Определение № 2014 от 10.10.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3027/2019
- Вид
- Определение № 2014
- Подписан
- 10.10.2019
- Състав
- АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159, т.1 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.66, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.66, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2014
Град Пловдив, 10.10.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3027 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на Х.В.Т. *** против заповед №
П-2484 от 17.09.2019 г. на началника на Затвора Пловдив, с която е отказано режимът на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода Х.В.Т. да бъде заменен от строг на общ.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, защото оспорената заповед не подлежи на съдебно обжалване от осъденото лице.
Съгласно чл.66, ал.1 ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Съгласно чл.66, ал.2 ЗИНЗС началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието; екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието; заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Систематичното и логическо тълкуване на нормите на чл.66, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек и това оспорване може да бъде направено само и единствено от прокурора, доколкото нормата изрично посочва, че заповедта подлежи на оспорване с протест. Право на протест има единствено прокурорът. За осъденото лице законът не е предвидил възможност да оспорва по съдебен ред заповедта на началника на затвора, следователно е налице хипотезата на чл.159, т.1 АПК.
В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице, защото за него не е налице правен интерес от това оспорване.
Нормите са специални, но са в унисон с общото правило на чл.147, ал.1 АПК, предвиждащ, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Заповедта, с която е отказана замяна на първоначално определения режим с по-лек, по никакъв начин не нарушава и не застрашава правата на осъденото лице и не по поражда за него други, нови задължения, различни от вече определените с присъдата. В този смисъл оспорената заповед не е неблагоприятна за жалбоподателя, защото с нейното издаване правното положение на жалбоподателя като осъдено лице не е утежнено или променено по какъвто и да било начин.
Наличието на годен за обжалване административен акт и на правен интерес са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост на съдебното обжалване, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съответно тяхната липса обуславя недопустимост на жалбата и на търсената съдебна защита.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Затова и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на на Х.В.Т., ЕГН **********,*** против заповед № П-2484 от 17.09.2019 г. на началника на Затвора Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3027 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия:/П/