Решение № 1275 от 03.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502545 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Б. Й. срещу решение № 1153/12.02.2020г. на СГС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д. № 7724/18г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ до пълния му предявен размер от 100 000 лв. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в частта, в която предявеният иск е уважен.

Жалбоподателят-ищец твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован в обжалваната от нея част.

Неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД. Сочи, че тя е предявила иск за всички вреди, които е търпяла, търпи и ще търпи до края на живота си, тъй като изплатеното й обезщетение от друг застраховател от 150 000лв. не е достатъчно да ги репарира в цялост. Правилно е прието, че няма факти и обстоятелства, които да са обхванати от сила на пресъдено нещо между страните по делото. Въпреки, че са обсъдени тежките увреждания, които тя е получила, дългия възстановителен период, както и невъзстановимите и 1 доживотни травматични и неврологични увреждания съдът е приел, че сумата от 150 000лв. е достатъчна да обезщети претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът само бланкетно е изброил, но не е обсъдил възрастта на въззивника към момента на ПТП-25години, начина на живот в трудов, личен и социален план, вида, броя и характера на получените травматични увреди, цялостната емоционална травма от пътния инцидент и от принудителната социална изолация, песимистичната прогноза за пълно възстановяване и водене на пълноценен самостоятелен живот.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за пълния предявен размер от 100 000 лв.

Жалбоподателят- ответник излага, че в обжалваната от него част съдебното решение на СГС е неправилно. Твърди, че се дължи обезщетение само при непредвидимо влошаване на здравословното състояние на увредения. Такова може да се присъди само, ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане и ако то не е било предвидено и съобразено. В случая влошаване на здравословното състояние е било абсолютно предвидимо. За да се признае наличие на ексцес е необходимо пълно доказване, че новият правопораждащ факт е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, но и той да не е бил предвидим и да не е бил преценен при определяне на размера на обезщетението. От страна на САС в производството по гр.д. № 3027/16г. ясно е записано, че възстановителният период при ищеца не е приключил към момента и ще продължи за неопределено време без категорична прогноза за пълно възстановяване, както и е отбелязано, че ищецът продължава да се придвижва с помощни средства, не може да се изкачва по стълби, да кляка. Парезата на левия фибуларен нерв е довел до състояние „шпиц“ на лявото ходило и до настъпила хирпетрофия на мускулатурата вследствие на обездвижването.

Жалбоподателят твърди, че вредите, предмет на иска- оперативна интервенция от 02.03.2017г., са били предвидими и взети под внимание при определяне на обезщетението от съда при първото дело. Необосновано съдът не е кредитирал изводите на вещото лице, че увреждането на ахилесовото сухожилие не съставлява ново обстоятелство. Вещото лице приема, че се касае за симптом, отразяващ тежката увреда на нервите фибуларис и 2 тибиалис. Не е ясно, защо съдът приема, че скъсяването на сухожилието е влошаване на здравословното състояние на ищеца, обусловило последваща оперативна намеса за подобряването му. Според вещото лице скъсяването на сухожилието е симптом, а не самостоятелно увреждане. Жалбоподателят твърди, че всички вреди от това събитие са били обезщетени. Извършената оперативна интервенция не е била изследвана, но тя е само за подобряване на общото й състояние. Всички решения на ТЕЛК са с даден един и същи процент на трайна загуба на работоспособността. Затова счита, че при ищеца няма ексцес.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Е. Б. Й. оспорва жалбата на застрахователя. В него се излага довод за нейната неоснователност.

ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца. Счита я за неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за ексцес. В исковата молба ищецът Е.Й. твърди, че на 12.06.2013г. е участвала в пътен инцидент, станал по вина на водача на товарен автомобил „ Мерцедес“, модел „208“D с рег. № Е 3947 АН, за който към този момент е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна от

04.01.2013г. до 03.01.2014г. По отношение на този водач има влязла в сила присъда. От ПТП ищецът е получила тежки увреждания, като в деня на инцидента е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ . В периода от 19.06.2013г. до 16.04.2015г. е претърпяла 8 оперативни интервенции. С решение на СГС по гр.д. № 8129/2014г. е получила обезщетение от 30000лв. С влязло в сила решение на САС по гр.д-. № 3027/16г. й е определено допълнително обезщетение от 120 000лв., което й е изплатено от ЗД „Бул Инс“ АД, застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Пежо“ модел 206 с рег. № РК 0347 АТ. Сочи, че е налице 3 влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в увеличена продължителност на неработоспособността с ЕР на ТЕЛК до 01.04.2021г.

Окончателно установено пожизнено осакатяване по отношение на двигателните й способности като до края на живота си ще се придвижва само с помощни средства. Това обстоятелство не е било предмет на гр.д. № 3027/16г. на САС и представлява съществено утежняване на старите страдания и се явява ексцес. Увеличение на търпените физически и морални болки и страдания, изразяващо се в причиняване на затруднения и неудобства по време на бременност, раждане и отглеждане на малко дете, пряко свързани с травмите от катастрофата и причиненото затруднение на движението, което също е ексцес. Болки и страдания, които тя търпи от двете операции на 02.03.2017г. и 07.11.2019г. За тях тя не е обезщетявана/ молба от 11.05.2021г., депозирана пред САС/. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., в едно със законната лихва от 12.06.2013г. до окончателното му изплащане.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът ЗАД“ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва иска. Не оспорва, че към 12.06.2013г. е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „ Мерцедес“, модел „208 D“ с рег. № Е 3947 АН. Сочи, че исковата молба е нередовна с оглед изразените твърдения в нея. Поради това му се прегражда възможността да изрази становище. Поддържа, че получените травми от ПТП, последиците от тях и негативното отражение върху живота на ищеца са разгледани по гр.д. № 3027/16г. на САС. На Е. Й. й е определено обезщетение от 150 000лв., което й е изплатено.

Първоинстационният и въззивният съд са взели предвид при определянето му всички вреди и последици от ПТП на 12.06.2013г. Вредите, предмет на настоящия иск, с изключение на операцията от 02.03.2017г., са били предвидими и взети под внимание по воденото дело. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихвите.

Безспорно е, че на 12.06.2013г. Е. Й. е пострадала при пътен инцидент, настъпил на ПП-1 Е-79 при км. 367+100 в района на „Полигона“ на територията на община Благоевград. В тази връзка е представен протокол за оглед на местопроизшествието.

4

Безспорно е, че по отношение на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ с рег. № Е 3947 АН има влязла в сила присъда на ОСБлагоевград, постановена по нохд № 393/15г. за ПТП на 12.06.2013г.

Не е спорно, че застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния автомобил е била сключена при ответника и е била валидна към датата на настъпване на пътния инцидент.

С решение от 15.02.2016г., постановено по гр.д. № 8129/14г. от СГС на ищеца й е определено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 30 000 лв. С влязло в сила решение на САС, постановено по гр.д.

№ 3027/16г. са й присъдени още 120 000лв. или общо 150 000лв., които са й изплатени.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила и са приети като доказателства епикризи и други медицински документи, ЕР на ТЕЛК. Представена е епикриза от 01.03.2017г., както и такава от 06.11.2019г.

С молба от 12.08.2016г. ищецът е поискала от ответника да й изплати обезщетение за неимуществени вреди за уврежданията, получени при ПТП на 12.06.2013г.

Допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог, след преглед на документите по делото и личен преглед на ищеца, е установила какви увреждания е получила Е.Й. при пътния инцидент на 12.06.2013г., лечението, което е проведено, както и обективното й състояние към момента на прегледа. Вещото лице е посочило, че лечебният процес е продължил 3г. и 9 м. и през този период болките и страданията са били постоянен спътник на ищеца, а след това страданията са свързани с невъзможността за самостоятелно придвижване и зависимостта от чужда помощ. Фрактурата в областта на лявата глезенна става на двата мелеола и скочната кост не могат да бъдат анатомично възстановени и да се постигне нормалната конгруентност на ставата, което е в комбинация с настъпило неврологично усложнение- тежка пареза с траен характер на два нервафибуларния и тибиалния с неблагоприятна прогноза за лявата глезенна става, налагащо нейното бъдещо артродезиране/ обездвижване/. То, както и белезите от многобройните оперативни интервенции, ще имат пожизнен характер. Според вещото лице на 02.03.2017г. е извършена нова операция на ищеца за удължаване на ляво ахилесово сухожилие. Тя е със средно ниво на 5 сложност и малък обем на работа. Необходимо е носене на гипсова шина на подбедрицата и стъпалото за 30 дни, след което е желателна кинезитерапия.

През този период трябва да се ползват помощни средства, но няма изпитване на силни болки. От медицинските документи се установява, че неврологичното усложнение, определено от ЕР на ТЕЛК от 26.06.2014г. като „постравматична пареза на н. фибуларис син ет н. тибиалис син/тежкостепенни/“ е от преди 03.11.2015г. и е останало непроменено до 01.03.2017г., когато е довело до деформация на лявото стъпало на ищеца и скъсяване на ахилесовото сухожилие, наложило оперативното му удължаване. Това неврологично усложнение е в причинна връзка с процесното ПТП. След 03.11.2015г. няма влошаване при ищеца, а от по- рано и то е било предвидено и отразено документално. Появилата се промяна в ортопедичния статус на лявото ходило към 01.03.2017г., а именно деформация на същото в положение на еквиноварус/ навътре и с пета навън/, не е ново усложнение, а симптом, отразяващ същата тежка увреда на двата нерва с липсващ ахилесов рефлекс. Ахилесовото сухожилие при това положение не е скъсено като абсолютна величина, а придърпано под напрежение- контрактура на мускула от невропатията, и на практика се получава ефекта на скъсено сухожилие, наложило оперативното му удължаване и изправяне на стъпалото в неутрално положение. В съдебно заседание вещото лице е дало заключение във връзка с новата операция за артродеза на лявата глезенна става, за да се възстанови колкото е възможно глезена и да няма болка без да има движение. Травмите от ПТП на 12.06.2013г. и операцията на 07.11.2019г. са в пряка връзка. Това лечение е усложнението в областта на глезенната става. Артродезирането е свързано с минимално носене на имобилизация или на ортеза, след което придвижването трябва да е с помощно средство. Докато се свикне, че глезенът е неподвижен.