Решение № 187 от 19.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. С., 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500245 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 126/21.02.2024г. по гр.д. № 4323/23 г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б.” ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„С.К.” № 38А против Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „А.“ № 4, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на „Б.” ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.” № 38А, сумата от 10 000 лева, на основание подписана Декларация от 01.03.2021 г., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 1 300 лв. за заповедното и 650 лв. за исковото производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува изцяло решението, като твърди, че то е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.

Заявява, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон при събиране на доказателствения материал. Не е кредитирал писмените 1 обяснения на Н.Л., понеже са свидетелски показания, несъбрани по предвидения в ГПК ред, но вместо да постанови, че няма да ги кредитира, го е посочил в решението си и така е лишил ищеца от възможността да посочи това лице като свидетел. Също така твърди, че районният съд не е ценил правилно свидетелските показания. По-нататък въззивникът се оплаква, че съдът неправилно е направил извод за ограничаване правото на труд и е допуснал противоречие и необоснованост на правните си изводи, като е приел едновременно, че декларацията не представлява споразумение с гражданско правен характер и същевременно цели гарантиране на лоялно поведение на служителя. Развива подробни доводи в тази насока. На следващо място въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията е за извършване на конкурнтна дейност и неправилно е счел, че единствената вреда от използване на търговска тайна може да се нанесе чрез формите на нелоялна конкуренция. Счита, че по делото било установено, че е налице база от данни с конфиденциална информация, която е била ефективно защитена на електронен носител, с парола. Свидетелските показания за обратното са противоречиви и не са годни да оборят това твърдение. Установено е, че процесната конфиденциална информация във връзка с конкретни продукти на ищцовото дружество, е използвана от ответника към дружество-клиент, за да предлага продукти с еднакво предназначение, но в полза на конкурентно дружество, предлагайки ги на по-ниска цена.

С оглед всичко изложено въззивникът счита, че е доказал исковата си претенция по основание и размер. Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете му бъдат уважени изцяло.

Претендира разноски за заповедното, исковото и въззивното производство, за които ще представи списък.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане – да се допусне свидетел при режим на довеждане за установяване на твърденията, релевирани в писмените обяснения на Н.Л., алтернативно – да бъде допуснат до разпит Н.Л. с адрес гр. Г., ул. Х.К..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Въззиваемият счита, че доводите на въззивника са 2 несъстоятелни. Не са допуснати твърдяните процесуални и материално правни нарушения. Развива подробна аргументация в тази насока, като счита, че в съответствие с правилата на ГПК са събрани доказателствените средства, като са уважени всички искания на ищеца.

Съдът е анализирал в съвкупност и вярно всички събрани гласни и писмени доказателствени средства, изложил е задълбочени мотиви, приложил е относимите към спора правни норми и е достигнал до правилни правни изводи.

С оглед изложеното въззиваемият иска да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за тази инстанция.

С отговора не са направени нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи като отмени атакуваното решение и постанови ново, с което уважи иска като основателен. Прави повторно доказателствено искане, което съдът е отхвърлил като неоснователно. Претендира разноски за всички инстанции, представя списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна помощ и съдействие, заверени копия от фактури и банково потврждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че то надвишава минимума по наредба №1/2004г.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора си, оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция, представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

3

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Също така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд.

Предявените обективно съединени установителни искове имат за предмет съществуването на парично задължение на ответника към ищцовия търговец, с размер и основание, идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Заповед № 1985 от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 3668/2023г. на СлРС е издадена по заявление на „Б.” ЕООД, гр. С. против Г. В. В. за сумата 10 000 лв., представляваща главница по трудов договор от 06.062006г. и декларация от 01.03.2021г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 15.09.23г. до окончателното изплащане и разноски по заповедното производствов размер на 800 лв.

Търсената главна сума от 10 000 лв. представлява според ищеца неустойка за неизпълнение на едностранно поето от ответника задължение по т. 5 от декларация от 01.03.2021г.

Съгласно този текст ответникът, който към този момент е изпълнявал длъжността „търговски представител“ в търговското дружество, се е задължил „неограничено във времето да не използва, разгласява или предоставя каквато и да е информация, факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е форма /писмена или устна/ за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „Б.” ЕООД, включително за времето след прекратяване на 4 трудовото/служебното отношение с работодателя.“ Съгласно т. 9, ако нарушението по т. 5 е извършено в полза на конкурент на работодателя, служителят дължи неустойка в рамер на 10 000 лв.

От една страна по делото са събрани надлежни писмени доказателствени средства, установяващи, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 14.09.2021г. ответникът е бил регистриран в АЗ като търсещо работа лица за периода 09.12.2021г.12.12.2022г., а от 14.12.2022г. е сключил трудов договор с търговско дружество, чийто предмет на дейност е изработка на дограма.

От друга страна, дори да се приеме заявеното от свидетелката Веска Михайлова, служител в „К. с.“ ЕООД /което дружество е сред клиентите на ищеца/, че след прекратяване на трудовото правоотношение с „Б.” ЕООД, гр. С. ответникът е предлагал филтри и тестове за антибиотици от друга фирма, за които твърдял, че са идентични с тези на предишния му работодател, но по-евтини, това не обосновава заключение за нарушаване на поетото с т. 5 от декларацията от 01.03.2021г. задължение.

На първо място, формулировката „ информация, факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти“ е крайно обща, неконкретна и неясна, тъй като стопанската дейност на един търговец има разнообразни аспекти и проявления. Не може да се определи еднозначно критерият, по който факт или информация попада в обхвата на дефиницията „свързани със стопанската дейност“, а произволното му разширяване според вижданията на работодателя е недопустимо.

Фактът, че в т. 5 от декларацията се възпроизвежда текста по т . 9 от ДР на ЗЗК - „"Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки“, не е от значение, доколкото законовото определение по начало следва да има характер на общо понятие, а всеки търговец/работодател следва, ръководейки се от очертаните от правната норма рамки, сам да даде ясни параметри и посочи конкретната същност на производствената или търговската тайна в контекста на собствената си специфична дейност.

5

На следващо място, ако се счете, че текстът на т. 5 цели да предпази търговеца от нелоялна конкуренция и има за първообраз Закон за защита на конкуренцията, то този закон предвижда закрила в две основни посоки – съгласно чл. 36 ал. 1 се забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. С чл. 37 ал. 1 се з абранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика, а с ал. 2 се забранява използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

В случая не се наблюдава съвпадение между хипотезите на цитираните правни норми и констатираните обстоятелства.

Пръвият текст изисква резултатност на предприетите действия – прекратяване, нарушаване или осуетяване сключването на договори, като в случая предложените от ответника продукти не са закупени от търговецаклиент на ищеца и той е продължил да ги закупува от последния, без да са накърнени търговските им взаимоотношения.

Втората норма пък има специфичен предмет - производствена или търговска тайна.

Съгласно легалната дефиниция по чл. 3 на З акон за защита на търговската тайна, „ Търговска тайна е всяка търговска информация, ноухау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;