Решение № 9 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500480 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 288/28.06.2024г. п о гр. д. №232/2024г. ОС- Русе е отхвърлил предявените от Н. Р. А., ЕГН **********, от гр. Сливо поле, обл.

Русе, против Прокуратурата на РБългария искове за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от необоснованото, неправилно и прекомерно задържане под стража за период от 113 дни, както и 6400 лв. за имуществени вреди, представляващи доходите, от които бил лишен за периода от четири месеца на база средната работна заплата за периода за област Русе, възлизаща на 1600 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от от датата на задържането му 09.01.2021г. до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.

Срещу решението е подадена въззивната жалба от Н. Р. А., чрез адв. Г. от АК- Русе, като неправилно, необосновано в противоречие с материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ отговаря на хипотезите на ч.63 НПК. В конкретния случай, предвид личността, семейното положение и миналото на обвиняемия, е можело да бъде взета най- леката мярка за неотклонение. Нито прокуратурата, нито съда в производството по вземане на мярка за неотклонение са представили годно доказателство, ч е има реална опастност обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление, или да не се яви пред предвидената от закона институция. Спрямо А. била взета и мярка забрана за напускане пределите на РБ, отменена на 09.06.2023г., като по този 1 начин били ограничени гражданските му права и свободата на движение и пътуване за период от над две години. Не било ясно защо РОП след 113 дни поискала отмяна на мярката и приела, че същият вече няма да се укрие или да извърши престъпление. Нито личността на обвиняемия, нито неговото съдебно минало и обвинението, което му е повдигнато, отговаряли на взетата мярка за неотклонение. По едното от обвиненията А. б и л оправдан, а по другото- частично оправдан, като изтърпяването на наказанието му е отложено с изпитателен срок. Съдилищата приели, че обществената опасност на ищеца и на престъплението, за което е признат за виновен, не са големи.

Неправилно била отхвърлена претенцията за имуществени вреди, тъй като вследствие на неоснователното и прекомерно задържане в следствения арест, ищецът е бил лишен от правото си да се труди и да помага в издържането на семейството си.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважи предявеният иск.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и обсъди възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от данните по делото Н. А. е бил задържан за периода 07.01.2021г.- 29.04.2021г.- първоначално за 72ч., а след това с мярка за неотклонение взета от ОС- Русе, потвърдена от ВТАС, за извършване на престъпление по чл.302 т.1 пр.6 вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК- за четири деяния, извършени за времето от 02.11.2020г. до 06.01.2021г. в съучастие като извършител с обвиняемия Б. Г. Б. /постановление от 08.01.2021г./ и по чл.302 т.1 пр.6 вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК- за четири деяния, извършени за времето от 02.11.2020год. до 06.01.2021г. в съучастие като извършител с обвиняемия Б. Г.

Б. и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, извършено на 07.01.2021г.

/постановление от 18.01.2021г./.

Следователно, в рамките на досъдебната фаза спрямо лицето е била взета мярка за неотклонение задържане под стража за период по- малко от 4 месеца /113 дни/, който срок е в рамките на чл.63 ал.4 НПК.

С Постановление от 29.04.2021г. на прокурор от ОП - Русе е изменена по отношение на Н. А. взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 6000 лв. и е постановено същият да бъде незабавно освободен от ареста след внасянето й.

С присъда № 22/18.10.2021г. по НОХД № 634/2021г. на ОС- Русе Н. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.302, т.1, пр.6, вр. чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК и вр. чл. 58 а, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок; глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да заема държавна длъжност в МВР и право да упражнява полицейска професия за срок от по три години. Признат е 2 за невиновен по определени детайли от престъплението подкуп и изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.339 ал.1 НК /по силата на чл.9 ал.2 НКпоради малозначителност, представлява административно нарушение, за което му е наложено наказание глоба/.

Присъдата е потвърдена с решение № 5/16.01.2023г. п о ВНОХД № 289/22г. на АС-Велико Търново.

С Решение № 139/19.04.2023г. по КНД №274/2023 на ВКС, е изменено решение № 5/16.01.2023г. на ВТАС по ВНОХД № 289/22г. само досежно наложените на подсъдимия Н. Р. А. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна длъжност в системата на МВР и лишаване от право да упражнява полицейска професия за срок от три години, като на основание чл.58 б.Б вр.чл.55 ал.1 т.1 НК, ВКС е определил наказание лишаване от свобода и лишаване от гореизброените права за срок от две години. В останалата част е потвърдено Решение № 5/16.01.2023г., н а АСВелико Търново по ВНОХД № 289/22г.

За да постанови съдебният си акт ОС- Русе е изложил съображения, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 1 предл. 1 от ЗОДОВ , тъй като мярката за неотклонение не е била отменена като незаконосъобразна, а освен това не е взета в нарушение на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС , тъй като отговаря на общото изискване на законност и е пропорционална на преследваната цел. Посочено е, че с постановената осъдителна присъда № 22/18.10.2021г. по НОХД № 634/2021г. на ОС- Русе, на основание чл. 59 НК, съдът е постановил приспадане от изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, чийто срок е окончателно определен на 2 години, на времето, през което ищецът е бил задържан в рамките на досъдебното производство- процесните 113 дни и при съпоставянето им е видно, че не е налице деликт по чл. 2 ал.1 т.

1 пр. последно ЗОДОВ поради това, че ищецът е търпял временни принудителни мерки „задържане под стража” или „домашен арест” и това задържане не е могло да бъде приспаднато по реда чл. 59 от НК.

От правна страна, при преценка дали извършените от ответника действия и/или бездействия нарушават права, предоставени на ищеца от чл.5 пар.1 КЗПЧОС, Апелативен съд- Велико Търново споделя изводите на първата инстанция и намира въззивната жалба на А. за неоснователна, по следните съображения:

Задържането на ищеца с мярка за неотклонение отговаря на общото изискване за законност и е пропорционално на преследваната цел.

Обосновано е подробно, с обсъждане на писмени и гласни доказателства, наличието на "основателното предположение", че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и достатъчни причини за прилагане на тази мярка за неотклонение. Посочено е, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение, са умишлени и тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК- за престъплението по чл.302 т.1 пр.6 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, 3 глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, а за престъплението по чл.339 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Преценени са обстоятелствата, които обосновават вземането именно на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е прието наличие на опасност от извършване на друго престъпление, обоснована с начина и характера на извършените престьпления, фактът, че разследването пo делото e в начален етап, както и наличните пo делото данни зa предстоящ и разпити на свидетели, голяма част от които все още не са разпитани, възможността за неправомерно въздействие върху тях, c цeл пoвлиявaнe на бъдещите им показания и в този смисъл за налична реална опасност от реализиране на друго престьпно деяние.

Преценена е необходимостта да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл.57 HПK, относими към обществения интерес и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. Освен, че обвиненията са за извършване на тежки умишлени престъпления, като допълнителни обстоятелства са отчетени: начина на извършване на деянията и служебните правомощия на обвиняемия, който към момента не е б и л отстранен от длъжност, данните за усложнена и продължителна престъпна дейност.

Конкретно е мотивирано, че при дела от такъв характер реалността на наличната опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, е от съществено значение предвид служебните м у правомощия, изразени в поредица случаи на искан и получаван от длъжностни лица към МВР подкуппоотделно и в престъпно съучастие, създадените условия за усложнена престъпна дейност, с оглед множеството случаи, броя на извършителите, привличането на нови лица към създадената от обв.Борисов и обв.А. активна съвместна престъпна дейност по чл. 302 т. 1 вр. чл. 301 ал. 1 от НК.

С оглед гореизложеното задържането на А . се основава на относими и достатъчни мотиви, като в съдебните актове са изложени и съображения за адекватността на взетата мярка за неотклонение, съобразно преследваните цели, като е преценено, че с друга, по- лека мярка за неотклонение същите не могат да бъдат постигнати.

Държавата дължи обезщетение за вреди / и м у щ е с т в е н и и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от незаконно приложени мерки "задържане под стража" и/или "домашен арест", когато съществуващото към момента на вземането им законно основание по чл.5 пар.1 б. "с" КЗПЧОС е отпаднало, но те не са отменени от компетентния орган на наказателното производство и лицето не е освободено. В случая обаче видно от данните по делото, в момента, в който са събрани и закрепени доказателствата по делото, поради което е отпаднал рискът от натиск върху свидетелите и другите посочени по- горе обстоятелства, мярката за неотклонение по отношение на А. е изменена с Постановление от 29.04.2021г. на прокурор от ОП- Русе от „задържане под стража“ в по- лека- „парична гаранция“, като е постановено същият да бъде незабавно освободен от ареста .

Посочено е, че вече са събрани доказателствата по отношение на предявеното 4 на обв. А. обвинение и всички свидетели по същото са разпитани, като важните са дадени по реда на чл. 223 НПК. Прието е, че към този момент реалната опасност да се укрие и да извърши друго престъпление е занижена до степен, обосноваваща изменение на мярката за неотклонение в по- лека, а именно- „парична гаранция“, съобразена с имущественото му състояние, с която ще се постигнат целите на чл. 57 НПК.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че Н. А. е осъден, с влязла в сила на 19.04.2024г. присъда, за извършване на престъплението, за което е взета мярката за неотклонение. Обстоятелството, че изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 2 години е отложено на осн. чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години, който към момента на подаване на исковата молба и към настоящият момент не е изтекъл, не означава, че не е налице осъдителна присъда и не е възможно да се приложи чл. 59 НК- на обезщетение подлежат неимуществените вреди, понесени от пострадалото лице, но в периода след изтеклия срок на наложеното наказание "лишаване от свобода".

Предвид гореизложеното предявеният иск по чл.2 ал.1 т.1 пр. последно ЗОДОВ правилно е приет за неоснователен от първата инстанция.

Разноски: С оглед неоснователност на въззивната жалба на А. не се дължат разноски.