Разпореждане № 1514 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1514 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Г. Петров като разгледа докладваното от В. Г. Петров Гражданско дело № 20255200100759 по описа за 2025 година

С разпореждане № 1334 от 27.10.2025 г. по настоящото дело съдът е указал на ищеца В. С. в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатирани нередовности.

В дадения срок от него е постъпила уточнителна молба вх. № 12425 от 26.11.2025 г. След запознаване с молбата съдът приема, че оплакванията на ищеца се отнасят до липса на произнасяне (непроизнасяне) от съдебния състав по в. гр. д. № 920/2023 г. по описа на ОС – Пловдив на направено от него възражение с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за нищожност на съдебни решения.

Ищецът иска съдът да прегледа делата професионално поруганите“ права на ищеца. и да

„квалифицира

В молбата в частта „цена на иска“ ищецът сочи ВЖ вх. № 16226 от 17.02.2023 г. и ЧЖ вх. № 22115 от 10.07.2023 г., докато в обстоятелствената част на същата молба сочи ЧЖ-10111/18.12.2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и ЧЖ-38879/18.12.2023 г. на ОС – Пловдив, в които (доколкото се разбира) са направени именно тези възражения за нищожност на съдебин решения.

Или, има няснота – само досежно в. гр. д. № 920/2023 г. на ОС – Пловдив ли са оплакванията на ищеца (във връзка с посоченото по-горе непроизнасяне по възражение за нищожност) или и по други дела, напр. на Апелативен съд – Пловдив (непосочено кое).

С първоначално подадената искова молба вх. № 37317/05.12.2023 г. по описа на ОС – Пловдив настоящият съдебен състав (а и този на Апелативен съд – Пловдив по в. ч. гр. д. № 563/2025 г.) са останали с разбирането, че претенцията на ищеца касае нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б от ЗОДОВ – т. нар. бавно правосъдие), докато 1 в настоящата молба се излагат обстоятелства относно „отказ от правосъдие“, „достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС“, които навеждат на извод, че претенцията на ищеца касае иск срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз (чл. 2в от ЗОДОВ).

Относно указанията на съда ищецът изрично да посочи претендира ли имуществени вреди, същият не дава категоричен отговор. Излага: „ако съдът реши – да изплати и материални щети по администриране, документиране, деловодство, денгуби, скъпи магистратски надници, адвокатски услуги и транспортни разходи за придвижване и обслужване на спора по ЗОДОВ“.

На последно място, ищецът не желае правна помощ, но иска делото да се изпрати за разглеждане на ОС – Враца, тъй като счита, че „Когато съд принудително налага разглеждане на спор по ЗОДОВ да се извърши в същия апелативен район, в който е обективиран спора чрез образуване на дело, този съд излиза извън рамките на задълженията си по ЗОДОВ за подсъдност в безпристрастен и свободен съд – административно независим и колегиално несвързан“. На това основание е формулирано искане настоящото гр. д. № 759/2025 г. на ОС – Пазарджик ведно с делата за послужване да се изпратят на ОС – Враца съгласно подсъдността, определена по ЗОДОВ и „правата ми на гражданин на ЕС“.

Съдът намира следното:

С оглед всичко гореизложено, на ищеца следва да се дадат указания ясно и категорично да заяви твърденията за нарушаване на правата му само в. гр. д. № 920/2023 г. на ОС – Пловдив ли касае или други дела – респ. кои, непроизнасянето по възражението за нищожност по чл. 270, ал. 2 от ГПК за кои съдебни решения се отнася и по кои дела е допуснато, доколкото се споменават няколко жалби (ВЖ вх. № 16226 от 17.02.2023 г. и ЧЖ вх. № 22115 от 10.07.2023 г., ЧЖ-10111/18.12.2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и ЧЖ38879/18.12.2023 г. на ОС – Пловдив). Посоченото нарушение по какъв начин се отразява на накърняване на правната сфера на ищеца – чрез забавяне на правосъдието (да изложи обстоятелства) или чрез нарушаване на правото на ЕС (в последната хипотеза следва да има предвид, че юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са посочени в Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о., а именно: нарушената правна норма от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти (посочването единствено на разпоредби няма да отговаря на изискването на правната норма, респ. следва да се посочи нарушение не само на норма на правото на Европейския съюз, но и да се обоснове по какъв начин са накърнени предоставени му п р а в а като 2 частноправен субект); нарушението да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано" (т. е. кое нарушение счита за такова и защо) и причинна връзка от нарушението да са настъпили неимуществени вреди за частноправния субект – обстоятелства, които също следва да се твърдят от ищеца.

Съдът не може по своя преценка да присъжда (непоискани уточнени от ищеца) обезщетения за имуществени (материални) вреди. Напротив – ищецът следва да направи искане затова както чрез изложение на обстотелствата, на които се основава искът, така и чрез посочване на ясен петитум. Съгласно чл.

6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

На следващо място, ищецът еднозначно следва да заяви отвод на целия съдебен състав на ОС – Пазарджик ли прави, доколкото излага твърдения, че делото следва да се разгледа от съд, който е административно независим и колегиално несвързан, респ. извън апелативния район, в който е обективиран спора, като посочва ОС – Враца.

ІІ. Съдът за пореден път ще посочи на ищеца н а основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, че има възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца за последен път в 1-седмичен срок от връчването:

= ясно и категорично да заяви твърденията за нарушаване на правата му , изразяващо се в непроизнасянето по възражението за нищожност по чл. 270, ал. 2 от ГПК, само в. гр. д. № 920/2023 г. на ОС – Пловдив ли касае или други дела – респ. кои, както и за кои съдебни решения се отнася и по кои дела е допуснато;

= посоченото нарушение по какъв начин се отразява на накърняване на правната сфера на ищеца – чрез забавяне на правосъдието (да изложи обстоятелства) или чрез нарушаване на правото на ЕС (в последната хипотеза следва да има предвид, че юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са: нарушената правна норма от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти; нарушението да е "достатъчно 3 съществено" или "явно квалифицирано" и причинна връзка от нарушението да са настъпили неимуществени вреди за частноправния субект – обстоятелства, които също следва да се твърдят;

= да индивидуализира евентуални материални (имуществени) вреди, ако претендира такива, евентуално еднозначно да заяви, че не претендира материални (имуществени) вреди;

= да заяви има ли необходимост от правна помощ, като при положителен отговор да представи декларация за актуалното си имуществено състояние по чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗПП;

= еднозначно да заяви отвод на целия съдебен състав на ОС – Пазарджик ли прави.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок производството ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4