Решение № 7379 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7379 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110135567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ************* против А. А. Ч., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1 392,75 лева, представляваща непогасена главница по договор за заем CrediGo №534200024872/08.04.2019 г., сключен с **********, ведно със законна лихва за период от 02.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 59,95 лева, представляваща договорна лихва за период от 08.11.2019 г. до 08.02.2020 г., сумата в размер на 821,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 09.02.2020 г. до 02.01.2025 г., както и сумата в размер на 871,20лева, представляваща застрахователна премия за период от 08.11.2019 г. до 08.02.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата Приложение № 1 от 10.02.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., за които суми е издадена заповед от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ********** и А. Ч. на 08.04.2019 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът е предоставил парична сума срещу задължението на ответника да заплаща равни месечни вноски за срок от 10 месеца, включващи главница и дължими лихви. Страните уговорили и заплащането на застрахователна премия. Сумата била усвоена от изцяло от ответника, като последният не изпълнил задълженията си по договора за връщането му. По силата на договор за прехвърляне на вземания, ищецът придобил исковите претенции, за което ответникът бил 1 надлежно уведомен. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна депозира отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Сочи, че процесният договор за кредит е потребителски и същият противоречи на разпоредбите на ЗПК, поради което е нищожен. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно между страните е, че между ********** и ответника е сключен договор за потребителски кредит CrediGo № 5342-00024872/08.04.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена парична сума, като същият е поел задължение за връщането на погасителни вноски, включващи главница и лихви, както и че договорът има характер на потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

Съгласно дадените указания по чл. 140 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, предоставяне на заемната сума, настъпила изискуемост на задължението, размера на вземанията по пера, както и че същите са валидно прехвърлени в негова полза по силата на договор за цесия, за което длъжникът е надлежно уведомен.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът черпи правата си от твърдяно прехвърляне на вземания, извършено по силата на Приложение № 1 от 10.02.2020 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. между ********** и ************, като по делото е представен и Анекс към рамков договор за цесия от 21.02.2020 г.

Съдът намира обаче, че от така представените доказателства не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че именно процесното вземане, произтичащо от договор за кредит CrediGo № 5342-00024872/08.04.2019 г., е било предмет на валидно прехвърляне в полза на ищеца. Представеният по делото рамков договор за цесия урежда единствено общите условия и механизма на бъдещи прехвърляния на вземания, без сам по себе си да индивидуализира конкретни вземания, които са предмет на транслативната сделка. Съгласно съдържанието му, индивидуализацията на отделните вземания следва да се извършва чрез приложения към него, представляващи неразделна част от договора. В тази връзка по делото е представено Приложение № 1 от 10.02.2020 г., на което ищецът основава активната си легитимация. Същото обаче не може да бъде възприето като годно доказателство за включване на процесното вземане в предмета на цесията. На първо място, от външния му вид и съдържание се установява, че документът е с ниско качество и частично нечетлив, като липсва възможност за ясно и еднозначно разчитане на съдържащите се в него данни. Това препятства извършването на надлежна проверка относно това дали в него действително е включено вземането срещу конкретния ответник, както и какви са неговите параметри. На следващо място, дори при частично разчитане на съдържанието, не се установява пълна и непротиворечива индивидуализация на вземането чрез всички съществени белези – длъжник, първоначален кредитор, правопораждащ договор, размер и структура на 2 задължението. Липсата на такава яснота не позволява да се направи сигурен извод за идентичност между претендираното в настоящото производство вземане и евентуално включено в приложението вземане. Не на последно място, по делото не са ангажирани доказателства относно това, че представеното приложение представлява действително неразделна част от рамковия договор за цесия, нито че същото е надлежно подписано от страните по него, което е необходимо, за да се приеме, че е налице валидно постигнато съгласие за прехвърляне на конкретни вземания.

Съдът не е дължал даването на указания до ищеца, че не сочи доказателства за надлежното прехвърляне на вземанията, които претендира, тъй като от негова страна са представени Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., и Приложение № 1 от 10.02.2020 г. към него (макар и само конкретни страници), а сам по себе си фактът дали те са годни да установят твърдените цесии подлежи на изследване по същество на спора.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът ************ не е доказал твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответника А. А. Ч. в качеството си на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., което прави предявените установителни искове недоказани и обуславя отхвърлянето им само на това основание.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника А. А. Ч.. Същият претендира и доказва такива в размер на 332,34 евро (650 лв.) – за адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за заплащането му в брой.

Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 332,34 евро, представляваща разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК **********, срещу А. А. Ч., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 712.05 EUR (1 392,75 лева), представляваща непогасена главница по договор за заем CrediGo № 5342-00024872/08.04.2019 г., сключен с **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 30.66 EUR (59,95 лева), представляваща договорна лихва за периода от 08.11.2019 г. до 08.02.2020 г., сумата от 419.86 EUR (821,17 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2020 г. до 02.01.2025 г., както и сумата от 445.64 EUR (871,20 лева), представляваща застрахователна премия за периода от 08.11.2019 г. до 08.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 248/25 г. по описа на СРС, 124 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА *************, ЕИК **********, да заплати на А. А. Ч., ЕГН **********, сумата от 332.34 EUR (650.00 лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4