Решение № 260025 от 26.02.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 260/2019
- Вид
- Решение № 260025
- Подписан
- 26.02.2021
- В сила
- 26.06.2023
- Състав
- ТЕМЕНУГА ИВАНОВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493а ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.66 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е №
260025
В
ИМЕТО НА НАРОДА гр.Добрич
……26.02.……………………...2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.С. при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик С.......Т.д...№260 от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.И.К. ЕГН **********,представляван от своя законен представител И.С.И. ЕГН **********,майка,с адрес *** ,чрез адв.Р.М. ***,с адрес-***-адрес за призоваване и съобщения по делото срещу ЗАД““ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-гр.София,п..1172,район „Изгрев“,ж.к.“Дианабад“ ,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано от ***и ***К. ,с цена на иска сумата от 50 000 лв. и правно основание чл.432 ал.1 от ГПК и чл.86 от ГПК.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 03.11.2018г.***И. пътувала на предната дясна седалка на управлявания от Д.Р. *** л.а.“Мазда“,модел „Премаци“,рег.№***по път ІІ-29 в посока от гр.Г.Тошево към гр.Добрич.На около 500 м.преди с.Стефан Караджа по посока на движението водачът загубва управление върху автомобила,при което същият излиза от пътното платно вдясно и се удря в крайпътно дърво .В резултат на удара *** И. получава телесни наранявания,от които по-късно почива.
За произшествието е съставен КП за
ПТП с пострадали лица№24001876/06.11.2018г.Образувано е досъдебно производство №333/2018г.по описа на ІІ-ро РПУ гр.Добрич.
Починалата *** И. е сестра на К.И.К.,който изключително тежко понася нейната загуба.
Ищецът е пораснал в присъствието на *** И.,която е помагала за неговото отглеждане.Тя обичала да си играе със своя по-малък брат,като когато станала по-голяма полагала и грижи за него.Двамата прекарвали много време заедно в игри и забавления.Починалата обграждала ищеца с грижи,била пример за него,а той търсел постоянно вниманието й .Когато станал ученик,*** му помагала с учебния материал,задно пишели домашните си работи,тя го водела и вземала от училище.Двамата живеели заедно в едно домакинство .Помежду им имало изградена постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка.
Ищецът научил за смъртта на *** още в деня на катастрофата.Отишъл е в болницата с неговата майка,където лекарите й казали,че не могат да спасят живота на ***.Детето изключително тежко понесло случилото се.Станал мълчалив,наблюдавал околните и не говорел.
Към настоящия момент животът на детето е променен,подчинен на скръбта от голямата загуба.Не иска да приеме загубата на сестра си,към която бил силно привързан и обичал,постоянно плачел за нея.Несъмнено до края на живота си ищецът ще търпи болка и скръб от невъзвратимата загуба.
Внезапната загуба се отразила на психическото здраве и емоционалното състояние на детето.Едва десет годишен ищецът се срещнал със смъртта.Това довело до изживяването на дълбок стрес и страдания от липсата на любим човек,какъвто е била сестрата ***.Ищецът станал неспокоен ,необщителен ,трудно заспива и сънят му е неспокоен.Често сънува кошмари и се стряска на сън.Отказва да се храни и постоянно пита за кака си.И към настоящия момент детето продължава да тъгува.
Автомобилът,с който е причинено произшествието има сключена застраховка ГО на автомобилиста с ответното дружество-Полица BG /30/117003037533,със срок на валидност от 17.11.2017г.до 16.11.2018г.
Ищецът попада в разширения кръг от лица,имащи право на застрахователно обезщетение ,съгласно мотивите на ТР №1/21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,тъй като между него и починалата му сестра е била създадена особено близка и трайна житейска връзка,предвид която ищецът и към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания от загубата й.
Към ответното дружество,съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ е отправена претенция за обезщетение на ищеца –молба с вх.№1082/03.04.2019г.,а с писмо изх.№ 1494/24.04.2019 г.плащане е отказано.
Това поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Постъпил е отговор на исковата молба ,в който се оспорва основателността на предявения иск,който е счетен от ответника за допустим.
Алтернативно се счита,че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на критериите на понятието „справедливост“,което се съдържа в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Оспорва се и дължимостта на претендираната лихва за забава.
Претендираният размер на обезщетението не съответства на лимита ,който е установен в закона и е в размер на 5 000 лв.
На първо място счита се,че водачът на л.а.“Мазда“не носи отговорност за настъпването на вредните последици от катастрофата.
Оспорва се елемент от фактическия състав на обезвредата,а именно наличието на вреди.Твърди се, че ищецът не е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сестра си.Оспорва се наличието на трайна емоционална връзка между брата и сестрата,поради което смъртта й не е предизвикала твърдените емоционални щети.
Прави се възражение за несъответствие на претендираното застрахователно обезщетение с действителния размер на претърпените щети,както и с приноса на пострадалата за настъпването на вредите.*** И. е нарушила изискването на чл.137а ал.1 от ЗДвП ,като е пътувала без поставен предпазен обезопасителен колан.Това й поведение е в причинно следствена връзка с настъпилите тежки увреждания,довели до смъртта й.Твърди се ,че пътничката е разсейвала водачката на автомобила,като е отклонявала вниманието й от пътната обстановка чрез водените между тях разговори.
Претендираното обезщетение не е съобразно и с обективните икономически критерии,като обществено икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП,стандарта на живот и доходи в населеното място,където живее ищецът.Не са отчетени и собствения стандарт и доходи на семейството на ищеца.
Оспорва се вината на водача.Към исковата молба е представен само протокол от ПТП с пострадали лица ,като липсва заключение на компетентен орган досежно вината,още по-малко влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд,който да обвързва страните,с констатациите си има ли извършено деяние,от кого и при каква форма на вината.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП.Твърди се и на съпричиняване от пострадалата.Оспорват се трайните и емоционални връзки между ищеца и починалата му сестра,както и твърдението ,че ищецът преживява изключително тежко смъртта на пострадалата,плаче непрекъснато ,отказва да говори и се е самоизолирал след смъртта й.Оспорва се ,че това състояние продължава и до момента и е предизвикало трайни и необратими последици върху психиката на детето.Не се възприема и началната дата,от която се претендира лихва за забава при доказаност на главната претенция.Към момента на предявяване на застрахователната претенция са липсвали доказателства за вината на застрахования водач,както и за особено близката емоционална връзка между него и сестра му.
В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:
Неоснователно се оспорва механизмът на процесното
ПТП.Налице е присъда по НОХД №381/2019г.на ДОС,която е потвърдена и отчасти изменена от Апелативен съд гр.Варна,съгласно която е установена вината на водача за причиняването на смърт,поради непредпазливост.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.300 от ГПК,като моли да бъдат признати като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите на извършеното деяние от застрахования,вината не дееца,настъпването на вредоносния резултат.
Излагат се подробни доводи за преживените от ищеца болки и страдания и силната и особена емоционална връзка,която той е имал с единствената си сестра.
Ищецът счита,че размерът на претендираното обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост,така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
Оспорва се твърдението на ответника за наличието на съпричиняване.Тези твърдения на ответника са голословни и недоказани.
Размера на иска е съобразен с икономическите условия,към момента на настъпване на произшествието.Собствения стандарт на живот на семейството на ищеца няма как да бъде критерий за определяне на размера на обезщетението,тъй като не това е вложено като разбиране от закона и съдебната практика.
Поддържа се иска за присъждане на законна лихва ,считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на вземането.В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ.
В подаден в срок допълнителен отговор ответникът поддържа всички свои доводи ,посочени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си ,изложени в разменените между тях книжа.
Като се запозна с писмените доказателства по делото,свидетелските показания и заключенията на изслушаните съдебно психологическа,съдебно медицинска и автотехническа експертиза,както и с депозирания социален доклад по делото,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приета като доказателство Присъда №14 от 20.12.2019г.по
НОХД№381/2019г.на Окръжен съд гр.Добрич ,с която Д.Р. ***,родена на 16.03.199г. е призната за виновна в това,че на 03.11.2018г.,на път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа ,свързващ гр.Г.Тошево и гр.Добрич,на 700м.преди с.Стефан Караджа ,общ.Добричка,при управление на л.а.“Мазда“ с КТ№***,нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП,като по непредпазливост е причинила смъртта на ***И. ЕГН **********,поради което й е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години,като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години.
С Решение №71 от 20.07.2020г.по
ВНОХД №34/2020г.по описа на Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в частта й относно квалификацията на деянието-по чл.20 ал.1 от ЗДвП,по който текст подсъдимата е оправдана и е потвърдена присъдата в останалата й част.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК съдът следва да възприеме задължителната сила на присъдата относно това дали е извършено деянието,относно неговата противоправност и виновността на дееца.В този смисъл са доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-деяние,противоправност на деянието и вина на дееца,причинил вредите,подлежащи на репарация.Всички оспорвания в отговора на исковата молба досежно тези обстоятелства са неоснователни.
При катастрофата е починала сестрата на малолетния ищец К.И.К..Към датата на катастрофата починалата е била на 18 години ,а ищецът неин брат на 10 години.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза,от заключението на която се установява,че *** И. е получила коремна травма-разкъсване на черния дроб и слезката,разкъсване на тънки и дебели черва,пикочен мехур и мускули в долната трета на корема и други увреждания,които са причинили смъртта й.Те са резултат от удар в тъп твърд предмет с голяма маса и сила.Налице е пряка причинно следствена връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалата.
Предвид вида на уврежданията
,които говорят за получена травма в купето на автомобила,може да се заключи ,че пострадалата не е била с поставен предпазен обезпасителен колан.При удара тялото й е политнало рязко напред и нагоре,а получените увреждания най-вероятно са от удар в арматурното табло на автомобила.Ако пострадалата би била с поставен предпазен колан ,непосредствено преди удара в крайпътното дърво,вещото лице приема,че смъртния изход не би настъпил,макар отново да би се стигнало до телени увреждания.
Следователно липсата на поставен предпазен колан е допринесла за смъртта на починалата *** И..
Според изслушаната САТЕ мястото на катастрофата е на около 400м. след Т-образното кръстовище за с.Царевец и на около 700 м.преди с.Стефан Караджа.Пътната настилка в района е била асфалтова,суха,запазена без неравности и повреди по нея ,прав участък от пътя.Лекият автомобил „Мазда Премаци“ се е движел в посока от гр.Г.Тошево към гр.Добрич,със скорост преди произшествието около 116 км.ч.Видимостта е била добра,водачът е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП,ако не бе допуснал загуба на контрол върху управлението на автомобила.Произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието,при ясно врече и добра метеорологична видимост,като наближавайки мястото на произшествието водачът загубва контрол върху управлението на автомобила си ,той се отклонява в дясно,започва да напуска платното за движение и да преминава върху десния затревен банкет,след което се удря в крайпътно дърво.Към момента на ПТП по пътното платно не са се движели други превозни средства.Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани,които намаляват риска от нараняване на пътниците в горната част на тялото.Описаното действие на предпазния колан ограничава придвижването на тялото на водача и пътуващите в автомобила напред,наляво,надясно и нагоре.Лекият автомобил е бил оборудван и с предпазни въздушни възглавници за водача и пътника до него.Те би следвало да предпазят водача и пътника отдясно от удар в арматурното табло и предното стъкло.От свидетелските показания на делото вещото лице стига до извода,че в резултат на настъпилото ПТП водачката на лекия автомобил и пътуващата на дясната седалка в автомобила *** И. са изпаднали от купето на автомобила,като са намерени от свидетелите във водоотводнителната канавка,намираща се върху десния банкет.
Разпечатката съдържа 55 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/314ac5b9-d587-4baa-90e1-16ad007d95a6