Определение № 1556 от 30.07.2019, Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1556

Град Пловдив, 30 юли 2019 година

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия

Харитева като разгледа административно дело № 1676 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.

Образувано е по молба от 10.04.2019 г. на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за допълване на постановеното по делото определение в частта на разноските, като се присъди също заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че съгласно ЗА писмената форма на договора за правна защита не е задължителна, а по делото са представени писмено пълномощно, фактура и ПКО, доказващ реалното заплащане в брой на възнаграждението, чийто размер е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът не взема становище по молбата.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от страна по делото, представила списък на разноските съгласно чл.80 ГПК (л.28 от делото), поради което е допустима.

При постановяване на определение № 1165 от 10.06.2019 г. настоящият съдебен състав се е съобразил с тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, според която: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“

В настоящия случай липсва договор за правна помощ и противно на застъпеното от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател становище съдът намира, че писмената форма на този договор е задължителна форма за доказване както на възникналите между страните облигационни отношения, така и на размера на договореното адвокатско възнаграждение и начина на неговото плащане. В случая липсва доказателство за договорения начин на плащане, доколкото съгласно цитираното тълкувателно решение именно договорът за правна помощ има характера на разписка и доказателство за плащането в брой. В тълкувателното си решение ВКС не е посочил други начини за доказване на плащането в брой.

Цитираната от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател съдебна практика не е задължителна за настоящия състав (цитираното решение на ВКС е постановено преди постановяването на тълкувателното решение) и няма да бъде коментирана.

Предвид изложеното съдът намира, че искането за допълване на постановеното определение в частта на разноските е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено. Затова и на основание чл.248 ГПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането от 10.04.2019 г. на процесуалния представител на „Агростар 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи“ № 2, представлявано от управителя А.З.Ч., за допълване на постановеното по делото определение № 1165 от 10.06.2019 г. в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Административен съдия: