля не се спомня конкретната дата на предаване, което се дължи на изминалия период от време. Неговите показания се подкрепят и от съобщението, което е изпратил ответника по месинджър, с което признава вземането.

Неоснователно е възражението на особения представител, че не е ясно от кое лице е съобщението.

Преценени доказателствата в съвкупност не оставят съмнение у съда за наличието на договора. От друга страна по делото няма нито едно доказателство, което да ги опровергава или да ги поставя под съмнение.

В случая, твърденията на ищеца са, че процесният договор за заем е сключен с ответната страна в устна форма, който факт се оспорва от особения представител с възражението, че няма доказателства за сключване, а не че не сключвал такъв договор. За установяване на сключването на договора за заем и предаване на заетата сума, ищецът е ангажирал гласни доказателства.

Забраната за разпит на свидетели в производство по иска по чл. 240, ал.1 ЗЗД, при липсата на писмен документ за предаване на сумата по заема е налице, ако се цели установяването на заемно правоотношение, което е над определената в закона стойност (както е прието например в Определение № 1068 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 3070/2014 г., ГК, ІІІ ГО, на ВКС). В случая, заемното правоотношение е за сумата от 3000 лева, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 164 ГПК е допустимо установяването му със свидетели.

Съдът не счита показанията съдът кредитира изцяло, макар и същият да живее с ищцата във фактическо съжителство и би могъл да бъде заинтересован и в полза на страната, същите са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото.

Съдът счита за установени по безспорен начин по основание вземанията на ищеца, претендирани с установителния иск.

Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, за което е направил изрично искане съобразно уважената част от исковете. С оглед изхода на делото, от общо 960.00 лв. разходи за ищеца /държавна такса за образуване на гр.дело, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител в настоящото производство и в заповедното производство общо 360.00 лв./ държавна такса за образуване на гр.дело, адвокатско възнаграждение/, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съгласно ЗАКОН за въвеждане на еврото в Република България в сила от 1.01.2026 г. - чл.

12, ал.1 и ал.2 вр. с чл.3, 4, 5 от същия закон и в съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 , следва всички посочени в диспозитива на решението суми в лева да бъдат посочени и в евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца В. А. С. ЕГН **********, с адрес гр.Д обл.Д ул.“Х.А.“№10, ет.4, ап.14 и ответника О. П. К. ЕГН **********, постоянен адрес гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. “Н.Р.“ №15, вх.В, ет.1, ап.37, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в следните размери: 3 000.00 (три хиляди) лева или 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 360.00 /триста и шестдесет/ лева или 184.07 евро /сто осемдесет и четири лева и седем евроцента/ , представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем от 18.09.2022 г. сключен между В. А. С./заемодател/ и О. П. К./заемател/ и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №352/09.10.2024 г. по ч. гр. д. №684/2024 г. по описа на ВПРС , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА О. П. К. ЕГН **********, постоянен адрес гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. “Н.Р.“ №15, вх.В, ет.1, ап.37 ДА ЗАПЛАТИ н а В. А. С. ЕГН **********, с адрес гр.Д обл.Д ул.“Х.А.“№10, ет.4, ап.14, сумата от 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лева или 490.84 евро /четиристотин и деветдесет евро и осемдесет и четири евроцента/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №684/2024 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________

4