Решение № 845 от 01.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500924 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на жалба на Б. П. Ж., чрез процесуален представител адв.

Ж.М. Г. – ВАК, срещу решение №262941/13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1972/2021 г. по описа на ВРС, с което въззивницата е осъдена да заплати в условията на солидарност на ИВ. ВЛ.

ИВ., ЕГН: **********, и СТ. Р. П., ЕГН: **********, сумата от 1 500 лв., представляваща платено възнаграждение на отпаднало основание след разваляне на договор от 18.05.2016 г. с предмет: промяна в предназначението на придобит в режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР с площ 131, 40 кв. м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Ваялар“, ет. 3, № 10, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 92,92 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 02.07.2020г. до 09.02.2021г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; както и сумата от 4 000 лв., представляваща платени разноски за изпълнение на възложената работа след разваляне на договор от 18.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 247, 78 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 02.07.2020г. до 09.02.2021 г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; както и сумата от 253, 63 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК и да заплати 546, 18 лв. на адв. Г.Я., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на ИВ.

ВЛ. ИВ. и СТ. Р. П., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззивната жалрба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита решението за явно несправедливо. Излага доводи, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е изградил решението си едностранчиво в полза на ищеца. Посочва, че ищецът не е доказал безспорно и категорично основателността, размера на заявената претенция. Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Оспорват се като неправилни изводите, че платената сума в размер на 1 500 лв. представлява възнаграждение за възложена работа, а сумата от 4 000 лв. е била договорена и определена за разноски за изпълнение на възложената работа. Твърди, че уговорената между 1 страните по договора сума е общо в размер на 5 000 лв., като не е уточнено каква част от нея представлява възнаграждение и каква разноски. Излага, че показанията на свидетеля, ангажиран от ищците, са общи, не са в резултата на преки и непосредствени впечатления и остават изолирани от останалите събрани по делото доказателства, поради което неправилно първоинстанционният съд е кредитирал същите, като е игнорирал показанията на свидетелката, водена от ответника, чрез които се установява, че сумата от 2 000 лв. е била заплатена от въззивницата на архитект Д.

Валентинова за изработване на архитектурен проект за смяна на статута на обекта. По изложените в жалбата съображения моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се постанови ново, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице частично неизпълнение по договора, моли да се отхвърли искането за сумата от 2 000 лв., като се приеме, че същата представлява разноски по договора за изработка.

В отговор на жалбата въззиваемите страни ИВ. ВЛ. ИВ., и СТ. Р. П., чрез пълномощник адв. Г.Я. – ВАК, оспорват доводите в нея, като поддържат други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Поддържат, че посредством представените по делото писмени и гласни доказателства е установено плащане на исковата сума, както и неизпълнение на задължението на въззивницата по договора, сключен между страните. Отправено е искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно, като се присъдят разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВРС И.И. П.а и СТ. Р. П. са предявили срещу Б.П. Ж. искове с правно основание чл.

55, ал. 1, пр-3 и пр.1 ЗЗД, чл.82 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати в условията на солидарност сумата от 1500лв., като получена на отпаднало правно основание, след разваляне на договор от 18.05.2016г. с предмет : промяна на предназначение на придобит от ищците в режим на СИО самостоятелен обект, находящ се в гр.Варна СО „Ваялар“ с идентификатор № *** по КККР с площ 131, 40 кв. м., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; 568,34лв., обезщетение за забава за периода 18.05.2017г. – 09.02.2021г. и в условие на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 1500лв., като предадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 93,33лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2020г. – 09.02.2021г.; с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 4000лв., представляваща платени разноски за изпълнение на възложена работа след разваляне на договор от 18.05.2016г. с предмет промяна на предназначение на посочения обект, ведно със законната лихва от датата н депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 1 515,55лв.-обезщетение за забава за периода 18.05.2017г. – 09.02.2021г., а в условие на евентуалност, на основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД за сумата от 4000лв., претендирани като дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и 248,69лв.-обезщетение за забава за периода 01.07.2020г.-09.02.2021г.

В исковата молба ищците твърдят, че по време на брака си са придобили с договор за покупко-продажба от 21.04.2016г., в режим на СИО, правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР , с площ от 131,40 кв.м., находящ се в гр.Варна, СО „Ваялар“, етаж 3, №10, представляващ склад. На 18.05.3016г. сключили договор с Б. Ж., по силата на който последната поела задължение срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1500лв. да извърши промяна на предназначението на обекта от „склад“ в „жилище“, като за целта изготви инвестиционен проект, технически паспорт и се снабди с разрешение за строеж в срок от една година, считано от датата на първото плащане в размер на 3000лв., извършено на 18.05.2016г. Твърдят, че в периода от 18.05.2-16г. до 02.04.2019г. са предали на ответницата сумата от 5500лв., която включва уговорено възнаграждение в размер на 1500лв. и разноски във връзка с изпълнение на поръчката -400лв. За изпълнение на поръчката, ответницата била снабдена и с нотариално заверени пълномощни от 18.05.2016г. и 16.04.2017г. Поради неизпълнение на поръчката в уговорения в договора срок ищцата И. П.а, уведомила устно на 27.11.2019г. ответницата, че разваля сключения договор и е поискала връщане на платените суми.

Дадените на ответницата пълномощия са оттеглени на 01.07.2020г. Изявление за разваляне и 2 искане за връщане на сумите, дадени по договора е отправено в писмен вид на 01.07.2020г.

Исковата сума представлява платено от ищците възнаграждение по разваления договор, ведно със заплащане на обезщетение за забава, считано от деня, в който поръчката е следвало да бъде изпълнена-18.05.2017г. В условие на евентуалност сумата се претендира като платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата н поканата – 01.07.2020г.

С писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание. Признава факта на договорна връзка между страните по силата на сключения на 18.05.2016г., но оспорва твърдяната нейна неизправност. Излага, че веднага след получаване на първото плащане е предприела действия по промяна на партидите в „Енерго-про продажбе“АД и „ВиК-Варна“ ООД, допитване до МРРБ, снабдяване с виза за проектиране, презаверена „след промяна на закона“ За изготвяне на инвестиционен проект е заплатена на арх.Д.С. сума в размер на 2500лв. В средата на процедурата ответницата е получила изявление от страна на ищците, че оттеглят дадените й пълномощия, което действие е възпрепятствало изпълнението на поръчката. Така обосновавайки изправността си по поетите задължения, отправя искане за отхвърляне на предявените искове с извод за неоснователност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 18.05.2016г. ищците са сключили с ответницата договор, по силата на който ответницата е поела задължение срещу заплащане на възнаграждение да извърши промяна на предназначението на собствения на ищците, придобит в режим на СИО самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, с площ от 131,40 кв.м., находящ се в гр.Варна, СО „Ваялар“, етаж 3, №10, от „склад“ в „жилище“. Не се спори, че във връзка с изпълнение на поетите с договора задължения ищците са упълномощили ответницата да ги представлява пред АК-Варна, Община Варна, Кметство район Приморски, СГКК-Варна, „Енерго-про продажби“ АД , „ВиКВарна“ ООД, РИОКОЗ- Варна, РИОСОВ Варна, с право да подписва от тяхно име декларации, съгласия, заявления, уведомления и всички необходими документи относно обекта.

Пълномощията са оттеглени със заявление от 01.07.2020г. Видно от представените по делото разписки ответницата е получила от ищците на 18.05.2016г. сумата от 3000лв. – аванс за административна услуга-промяна на предназначение; 500лв. на 26.10.2016г. за административна услуга-смяна на предназначение; на 02.04.2019г.-2000лв. за административна услуга.

С писмена покана, връчена на ответницата на 01.07.2020г. И. П.а е уведомила ответницата, че оттегля дадените от нея пълномощия, заявила е че разваля сключения на 18.05.2016г. договор поради неизпълнение на задълженията , поети по същия от страна на ответницата. Ответницата е поканена да върне, сумата от 5500лв.

От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели се установява, че през есента на 2015г. ищцата се е свързала с ответницата във връзка с намеренията й да промени предназначението на закупен от нея имот от склад в жилище. Срещата се провела в кантората на ищцата и страните се договорили ответницата да получи възнаграждение в размер на 1500лв. и сумата от 3500лв. за заплащането на необходимите разноски във връзка с извършването на поетата работа. Ответницата заявила готовност да предприеме необходимите действия за промяна на предназначението на обекта, веднага след получаване на посочените суми, както и, заявила, че работата може да се приключи в рамките на една година. След постигане на съгласието между страните, ищцата упълномощила ответницата с нотариално заверени пълномощни, по силата на които да я представлява пред съответните административни органи и дружества. В края на 2020г., началото на 2021г. ищцата помолила свид. Вълчева, която е управител на фирма за строителен надзор да извърши проверка относно дали е задвижена процедура по смяна на предназначението на обект. При проверката, чрез познат в район „Приморски“, свидетелката разбрала, че има само подадено заявление и виза за проектиране и нищо следващо след нея.