Решение № 1578 от 27.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. София, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110214724 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на "***" ЕООД срещу НП № 22-2400269/20.09.2024г. , издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София , с което на основание чл. 413 /2 / КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. - за това, че на 06.06.2024 г. в стопанисван от него строителен обект в *** - "Жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа" в УПИ V -1339, кв.79, в качеството на работодател и строител , не обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети контурите на изкоп около сградата в строителния обект с дълбочина около 3,50 м., които създавали риск за падане от височина на хора и предмети, като не осигурил приспособления съоръжения, ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение , в резултат на което работещите били изложени на риск от трудова злополука - нарушение 1 на чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / Наредба № 2 /2004 г/ .

С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения , обусловили неяснота при индивидуализиране на нарушението и неверен извод ,че жалбоподателят е имал качеството на работодател - строител за наетите в обекта лица по см. на ДР на Наредба № 2 / 2004 г. .

Претендира се също и маловажност на нарушението по НП по чл. 28 ЗАНН .

Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва изцяло основателността на жалбата . Претендира се присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт по делото .

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното като факти по делото :

На 06. 06. 2024г. на процесния строителен обект по см. на пар. 1 т. 13 от ДР на Наредба № 2 /2004г и пар. 5 т. 39 от ДР на ЗУТ в *** , стопанисван от жалбоподателя като строител по см. на пар. 1 т.2 ДР на Наредба № 2/2004г и чл. 163 ЗУТ , от органите на инспекцията по труда била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство .

В хода на проверката на място бил установен технически ръководител на обекта , нает по трудов договор от жалбоподателя - Ж. Ж. , а от информацията на информационната табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г жалбоподателят бил установен като възложител и строител на обекта.

2

В хода на проверката на място бил извършен оглед на сграда от строителния обект , при който е установено ,че жалбоподателят не е обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети изкоп с дълбочина около 3,50 м. около сградата в обекта, като не осигурил приспособления - съоръжения, ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение , в резултат на което работещите били изложени на риск от трудова злополука.

За констатираното при проверката е съставен протокол за резултат от извършена проверка за периода 06. 06. – 22. 07. 2024г и акт - разпореждане за спиране на СМР в проверения строеж и въз основа на това е съставен актът по делото за установяване на нарушение на чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 /2004г.

Приложени към преписката са също и констативен протокол от 10.06.2024г за отстраняване на установени нарушения и обезопасяване на обекта , копие на процесната информационна табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г и на снимка на необезопасения изкоп в имота и документи , установяващи трудовото правоотношение между установения на мястото технически ръководител на обекта и жалбоподателя.

Въз основа на посочените материали впоследствие е издадено обжалваното НП.

По отношение на доказателствата по делото :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на свидетеля – актосъставител по делото Ш.

Х., изброените протокол за проверка , акт за спиране на СМР в проверения строеж констативен протокол от 10.06.2024г за отстраняване на установени нарушения и обезопасяване на обекта , копие на 3 процесната информационна табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г и на снимка на необезопасения изкоп в имота , документите , установяващи трудовото правоотношение между установения на мястото технически ръководител на обекта и жалбоподателя и останалите документи

, приложени към административнонаказателната преписка .

По отношение на правната страна по делото :

При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна . НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението .

Съгласно чл. 275 и чл. 276 КТ - работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени в съответствие с нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Според чл. 60 ал.1 от приетата на осн. чл. 276 КТ Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).

А според чл. 61 от Наредбата паданията от височина при осъществяването на СМР се предотвратяват чрез приспособления 4

(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Според пар. 1 т.18 от ДР на Наредба № 2 и пар.1 т. 9 от ЗЗБУТ минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и пониски от минималните изисквания.

Съобразно изложеното и установеното по делото, че жалбоподателят, в качеството на строител и работодател по см. на пар. 1 т.2 ДР на Наредба № 2 и пар. 1 т.1 ДР КТ , в нарушение на посочените разпоредби не обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети процесния изкоп , като не осигурил приспособления - съоръжения, ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение , в резултат на което работещ - технически ръководител бил изложен на риск от трудова злополука, а съществувал и риск за падане от височина на хора , които по друг повод са намират в района на изкопа

- законосъобразно с НП е прието , че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 413 ал. 2 КТ вр. чл. 60 ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2 / 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Според посочената разпоредба - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответствие с нормативните актове за осигуряване н а здравословни и безопасни условия на труд , ако не подлежи на потежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

За неоснователно съдът прие възражението за това, че не е установено 5 качеството на работодател – строител на жалбоподателя като субект на нарушението по НП . Посоченото възражение е в противоречие с приобщените по делото непротиворечиви доказателствени материали , въз основа на които жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 413 ал. 2 КТ вр. чл. 61 от Наредба № 2 в качеството му и на строител, и на работодател по см. на пар. 1 т.2 и т.10 ДР на Наредба № 2 и пар. 1 т.1 ДР КТ .

Представените към жалбата договор за възлагане на строителство и споразумение за осигуряване на осигуряване на здравословни и безопасни условия за процесния строеж съдът прие за неотносими към спора по делото ,тъй като, дори да се приеме , че документите са съществували към процесната дата, от доказателствата по делото се установява, че те не са били приведени в действие . Този извод несъмнено се налага от установеното съдържание на информационната табела по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 2 /2004г и от липсата на възражения от жалбоподателя в хода на цялото административнонаказателно производство срещу определеното му качество - работодател – строител .

Без уважение съдът прие, че следва да се остави искането за определяне на нарушението по акта като маловажен случай , тъй като видно от разпоредбата на чл. 415в КТ маловажно по см. на КТ нарушение е това , което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работника или служителя , какъвто не е случаят по делото, доколкото рискът за здравето на работещ на обекта , обусловен от липсата на обезопасяване , в случая , съобразно характера на дейността, представлява значима вредна последица пречка за определяне на нарушението като маловажно.

За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право на защита, тъй като във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено подробно описание на обстоятелствата от значение по делото , индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност . Съдържанието на акта 6 е възпроизведено и в обжалваното НП , поради което несъстоятелни са възраженията , че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване.

Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният размер на санкцията е към минималния и явно не се явява прекомерен , спрямо тежестта на нарушението - значително необезопасяване на площи от строеж , също при отчитане на вида на търговска дейност, правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото състояние на жалбоподателя по делото , съдът прие , че в частта относно санкцията НП също следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв. .

По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НП №

22-2400269/20.09.2024г. , издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София , с което на основание чл. 413 /2 / КТ на жалбоподателя "***" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

ОСЪЖДА "***" ЕООД да заплати

7 в полза на

ИА „ Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв. юрисконсулт по делото .

- разноски за участие на

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 8