Определение № 2087 от 27.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 337641/16.10.2025 г. от Р. К. П. срещу Заповед за изпълнение № 17056 по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 26 307/2022 г. на СРС, 68 с-в, с което е поискано от съда на основание на чл. 423 ГПК да приеме възражението на длъжника срещу заповедта и да върне делото на заповедния съд за даване на указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

Жалбоподателят Р. К. П. твърди, че не й е надлежно връчена Заповед за изпълнение № 17056 по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 26 307/2022 г. на СРС, 68 с-в, понеже съобщението е изпратено до адрес гр. София, ул.

“******** и се върнало с отбелязване, че длъжникът е непознат на адреса, а това не отговаряло на обективната действителност. Р. К. П. притежавала земята, върху която е построена сграда, в която сграда длъжникът е собственик на няколко апартамента като обезщетение. Твърди, че всички съседи я познават като един от собствениците на парцела и суперфициент. Оспорва имотът да е посещаван от връчител и да е поставено уведомление на предвидените за това места. Също така навежда, че е сменила регистрирания си адрес, а не е извършено посещение на новия адрес ап. 24. Оспорва събраните сведения от връчител.

Прави следните доказателствени искания – да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане относно надлежността на връчването; да бъде изискана информация от ДжПиЕс устройството на връчителя.

Подаден е отговор на възражението от заявителя “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД от 11.11.2025 г., в което се излага становище за неоснователност на възражението.

Неоснователни са доказателствените искания на длъжника. Не е обосновано относно кои точно обстоятелства се иска събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел; относно искането за изискване на информация от ДжПиЕс устройството на връчителя следва да се посочи, че от връчването по чл. 47, ал. 1 ГПК 1 до настоящия момент са изминали почти три години.

Съдът е изискал документи от ЧСИ относно момента на узнаване от длъжника за заповедта /неприложени към възражението/, както и е разпоредил служебно извършване на справка за адреси предвид твърдението на длъжника за адрес - ап. 24.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV E въззивен състав, като обсъди възражението, с което е сезиран, както и отговора, намира следното.

Ч.гр.д. № 26 307/2022 г. на СРС, 68 с-в е образувано на 19.05.2022 г. по подадено от заявител “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против длъжник Р.

К. П. заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за парични суми.

Издадена е Заповед за изпълнение № 17056 по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 26 307/2022 г. на СРС, 68 с-в за сумите, посочени в заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в едномесечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта не му е била връчена надлежно или ако не му е връчена лично и в деня на връчване не е имал обичайно пребиваване в Република България или ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили своевременно да узнае за връчването или ако такива обстоятелства са му попречили да подаде възражение в срок.

В случая длъжникът по заявлението Р. К. П. твърди да е осъществена хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта не е била връчена надлежно. Молбата по чл. 423 ГПК е подадена в срок – видно от справка от ЧСИ, изискана служебно от съда, то длъжникът е узнал за заповедта на 25.09.2025 г.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Видно от справка от ГРАО то адресът на длъжника /п.а. и н.а./ към момента на връчването е бил в гр. София, ул. “********.

Това е бил регистрираният адрес на длъжника, а соченият от него нов адрес на ул.

“Тинтява“ е регистриран на 22.04.2025 г. или това е след връчването. Този нов адрес не е относим към редовността на връчването на Заповедта към 2023 г.

Адресът гр. София, ул. “******** е посочен и в заявлението. Следователно това е адресът на длъжника, на който е следвало да се осъществи връчването към 2023 г.

Длъжникът твърди, че на този адрес е притежавал парцел и като суперфициент е учредил право на строеж, във връзка с което е построена процесната сграда, която към момента на връчването била новопостроена. Сочи обаче, че всички съседи на адреса я познавали като суперфициент и обезщетен собственик с няколко апартамента в сградата.

Според посоченото в съобщението при посещение на адреса от връчителя в рамките на повече от един месец, на различни дати вкл. и в почивен ден, се установило, че сградата на адрес гр. София, ул. “******** е новопостроена; че сградата е от 5 етажа и е с 20 апартамента. Не е посочено в съобщението, върнато в цялост, колко са входовете на сградата и дали е имало към момента на посещението пощенски кутии, къде са те, дали са били с поставени върху тях имена на живущите.

Връчителят е отбелязал, че не намира длъжника на адреса и лице от адреса Р.В. е дава сведение, че длъжникът е “непознат“ на адреса. Разлепено е уведомление на дата 03.01.2023 г. на “входната врата на блока“.

След извършена справка за работодател на длъжника от 13.03.2023 г., според 2 която лицето не работи по трудов договор, е разпоредено издаването на ИЛ.

Съдът намира, че връчването на заповедта не е надлежно по см. на чл. 47 ГПК.

Въпреки сравнително подробните отбелязвания в съобщението / относно това, че сградата е новопостроена, че лице от адреса с посочени имена не познава длъжника, че има 20 апартамента в сградата, че сградата е на пет етажа, посочени часове на посещенията/ то не е удостоверено колко са входовете на сградата и дали е имало към момента на посещението пощенски кутии, къде са те, дали са били с поставени върху тях имена на живущите. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В случая не е пуснато уведомление в пощенската кутия, като не е посочено дали е имало такава до входа.

На второ място, съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

В случая е извършена справка за работодател, но не и справка за осъществяване на стопанска дейност. При търсене по ЕГН в ТР относно длъжника се установява, че считано от 2015 г. е регистрирано РОДЕКС ЕСТЕЙТС ЕООД, със собственик на капитала длъжника, като адресът на това дружество считано от 2017 г. е в гр. София, ж.к. Гео Милев. На този адрес не е осъществен опит за връчване.

Съобщението не е надлежно връчено на длъжника по чл. 47 ГПК. Изложеното налага извода, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника по смисъла на нормата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на така установеното на основание чл. 423, ал. 3, изр. второ ГПК изпълнението на заповедта по чл. 410 ГПК следва да бъде спряно.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението от Р. К. П. ЕГН ********** против Заповед за изпълнение № 17056 по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 26 307/2022 г. на СРС, 68 с-в.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение № 17056 по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 26 307/2022 г. на СРС, 68 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС, 68 състав за продължаване на действията на съда по заповедното производството, като на заявителя бъдат дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4